Най-опасният процес

Темата за греха не винаги е приятна на слушателите или читателите. Затова и често пъти нарочно тя е избягвана, понеже “всички сме грешни”, но не искаме никой да ни говори за греховете ни. Преди да говорим за греха е добре да направим едно разграничение. Има разлика между грешника, който никога не е познал Бога и онзи, който е простен от Него.

Чувал съм често пъти вярващите да се оправдават със следните думи: “Всички сме грешни”. Но има разлика между простения грешник и онзи, на когото не му е простено. Също така има разлика между новородения човек и грешника. Християнинът има нужда от промяна на мисленето, което се случва само чрез познание на Божието слово. Ако човек мисли, че след като е познал Бога, той продължава да си е същият грешник, то е нормално да продължава да живее в греховете си. Но ако християнинът знае, че “Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото неговият зародиш пребъдва в Него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога” (1 Йоан 3:9), то тогава би следвало той да не се стреми към греха.

Новият човек е различен от стария, който е роб на греха. Никой обаче не трябва да си мисли и другото, че след новорождението е невъзможно човек да съгреши, понеже ние все още сме в своята греховна плът. А всички знаем много добре, че “плътта силно желае противното на Духа, а Духът – противното на плътта” (Гал. 5:17) Това е постоянна вътрешна борба, в която или Божият Дух, или плътта ще победи. Когато побеждава Божият Дух и ние сме управлявани от Него, то тогава не само, че сме благословени, но и живеем по Божията воля. Когато побеждава плътта, тогава човекът се отдалечава от Бога, като следва своите плътски страсти. Грехът не е безобидно нещо и никога не трябва да бъде подценяван. Той води след себе си други грехове и липсата на покаяние винаги довежда човека до закоравяване. “Малките” грехове водят до “по-големи”. Една “малка” лъжа може да се превърне в измама.

Най-опасният процес в живота на човека е натрупването на грехове и закоравяването на сърцето му, поради липса на покаяние. Ние, християните не трябва да забравяме никога, че сме призовани да се пазим от греха. А единственият начин да се опазим, е като живеем според Божието слово. Като хора всички ние имаме слабости в характера и неминуемо идва момент, когато някоя слабост се проявява. За жалост, тези човешки слабости често водят към греха. Затова и ние трябва да говорим на тази тема. 

Бог е добър и Той вижда всичко, което се случва в нас. Той е загрижен и готов да ни помогне да победим своите слабости, които ни подтикват към съгрешаване. Един от начините, чрез които Господ работи, е чрез Словото, което ни е оставил. Когато го изучаваме, ние разбираме какво е Божието отношение към греха и какво може той да причини на човека. От друга страна, Бог ни изявява Своето неодобрение към греха като ни наказва. Писателят на Посланието към евреите е категоричен, че причината грехът да живее у вярващия, е липсата му на съпротива към слабостите. В Евреи 12:4 четем: “Не сте се още съпротивили до кръв в борбата си против греха”. Когато ни наказва, Бог засвидетелства Своята любов към нас, защото се обхожда с нас като със синове (Евреи 12:7). Всъщност липсата на съпротива срещу греха изглежда се дължи на липсата на осъзнаване. Грехът е безмилостен враг на човека. Той има силата не само да пороби, но и да изпрати душата в ада. Точно заради това не трябва никой да си мисли, че “малките” грехове са нещо безобидно.  Когато веднъж една граница е прекрачена, то става нещо естествено за човека да прекрачва тази граница отново и отново.

Натрупването на грехове е най-опасният процес. Тогава сърцето на човека започва да изстива и неговата чувствителност към Светия Дух намалява. Закоравяването на сърцето не се случва изведнъж, а малко по малко със съгрешаването. Тогава Бог по един или друг начин напомня на съгрешилия, че може да се върне и да се покае. “Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако съгреши някой, имаме ходатай при Отца, Исуса Христа праведния” (1 Йоан 2:1). Каквото и да е направил някой, той не трябва да забравя, че отдясно на Бог Отец седи нашият Спасител Господ Исус Христос, Който денем и нощем ходатайства за нас пред Баща Си. Обаче, Той дори и да прави много неща за нас, никога няма да вземе решенията, които ние трябва да вземем, а именно – да се покаем и да започнем да живеем по нов начин. От една страна, Бог ни подтиква към това със Своята любов, но от друга страна, очаква ние да вземем това решение.

Съгрешилият никога не трябва да презира Божията благост, търпеливост и дълготърпение и да си мисли, че Господ си затваря очите пред греховете му, сякаш не ги вижда и не би потърсил отговорност за тях. “Божията благост е назначена да те води към покаяние”, напомня Павел в Римляни 2:4. По този начин Бог отново заявява Своята любов към съгрешилия, защото му дава време за покаяние. Какъв би бил животът на грешника, ако Господ, праведният съдия, ни наказваше всеки път, веднага след като сме съгрешили? Не ми се мисли. Това обаче не е повод човек да смята, че Бог нехае за греховете му и той може своеволно да прави каквото си иска, без един ден да отговаря за действията си. Непокаяният с упортвото си трупа на себе си гняв за деня на Божия гняв (Рим. 2:5). Точно заради това най-опасният процес е някой да живее без желание за покаяние. Човек трябва да знае, че това, което върши, е неправедно и да е запознат с това, което Божието слово го учи за греха. Да чува или усеща подтика на Светия Дух към покаяние, но да не желае да се вслуша.

Или казано с други думи – да има спасителен пояс, който е хвърлен до човека, но той да избере да продължи да се дави. “Защото заплатата на греха е смърт; а Божият дар е вечен живот в Христа Исуса, нашия Господ” (Рим. 6:23). Не е нужно човек да умира за греховете си, понеже Господ Исус вече умря на кръста за греховете на цялото човечество. Единственото, което е нужно, е да повярва в Христос и жертвата Му, след което да се покае за греховете. Да наследи вечен живот като се спаси душата му. Няма смисъл от упорство и закоравяване на сърцето. Всичко това никога не е довело човека до нещо добро. Грешникът има нужда да погледне към кръста и да се помири с Бога. Жертвата на Христос е достатъчна да покрие всеки един човешки грях. Да освободи грешния от товара му и да му подари истинска свобода. Най-опасният процес може да бъде спрян, защото е път към погибел. Но единственият начин е искрена вяра и покаяние пред Бога.

“Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот”.

                                                                                                                                                                                                                                           Йоан 3:16