Любов и истина – божественият критерий за интегритет

В голяма степен ние и нашият светоглед сме произведение на своите преживявания, на обстоятелства в живота ни, на възпитание, на попити примери от нашето детство, на прочетени книги и научени уроци. Твърде често (а може би винаги), мирогледът, който си изграждаме е непълен – може да ни липсва зрялост, опит, познания, добри учители… Поглеждайки в подобна ретроспекция, забелязах една такава непълна, поорязана картина от моя собствен свят. Ще се опитам да обясня.

Ако трябва да назова основната ценност в моето семейство, то тя би била истината – като логично тя трябва да включва в себе си искреност, откритост, вярност, справедливост. Знам, че повечето хора биха посочили любовта като основна семейна ценност. Но, бидейки голям фен на истината, признавам, че в моите представи никога не се е налагало да поставям любовта като ценност, за която да работим, да внимаваме, да следваме. Винаги ми се е струвало, че тя идва от само себе си, че винаги присъства, че не се налага да полагаме усилия за нея. Тя винаги е била невидимата и лесна константа. Не е точно така с истината и откритостта. Струва ми се, че за това се иска сериозен труд, че е нещо, на което трябва последователно и редовно да учиш себе си и децата си, да практикуваш във всичките си отношения, да показваш в поведението си – и когато си сам, и когато си сред други. Тя е много близо до това, което наричаме интегритет. Най-кратко казано, любовта ми се струваше инстинктивна, а истината – като целенасоченост, която изисква внимание и усърдие.

Но… изглежда Бог се е заел да подреди по-ясно и по-правилно представите на моя светоглед. И аз нямам нищо против. Няколко месеца вървя по следите на Божиите улики и от време на време отварям широко очи и по детски казвам “уау” в последното ми пътешествие из страниците на Писанието. Оставам с впечатлението, че Бог като изкусен везач на прекрасен гоблен и като майстор на детективски роман е оставил улика след улика, като лъскава нишка от образи, всеки надграждащ предишния- удивлява сърцата и умовете ни, когато ни разкрива подобни образи в по- голяма пълнота. Възможно е богословите да намерят грешки в моето наблюдение. Но все пак, позволете ми отчасти (защото тя е дълга и многостранна) да ви разкажа за тази нишка от Божествения гоблен, така както я проследих аз.

Четейки любимите псалми, първото, което Бог подчерта за мен е колко често Божията милост/любов е свързана с Неговата истина/вярност- дотолкова, че Бог ги обрисува като общ елемент – Неговата мишца и ръката Му. (Сякаш ми казваше – ти ги разделяш, но всъщност даже не ги разбираш. Любовта в твоите представи е инстинктивна. Но не е. Милост и любов са едно и също в Моите очи. А милостта не е инстинктивна. За нея трябва да положиш също толкова старание и целенасоченост, колкото и за истината. И нещо повече- двете неща вървят ръка за ръка, не можеш да ги разделиш – поотделно всяка част ще куца.)

“Вечно ще възпявам милостите на Господа;

устата ми ще разгласява винаги Твоята истина.

Защото казвам: съгради милост завинаги;

утвърди Своята истина, както небесата.

Господи, Боже Вседържителю, кой е силен като Тебе, Господи?

Твоята истина Те обгражда. Твоята мишца е крепка.

Ръката Ти е силна, а десницата – готова за действие.

Твоят трон е основан на правосъдие и справедливост.

Милост и истина вървят пред Тебе.

…

Намерих Своя служител…

Ръката Ми ще пребъде с него,

а Моята мишца ще го подкрепя.

Моята вярност и Моята милост ще бъдат с него;”

                                                                                         (Избрани стихове от Псалми 89‬)

Споменаването на комбинацията “мишцата и ръката на Бога” редом до “милост/любов и истина/ верност” се намира на много места из целия Стар Завет. Всъщност и Новият Завет често говори (в друга словесна подредба) за същото съчетание. А когато Господ споменава нещо многократно, Той нежно, но упорито се опитва да насочи вниманието ни към него като към нещо важно, нещо, за което си струва да отделим повече време и размисъл. За мен четенето на всички тези пасажи беше достатъчно да ме убеди в бедната ми представа за концепцията любов и в грешката ми да я виждам като нещо отделно от истината. И ето че още повече разпали любопитството ми по отношение на Божествената комбинация.

И започнах да проследявам Божието изложение от самото му начало. Божията милост и вярност, “мощната Му ръка и издигната мишца” са движещите сили при извеждането на Израил от Египет. (Същите Божия любов и истина извеждат нас от земята на робството.)

“Аз съм Яхве, ще ви освободя от игото на египтяните, ще ви избавя от тяхното робство и ще ви откупя с протегната десница.” ‭‭Изход‬ ‭6‬:‭6‬

“И помни, че ти беше роб в Египетската земя и че Господ, твоят Бог, те изведе оттам със силна ръка и издигната мишца” ‭‭ Втор.‬ ‭5‬:‭15‬ ‬

A според Еремия нещата са дори още по-дълбоки – дори сътворението на света дължим на същата мишца, на същата любов:

“О, Господи Яхве; ето, Ти си създал небето и земята с голямата Си сила и с простряната Си мишца; няма нищо трудно за Тебе, Който показваш милост към хиляди родове, … Чиито очи са отворени над всички пътища на човешките деца, за да въздадеш на всеки според пътищата му и според плода на делата му; Ти, Който си извършил знамения и чудеса в Египетската земя, известни дори до днес и в Израил, и между другите хора, и си придобил име, каквото е днес; и си извел народа Си Израил от Египетската земя със знамения и чудеса, с мощна ръка, с издигната мишца и с голям ужас.”  (‭‭Еремия‬ ‭32).‬

Няма да изброявам всеки случай, в който Писанието посочва действието на Божията милост и вярност. Можете сами да ги проследите като пиеса в последователни епизоди в отделните човешки истории на Битие, в израилевия Изход, в насоките и напомнянията във Второзаконие, Летописи, Книга на царете, в мъдростите на Притчи и Псалми, в думите на Осия, Михей, Еремия, Езекиил и Исая.

С мъдрост и любов, с истина и милост, с протегната ръка и силна мишца Господ сътвори света, сключи завет с човеците, създаде план за спасение на изгубените, преведе народа Си от земята на робството през трудното и благодатно пътешествие на свободата и отговорностите в Обещаната земя, създаде Писание за поучение и благодат, за живот в пълнота и мир…

Със същите Любов и Милост, с Христос, Господ завърши Своя велик спасителен план.

Следва продължение…