ЛЕВИТ, глава 17

ЕЗИЧЕСКИ ОБРОЧИЩА…

„Ето какво заповяда Господ:
Всеки човек от Израилевия дом, който заколи говедо, агне или коза в стана или вън от стана, а не го приведе до входа на шатъра за срещане, за да го принесе на Господа пред Господнята скиния, той ще се счете виновен за кръв; кръв е пролял; този човек ще се изтреби от народа си; с цел израиляните да довеждат жертвите, които колят на полето, и да ги принасят на Господа до входа на шатъра за срещане, при свещеника, и да ги колят за примирителни жертви на Господа.“ Левит 17:3-5

За някои седемнадесета глава от книгата Левит може да изглежда крайна и неприложима за съвременния човек. При по-внимателно разглеждане обаче става ясно, че тя съдържа принципи, които надхвърлят времето и културния контекст.

На израилтяните е било позволено да отглеждат и колят животни за храна. Въпреки това Бог поставя ясно разграничение: жертвоприношенията не могат да се извършват произволно, на всяко място, а само на определеното от Него място — при входа на шатъра за срещане. По този начин се предотвратява смесването на истинското поклонение с езически практики.

Още от древността различни народи са развивали религиозни обреди, свързани с жертви, култови места и вярвания в „свещени“ пространства. Израилтяните, излизайки от Египет, също са носели в себе си влияние от такива практики. Затова чрез Мойсей Бог постановява строги правила, които да ги отделят от идолопоклонството и да насочат поклонението им единствено към Него.

Този принцип може да бъде разгледан и в съвременен контекст. И днес съществуват различни форми на религиозност, които съчетават елементи от вяра с езически традиции, суеверия, поклонения и курбани на оброчища и места, които се възприемат „заредени“ с енергия.

Сред най-известните са „Рупите“ на „баба“ Ванга и оброчището на „дядо“ Влайчо в село Коньово, превърнато в своеобразна езическа пагода*. Организират се автобусни пътувания за посещение и „поклонение“, при които хора, наричащи себе си православни християни, целенасочено отиват на тези места и на практика участват в поклонение на бесовете.

Нека бъдем ясни: това не е поклонение на Бога.
Това са езически практики, които противоречат на библейското откровение и въвлича човека в бесовски поклонения и практики несъвместими с истинската вяра и поклонение пред Бог.

* Пагода – традиционно будистко светилище, езически храм.