Мюзикълът „Йоан – синът на гърма“ отново на сцена: интервю с режисьора Тони Радославов

Скъпи читатели, само след дни почитателите на музиката, театъра и Библията ще могат да се насладят на новия спектакъл "Йоан – синът на гърма", чийто автор е режисьорът Антон Радославов. Имаме привилегията да споделим с вас кратко интервю с него, за да узнаете повече за последния му проект.

Билети за мюзикъла можете да намерите и онлайн тук.

ЕВ: Тони, благодарим ти, че се съгласи да разговаряш с нас, предвид твоята заетост и предстоящата само след дни премиера на мюзикъла „Йоан – синът на гърма“. Спектакълът се завръща на българската сцена след 10 години и може да бъде видян в зала „Люмиер“ НДК на 21, 28, 29, 30 и 31 януари.

Поздравления! Ти си завършил кинорежисура, но в случая освен режисьор на спектакъла, си и автор и на музиката, и на текстовете, което означава колосален труд. Освен всичко друго организираш и огромна група доброволци за осъществяване на този проект в новия му вариант. Какво те мотивира да се върнеш към него?

Тони Радославов:

Да, поставихме спектакъла за първи път преди 10-тина години на сцената на театър София. Това което се случи надмина очакванията ни. Идеята беше за няколко представления, но го играхме 24 пъти пред пълни зали. Наложи се да спрем не защото нямаше публика, а защото някои от участниците имаха и други ангажименти и не можехме дълго да съчетаваме времето на толкова много доброволци. След това работихме по други идеи – сценарий за филм, идея за нов мюзикъл, но често се връщахме и към “Йоан-синът на гърма”. И участници, и зрители ни питаха кога ще го поставим пак… и ето – отново сме на сцена.

ЕВ: Защо си избрал именно тази форма на изкуството, за да пресъздадеш тази уникална история? Колко от участниците в предишния спектакъл, играят в него и днес? Трудно ли беше да намериш нов актьорски състав, който задължително трябва и да умее да пее? 

Тони Радославов:

От дете харесвам мюзикъли. Свирех в рок-банда, но все ми липсваше някакво действие освен музиката. Когато гледах пиеси, пък си представях какво би станало, ако имаше жива музика и актьорите пееха. Явно това е жанрът, където се чувствам най-удобно.

Много от предишните участници са в състава и днес. Липсваха ми тези, които не успяха да се включат, но се намериха много достойни заместници – някои от тях са гледали мюзикъла като деца и са мечтали един ден да участват. И да – в този любителски контекст е трудно да намериш универсални актьори, които са добри певци, а на някои се налага и да танцуват.

ЕВ: Какво се промени за последните 10 години в живота, света и изкуството. Трябваше ли да промениш много неща в новия спектакъл?

Тони Радославов:

Светът стана видимо много разделен и антагонистичен. Живеем в интересно съчетание от благоденствие и тревожност за бъдещето, което става все по-несигурно. Историята в “Йоан-синът на гърма” третира вечните въпроси за стойността и смисъла на живота, за “неоткритата страна, отдето никой пътник не се връща…” Макар че е с голям актьорски състава, спектакълът е всъщност много личен, като вярата. Къде е нашата надежда и утеха? Къде е Този, който е разпръснал безброй звезди в нощното небе?

ЕВ: Как се справяше с дисциплината на толкова голяма и разнородна група, която не е съставена изцяло от професионални актьори? Имаш ли достатъчно дубльори, ако в последния момент трябва да заместваш някого?

Тони Радославов:

Това е една голяма група от доброволци. Повечето нямат предишен сценичен опит. Само няколко са професионалните актьори. Но това е форматът на любителското творчество. Работим бавно – година и половина репетиции, с много повторения и събираме постепенно парчетата на този голям пъзел, за да го покажем завършен пред публиката.

Този път имаме два състава, тоест, работим с дубльори за повечето роли. Това забави още повече репетиционния процес, но добави неочакван колорит, защото всеки изгражда ролята си различно. Ако го гледате два пъти, може да ви се стори, че гледате напълно различно представление.

ЕВ: Мислиш ли над нов спектакъл и над каква тема би искал да работиш? 

Тони Радославов:

Както споменах имаме идея и сценарий за филм, свързан с бащинството, музиката и вярата. Може би това ще е следващата голяма цел. По време на пандемията започнахме и записи по интересен музикален проект – Псалми. Надявам се тази година да го продължим.

ЕВ: Тъй като имате много почитатели, които не живеят в столицата и не могат да си позволят да гледат представлението на живо, същите питат дали мюзикълът ще бъде записан на диск, за да може да си го закупят, за да го имат за себе си или да го купят и подарят на приятели.

Тони Радославов:

Има диск с предишния спектакъл. Има го и в YouTube. Разбира се, ще заснемем и издадем и новият вариант, когато поулегне малко.

ЕВ: Пожелаваме успех на новия мюзикъл и насърчаваме нашите читатели да гледат спектакъла заедно със своите семейства и приятели. Мюзикълът съчетава множество жанрове, които биха се харесали на различните поколения, както деца и юноши, така и родители, баби и дядовци, така че, не го пропускайте!