Моделът на изкушенията

„И като видя жената, че дървото беше добро за храна, и че беше приятно за очите, дърво желателно, за да дава знание, взе от плода му та яде, даде и на мъжа си да яде с нея, та и той яде.“

                                                                                                       (Битие 3:6)

Всички изкушения на сатана следват един и същ модел. Първо, сатаната изпитва вярата на хората и ги подмамва далеч от Божието Слово. Това ги кара да извършват грехове срещу другите. Можем да видим от собствения си опит, че сатаната винаги действа по този начин.

Когато една идея ни дойде за първи път, ние не смятаме, че сме на път да извършим нещо лошо. Ако беше така, бихме размислили по-добре и обмислили потенциалните резултати. Ние не мислим за вредата и нещастието, които бихме причинили. Можем дори да променим начина, по който мислим и действаме. Но такива мисли обикновено остават скрити. Така ние вървим напред с нашите греховни действия и изоставяме вярата си.

Ева взе плода от дървото. Тя беше убедена, че няма да умре, макар че Бог ѝ каза, че това ще се случи. Тя повярва на това, което ѝ каза сатана. Повярва, че очите ѝ ще се отворят и ще получи мъдрост. След като отровните думи на дявола влязоха в ума ѝ, тя протегна ръката си, взе забранения плод и го опита с устата си. Така тя съгреши с всяка част на своето тяло и душа. И все пак Ева все още не съзнаваше ужасния грях, който беше извършила. Тя с радост изяде плода и занесе и на съпруга си, който също яде от него.

Страстта, гнева и алчността действат по един и същ начин. Докато грехът действа, ние не го усещаме. Грехът не ни плаши. Той не жили. Вместо това той изглежда приятелски, добър и носещ радост. Ние не усещаме вина, докато съгрешаваме. Но по-късно, когато Божият закон извади греха на показ, последствията ни съкрушават и ние го осъзнаваме.

Превод: Радостин Марчев