ЛЕВИТ, глава 8-В

В СВЕЩЕНИЧЕСКО СЛУЖЕНИЕ
Продължение от ЛЕВИТ 8-А

3. Свещеническите одежди – образ на духовното достойнство

Аарон и неговите синове били облечени в свещенически одежди; на главите им била поставена митра, а върху нея – златна плочица. В Изход 39:27–30 четем:

„Направиха хитоните за Аарон и за синовете му от висон, тъкана изработка, и митрата от висон, великолепните превръзки за глава от висон, ленените долни дрехи от препреден висон, и пояса — везана изработка от препреден висон, синьо, мораво и червено, както Господ заповяда на Мойсей. Направиха и плочицата на свещения венец от чисто злато и издълбаха на нея надпис, както се издълбава печат: „Светиня Господня“.“

Хитонът – първосвещеническата дреха (ст. 6–9, 13) – е символ на духовното достойнство на нашия Велик Първосвещеник, Исус Христос. Той ни остави съвършен пример на благоприличие, смирение и правда – качества, които трябва да отличават всеки Божи служител.

Ето защо всеки, който се посвещава на служение, трябва да бъде „опасан“ с пояса на истината.
Лъжата, заблудата и лицемерието са белези на лукавия и нямат място в живота на онзи, който е призван да служи на Бога. Божият служител трябва да бъде облечен не само във външно достойнство, но и в праведност – в живот, който свидетелства за истината.

4. Митрата – символ на освещаването на ума и мислите

Свещеническата митра и превръзките за глава са били знак за достойнство, чистота и освещение на ума. Те са напомняли за духовното ръководство, за трезвостта на мисълта и за живата, съзнателна връзка с Бога.

По същия начин и днес от всеки, който се посвещава на Божие служение, се очакват правда, святост и вътрешна чистота – не само във външното поведение, но и в мислите, думите, съветите и решенията му.

Това, което някога е било символ,
днес трябва да се превърне в реалност.
Това, което е било външен знак,
трябва да стане видим белег
в живота на човека, посветен на Бога.

5. Златната плочица – печатът „Светиня Господня“

Златната плочица с надпис „Светиня Господня“ (или „Свят на Господа“) е трябвало да бъде поставена на челото на Аарон, когато той принася светите приноси, „за да бъдат приемани пред Господа“ (виж Изход 28:38).
Този надпис е бил видим знак, че първосвещеникът принадлежи изцяло на Бога.

По същия начин и в живота на Божия служител трябва да има ясно разпознаваем печат – върху ума, погледа и поведението му. Неговите думи, дела и служение трябва да свидетелстват, че той принадлежи на Господа.

Да бъдеш „Светиня Господня“ означава много повече от титла – това е призив към напълно осветени мисли, чисти намерения и живот, посветен на Божията воля.

Божият служител носи и особена отговорност за греха и вината на народа, защото неговият живот става пример и мярка за онези, които го следват. Затова колкото по-високо е призванието, толкова по-дълбока трябва да бъде и святостта.

Продължава в ЛЕВИТ, глава 8-С…