ЛЕВИТ, глава 21
„Господ говори още на Мойсей, казвайки: Кажи на Аарон: Който от твоето потомство, във всичките им поколения, има недостатък, той да не пристъпва да принася хляба на своя Бог. Защото никой, който има недостатък, не бива да пристъпва: човек сляп или куц, или със сплескан нос, или с нещо излишно, или човек със строшен крак или строшена ръка, или гърбав, или джудже, или с повредени очи, или със суха краста, или с лишеи, или с повредени тестиси.“
Левит 21:16-20
„Вярно е това слово: Ако се ревне някому епископство, добро дело желае…“
Хората с отблъскващ външен вид или с тежки физически деформации често (за съжаление) стават обект на негативно отношение, отхвърляне и дори отвращение. Тяхното присъствие нерядко поражда предубеждения и влияе върху възприятията и мисленето на мнозинството. Именно поради тази човешка слабост и ограниченост Бог постановява потомците на Аарон, които имат видими телесни недостатъци – вродени или придобити, да не участват във видимото, церемониално свещенодействие.
Тази заповед не е израз на отхвърляне или обезценяване на човешката личност, а акт на дълбока загриженост към тези на които се служи и към тези които служат. Целта е богослужението да не бъде помрачено от съблазън, погнуса или подигравки, които биха отвлекли вниманието на поклонниците от богопоклонението към видимите недостатъци на служителите.
Старозаветните свещеници са били протообрази – предтечи на Месията.
С цялото си битие, включително и с външния си вид, те е трябвало да изграждат у народа високи духовни критерии и очаквания за идващия велик, свят и съвършен Първосвещеник – Исус Христос.
В Новия Завет перспективата се разширява. Писанието нарича всички вярващи „царско свещенство“ (1 Петрово 2:9). Вече няма конкретни изисквания към физическото състояние, външния вид или неналичието на инвалидност като условие за служение. И все пак остава един непроменим принцип: нищо в нас – нито външният ни изглед, нито поведението, нито речта, нито духовното или моралното ни състояние – не бива да става причина за съблазън, подигравка, отвращение или отхвърляне на Божието дело!
Всеки може и трябва да служи на Бога, но не всяко служение е подходящо за всеки човек!
Необходимо е да осъзнаем, че съществуват не само физически, но и житейски, емоционални и духовни инвалидности. Вродените или придобитите телесни увреждания, както и дълбоките душевни травми и духовни осакатявания, много често водят до промени в характера, поведението и емоционалната стабилност. Те могат да породят тежки слабости и податливи зависимости. Нерядко засегнатите развиват патологичен стремеж да докажат, че „нищо им няма“, че травмите не са ги белязали и че могат да функционират без ограничения – и това често има трагични последици.
И тук отново трябва ясно да се подчертае:
Всеки новороден последовател на Христос
може и трябва да служи на Бога,
но не всяко служение е подходящо за всеки.
Хора, които са били трайно въвлечени в противоестествени пороци – като хомосексуализъм или педофилия – или в тежки зависимости от алкохол, наркотици, хазарт или разрушителни човешки взаимоотношения, могат чрез искрена вяра, покаяние и Божията благодат да получат прошка, освобождение и нов живот в Христос.
В това няма съмнение!
И все пак, дори освободени, такива хора често носят дълбоки духовни, емоционални и понякога физически белези, които не им позволяват да бъдат възстановени в определени служения – особено в такива, при които съществува риск от съблазън, опасност за тези на които служат или връщане към стари слабости.
Например, напълно вярвам, че човек, попаднал в греха на педофилията, може да се покае искрено, да получи Божията прошка, да бъде освободен, спасен, новороден и изпълнен със Святия Дух. Но дори в такъв случай не е мъдро и не е допустимо този човек да служи сред деца.
Първо – за да няма никакъв риск за тези, на които се служи.
Второ – за да не възникне дори сянка на съмнение, недоверие или съблазън.
И трето – не по-малко важно – човек, който дълго време е бил контролиран от такъв порок, остава уязвим и може отново да бъде победен от него.
Затова, и нека го кажем за трети път с пълна яснота:
Всеки новороден последовател на Христос може и трябва да служи на Бога, но не всяко служение е подходящо за всеки!
Абсолютно съм убеден, че Святия Дух е Онзи, Който извиква в служение Божиите служители и че понякога Святия Дух избира служители, които могат да са истински парадокс за нас и „знамение“, което не може да се отрече.
Моето писание е за всички,
които им се „ревне“ някакво служение,
за духовните управления,
които си търсят служители
и за мен докато наблюдавам
търсенето на посветени за служение…
Всички ние трябва да знаем,
че за всеки служител има изисквания и условия,
както има условие в цитата на заглавния текст от
Първо послание към Тимотей 3:1-13.
Вашият коментар