ЛЕВИТ, глава 19 А

ПРИЗОВАНИ КЪМ СВЯТОСТ…

Четиво с продължение…

„…Господ говори още на Мойсей, казвайки: Кажи на цялото общество израилтяни: Святи бъдете, защото Аз, Йехова, вашият Бог, съм свят.“ Левит 19:1–2

Този стих с право е определян като мотото на цялата книга Левит.
За първи път в нея Бог поставя Самия Себе Си като окончателен и непроменим стандарт за святост (вж. Лев. 11:44; 19:2; 20:7).
Святостта не е привилегия на малцина, нито изискване само към духовния елит – тя е призив към всички поклонници на Бога, от древния Израил до нас днес, наследниците на Авраам по вяра (Изх. 19:6; 1 Петр. 1:15–16).

Важно е да се подчертае, че „святост“ е преди всичко етичен и морален термин, а не просто легалистичен или церемониален. Сътворени по Божия образ и подобие, ние сме призвани да отразяваме Неговия морален характер. Човекът не е продукт на самосътворение или безлична еволюция; още от самото си начало той е морално, духовно и отговорно същество, носещо отпечатъка на своя Създател.

Нашата трагедия започва тогава, когато самоволно и безотговорно прекъсваме тази връзка – когато чрез поведението си се отдалечаваме от Онзи, по Чийто образ сме създадени. Резултатът е деградация, страдание и разрушение – както лично, така и обществено. Святостта, която Бог изисква от нас, не ни обезличава, а ни възстановява – връща ни към истинското ни морално подобие с Него. В деветнадесета глава на книга Левит  Бог ясно очертава характерните белези на това подобие, а ние в лицето на нашия Господ Исус Христос откриваме тяхното съвършено изпълнение…

Следва продължение в ЛЕВИТ, глава 19-В…