Манифестирането или безнадеждността на езическите практики

Кеймбридж определи манифестирам за "Дума на годината" и това би трябвало да има отрезвяващ ефект за милиони християни. Ще се опитам да обясня защо.

Най-общо манифестирането, разбирано в актуалния смисъл, означава, да предизвикаме случването на някакви събития със силата на нашите мисли и желания. Разбира се, желанието да променяме действителността чрез наши мисли и емоции, не е никак ново. На този принцип са конструирани всички езически религии.

Езическите богове трябва да бъдат манипулирани. Било като се преструваме, че ги почитаме, било чрез ласкателства или чрез хитрост. Една от стратегиите да повлияем на боговете, е като ги подкупим, принасяйки им жертви, които да ги привлекат на наша страна. В това схващане за жертва, ние предаване на божествата неща, които са им вкусни или интересни.

Има и едно по-специфично направление в езичеството, условно наречено шаманизъм, където посредством специални техники привличаме и дори принуждаваме духовете да действат в наша полза. На тази база се развиват концепциите и практиките на магьосничеството, познато и в нашата култура. То включва смес от ритуали, заклинания и ментални усилия, чрез които се вярва, че се предизвиква желан резултат.

Съвсем друг е подходът към молитвата в християнското откровение. Според Писанието молитвата е път, по който човек бива издигнат отвъд непосредствените си желания, намерения и цели, за да общува с Личността, по Чийто образ и подобие е създаден. В Проповедта на планината Господ казва да не сме фокусирани върху нашите желания и безпокойства (какво ще ядем, какво ще облечем), защото това е езическият подход към молитвата. Христос ни казва да търсим Неговото царство, а всичко останало Господ знае, че имаме нужда и няма да допусне да бедстваме ( Матей 6:31-33 ). Освен това Господ изрично казва, да не си въобразяваме, че ще бъдем чути поради многото говорене като езичниците, а да размислим, че Бог знае от какво се нуждаем преди да го поискаме (Матей 6:7-8).

Така християнската молитва е повече взаимоотношение на човешката личност с Личността на нейния Създател и в никакъв случай техника за постигане на желания. В молитвата няма никакъв автоматизъм, молитвата не ни въвежда в "принципи", а в общуване. Фокусът не е върху нашите желания, а върху това какъв е Бог и разбира се, в опознаването на Неговата воля, която когато познаем, не може да не обикнем и на свой ред, да пожелаем. Та ние ставаме съпричастни с много по-вълнуваща и пленяваща Реалност, сравнено с нашите първични апетити и жажди. Подобно както хлапакът, който се е вълнувал само от ритане на топка, каране на колело с бандата и боричкане с другите момчешки тайфи, бива пленен от един нов свят на красота и нежност, когато за първи път се влюби, молитвата променя тотално нашия фокус от нас към Бога.

Разбира се, Богът на Писанието желае и ни насърчава да споделяме своите нужди и копнежи с Него, както и да разчитаме на Неговата подкрепа и сила в нашите задачи. Но всичко това се случва през общуване, взаимоотношение и сърдечна обич, а не посредством стратегия и техника за манипулиране (Филипини 4:6-7).

За съжаление критична маса християни схващат молитвата по-близо до манифестирането, отколкото до нейния евангелски смисъл. Като тръгнем от паленето на свещ "за здраве", през поверията за специализирани по конкретни направления светци и специални места за сбъдване на желания, и стигнем до напъването да вярваме, че нещо вече се е случило, за да се сбъдне. Автоматизирането на молитвата, превръщането ѝ в техника и трик, унищожава самата идея за молитва и ни връща в тъмнината и безнадеждността на езическо-шаманските практики.

Популярността на манифестирането би трябвало да ни отвори очите за това. Наред с посланието към християните, триумфът на манифестирането би трябвало да отправи силно предизвикателство към секуларния човек. Какво стана с вярата във върховенството на разума, във вседостатъчността на науката, в разбирането за човека като биофизично същество? 

Изглежда човешката същност, наред с веществена, е и духовна. И когато отстраним от човешкото общество знанието за Бога, Който е формирал нашите ценности и цивилизация и Който се е открил като наш Спасител, се сриваме до нелепи игрички с невзрачни богове.