Мъдри съвети от грешен човек

В Библията (2 Царе 17 глава) четем за един мъдър човек, чийто съвет беше считан за слово от Бога. И наистина съветите му бяха добри. Но има и един друг важен момент - не само да дадеш добър съвет, но и да има кой да го възприеме.   Много важно е от кого приемаш и очакваш съвети.   Важно е още кого съветваш, защото истинският мъдрец не само дава добри съвети, но знае и кого да съветва. Мъдрият мъж се наричаше Ахитофел. Той беше човек, който съветваше добре.   Но според 17 глава на Втора книга на царете, той бе избрал да съветва сина-бунтовник Авесалом, предизвикал преврат срещу баща си, цар Давид.   Да, цар Давид беше дал повод за това нещастие, взимайки чужда жена (Витсавее, 2 Царе 11 глава) и пращайки на смърт нейния съпруг, военния командир Урия. Това се случи, след като Давид не успя приведе в действие хитрия си план да прикрие бременността на жената, с която беше съгрешил. Но пък синът му Авесалом, който му беше любимец, и поради това, грешките му бяха пренебрегвани без последствие, беше и в нарушение на четвъртата заповед, като посегна на Божия помазаник.   И така - Ахитофел съветва правилно неправилния човек.   И Защото Бог беше решил да осуети ДОБРИЯ съвет на Ахитофел, за да нанесе зло на Авесалом (2 Царе 17:14), превратаджията и обкръжението му предпочетоха съвета на друг човек.   Начинът, по който реагира иначе мъдрият Ахитофел, ни дава да се разбере, че той не бе истински мъдър и воден от Бога?   "А Ахитофел, като видя, че съветът му не се възприе, оседла осела си и стана та отиде у дома си, в своя град; и като нареди домашните си работи, обеси се " (2 Царе 17:23).   Ахитофел безспорно беше умен - дори Бог чрез словото Си казва, че съветът му беше добър. Отговорен, съвестен - нареди домашните си работи.   И все пак - мъдрецът се обеси. Нещо, което определено не е Божия воля и определя вечната съдба на човека негативно...Защо?   Мъдрият мъж показа его (подхранвано от мнението на хората, СЧИТАЩИ, че Ахитофел говори Божие слово), а това доводе до докачливост, честолюбие и фатален край. В крайна сметка - колко жалко за другите му добри качества...   В библейската книга на проповедника четем следното: "Умрели мухи правят мирото на мировареца да вони и да кипи; Така и малко безумие покваря онзи, който е уважаван за мъдрост и чест." (Еклесиаст 10:1)   ПРЕДИ ДА ПОЧНЕ ДА ДАВА СЪВЕТИ истински мъдрият човек:   - се е научил да приема съвети (както добрият учител първо е бил добър ученик); - знае не само КАК да съветва, но знае и КОГО да съветва; - смирява се, когато не приемат съвета му, защото знае, че не само даването, но вземането на съвет, зависи от Бога и Той има последната дума; - знае не само да съветва, да говори мъдро, но и да живее мъдро, да практикува знанието си, да предпазва не само околните, но и себе си от зло и грях.   И така, приемайте съвети, но първо се допитвайте до Божието слово и винаги се съобразявайте с духовното състояние на човека, който ви съветва. Мъдрите не винаги са безгрешни.     Photo: Manhood Journey