Когато историята ни заплашва и Холокостът не е далеч

Днес е Денят в памет на Холокоста и ясно си спомням времето, когато ми се струваше, че в настоящия свят не може да се повторят тези събития. Така, мислех си аз, ако  подобно по мащаб отвратително нещо ще се случи отново, светът, какъвто го познаваме, трябва да се промени преди това коренно.

В последното десетилетия на 20 век се случи отвратителната война в Босна, но светът се намеси след няколко разтърсващи трагедии и принудиха Милошевич да остави босненците на мира, вкл. със съдействието на Русия. След това се случи ужасното клане в Руанда, но отново светът се намеси буквално в рамките на няколко месеца, макар че ужасни престъпления бяха извършени. Светът не позволи на Милошевич да изколи косоварите и макар че този път Русия не беше съгласна, на това беше сложен край.

Като цяло изглеждаше, че подобен отвратителен волунтаризъм е невъзможен, защото ценностите, към които се придържат водещите страни, не биха допуснали това. Поне със сигурност не биха допуснали масови преследвания на етнически признак. Днес вече съм убеден, че Холокостът може да се повтори и не сме никак далеч от това. Ще се опитам да обясня като припомня малко за самия Холокост.

Макар в концлагерите да е изобилствало със садисти, германският елит не си е мечтаел да се потопи в подобна фабрика за смърт. Просто идеологията на управляващата партия е обяснявала всички обществени и екзистенциални беди с евреите. И като казвам екзистенциални, не преувеличавам – те буквално са вярвали, че по някакъв метафизичен начин евреите отслабват германския характер и добродетел с присъствието си.

Така немският елит просто е искал да разкара евреите далеч от германците. Затова първо ги пъди от университетите и културните институции, после от обществените услуги, после от кварталите, в които живеят немци, а накрая започва да ги концентрира в лагери. Съвсем сериозно германският елит е проучвал вариантите да изсели европейските евреи някъде, където няма да се пречкат. Например в Мадагаскар (знам, че си мислите, чe иронизирам, но отново е точно така).

В един момент виждат, че просто няма как да стане. И така, германският елит е бил изправен пред избор – да се примири с обстоятелствата или да прояви железна, свръхчовешка, ницшеанска воля за решаване на проблема. И го решава – затова решението за индустриално изтребление на евреи на конференцията на Ванзее се нарича Окончателно решение.

Виждате ли, в основата на Холокоста не стоят нещата, с които директно свързваме концлагерите – екпериментите на доктор Менгеле, издевателствата на охранителните роти, дехуманизирането на човешките същества и ужасите, за които разказват книги като „Човекът в търсене на смисъл“, „Люлякови момичета“ или „Татуировчикът от Аушвиц“. Тези неща се случват после, след като германският елит – хора с бели якички, коитои слушат Вагнер и Бетовен, четат латински автори и са загрижени за опазването на зубрите в полските гори, се опитват, но не успяват да изпълнят първоначалните си благородни и широко поддържани от нацията намерения – да разкарат евреите някъде, за да не им дишат въздуха.

Защо светът е позволил това? Защо не е издал светкавично визи за няколко милиона европйски евреи и не ги е спасил от това? Защото не са искали да отидат там и да им пречат. Съвсем сериозно, американците не разрешават на огромен кораб със стотици евреи да влезе в техни пристанища и след седмица бедстване в териториалните води на Куба се връща в Европа, откъдето пасажерите директно заминават за концлагерите. Защо не са бомбардирали влаковите линии за Аушвиц? Защо не са бомбардирали газовите камери? 

Защото както казва днес по подобен повод един велик президент – „да не мислите, че евреите са ангели“, „евреите е трябвало да се договорят и да предотвратят това“, „евреите са много смели, но само искат да им се помага“. 

Е, днес вече зная, че нашият свят не трябва да се променя много, за да стигнем някъде наблизо, докъдето са стигнали нацистите. Днес милиони хора с лекота са дехуманизирани и вярваме, че със самото си присъствие пречат да достигнем висшите си предназначения. Така латиносите пречат на тръмпистите, украинците пречат на путинистите, хората от Азия и Африка пречат на Илон Мъск, Алтернатива за Германия и Кристиян Шкварек (не знаете кой е той? O, wait, ще разберете). Засега сме на фазата, че по чудодеен начин ще направим „най-масовата депортация на незаконни“. Предстои ни да разберем като нацистите, че 14-15 милиона души не могат да се депортират, както през 1942 се е оказало, че е невъзможно евреите да се транспортират до Мадагаскар. След това ще видим по кой път ще хванем – дали няма пак да пробваме номера с ницшеанската „желязна воля“? Виждам, че железните воли напоследък радват и вдъхновяват.

Вижте, приятели, това са сили, които действат отвъд съзнанието. В християнския мироглед те са обяснени добре и сме призовани да ги разпознаваме, вие може да си го обясните по какъвто начин желаете, но трябва да разберем, че това са реалии отвъд разума, съзнанието, волята. Че хората си мислят, че това, в което са тласкани, е очевидно, разумно и добро, но не е. Всичко сършва със садистите, а добрите, загрижени хора, които не разпознават отвъдсъзнателните духове на времето, тикат тъмната власт на беззаконните в ръцете им.

Впрочем евреите днес отново пречат. Пречат на „мира“, пречат на това Саудитска арабия да стане шампион по футбол, а светът да заживее сладко като дубайски шоколад. Пречат на леви, пречат на патриоти, пречат на футуристи. В един момент можем да  „прозрем“, че само ако се обединим за едно смело решение, мирът ще дойде.

Ден в памет на Холокоста. Някога ми изглеждаше безкрайно далеч. Днес вече не.