Намери мястото!

0

Няма седмица откак смених мястото му. По-близо го сложих до слънчевия прозорец. И то вече ми подари прекрасните си кървави капчици цвят. "Исусов венец" му казват на това цвете. Цялото в малки листенца на грозни криви стъбла, които колкото …

Намери мястото!

Намери мястото!

Намери мястото! Няма седмица откак смених мястото му. По-близо го сложих до слънчевия прозорец. И то вече ми подари прекрасните си кървави капчици цвят. "Исусов венец" му казват на това цвете. Цялото в малки листенца на грозни криви стъбла, които колкото повече кастриш, толкова повече се разрояват. И с ножиците само можеш да го докоснеш - толкова е бодливо. Капе мляко от раненото с острие място и разяжда както гларусовите акита. А какво огнено звездно небе облича като цъфне! Капчици алена кръв между острите тръни  връщат мислите ми към жертвата на Голгота.   Само му смених мястото. Не е ли така с всеки от нас? Когато заемеш правилното си място и разцъфтяваш! Че кое е то в материалния ни свят? И кое в позицията и отношението ни към близки и далечни? Как да бъдем огрети от светлината на добрина и прошка? Дали ние може да се преместим когато видим тъмнина в отношения и занятия? Да чакаме ли някой да ни изведе на топло и проветриво или сами ще се опитаме да задвижим корени?   Колко забавени съдби стоят на сянка с десетилетия и не се разлистват? И колко животи изгарят от пренапрежение и претоварване жегаво! Колко родени пъпки, но вече окапали или посърнали, никога няма да пуснат благоуханието си? Колко бездетни отношения ще бъдат изяждани от въшки и вредители. Стоят недорасли, или кривоизрасли характери, защото някой от родилите ги не си е бил на мястото. Или пък въобще не е поглеждал саксията къде виси.   В света на растението ми слънцето и мястото му спрямо него направиха така, щото то да роди красота. В света на човека е същото. Само че нашето Слънце е много по-високо от небесното. То владее небесата и вселената. И освен че ни е създал душите Бог, ами и ни е измерил и претеглил предварително. Ограничените ни умове не го схващат, но то е точното за нас, най-подходящо, най-изграждащо и наторяващо място. И го е направил много преди да се появим като ембрион в утробата. И го е изчислил и пресметнал в света на микро-детайла, опаковал го е в ДНК-то ни и излял в годините напред. С всичките ни пътеки, пътчета,завои, отбивки, магистрали, долини и планини, през които трябва да преминем в живота си. И е готов с всеки наш избор да кривнем в свободата си. Готов е със следващия вариант на местоположението ни, още преди ние да сме си го помислили. С хирургична точност е предвидил обстоятелства, хора, събития, които да ни дадат новия шанс на най- доброто местоположение. Неговият джи-пи-ес винаги ще ни търси и насочва към точното местоположение на полета ни тук.   А то е просто да бъдем онова уникално творение, което е родил от любов безусловна. И което разцъфна от мястото и момента на трънения венец върху главата на Сина.   Ще се разлисти и обагри в цветовете на своята мисия и предназначение това Божие дете. Дали ще е талантът на  музиканта, геният на учения, майсторството на ваятела. Или наглед рутинната всеотдайност на майката-домакиня,  ръцете на хлебаря, прецизността на лекаря, пъстрото въображение на тъкача, калните пръсти на градинаря, майчинското съветване на учителя, хъса на рибаря или висотите на летеца.... . Няма никакво значение какво ще е делото на ръцете или ума ти.    Важното е дали си си на мястото, отредено точно за теб от Бога. Той ти го е загатнал в лекотата и любовта, с които обичаш да го вършиш. Нашепва ти го със свежия елей на въодушевлението, с което тръгваш да го правиш. Няма неистови напъни, няма граници, няма умора когато го твориш. То е в теб и ти си в него троично - дух, душа и тяло!И грееш сред човеците с умението и радостта на създател. В сърцето ти го е вплел и в очите все за него да мислиш. Да го ториш, поиш, плевиш и пазиш този твой талант. Защото той е за другите. От тях ще дойде към теб щастието ти. Ще те изпълни с целостта, че си полезен и нужен. Че се изливаш и преливаш в другите. И ще разцъфнеш на предопределеното си място!   Като моят "трънчо". Така си му казвам галено. Бог и чрез тръни може да ти проговори, ако искаш да Го чуеш.  Вярвам, че всеки иска да чуе къде му е  точната локация на планетата. Не че не може да я сменя физически. Но тя е и в онази вътрешна наша устоя и закотвеност на мисията. Да имаме цъфтеж в мисли, думи и дела. Да не загнояваме от влага. Да не изсъхваме от безнадеждие. Да не прегаряме от безполезни дела и тъга. Да укрепим и наситим почвата на духовния си растеж. За да се избутат нагоре мощните сокове на творческото раждане. Да познаваме  и се протягаме към Слънцето на просвещението и мъдростта.Възходящата спирала на растежа ще се подсилва от небето. То няма да е безучастно, то ще те тегли и с теб ще се радва.   Защото по Негов образ и подобие сме създадени да творим. Това място на раждане го знае само Всевишният ни Отец. Ако желаем, може да го чуем дълбоко в душите си.Там Той е скрил мечтите, талантите, цъфтежа и щастието  ни.   Сетих се - "трънен венец" му казват още."Исусов трънен венец"! И през тръни ще минаваме, и от клончетат ни  ще плаче бялото на скръбта, но един ден ще разцъфнем. Защото сме хранени от любовта и истината на Бог Исус Христос - Слънцето на правдата.                                                                 "А на вас, които се боите от името Ми, ще изгрее Слънцето на правдата с изцеление в крилата си"                                                                                                                          Малахия 4:2

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.