Ключов за Царството

Какво би станало с Мойсей, ако сестра му Мириам не беше го придружила, тичайки край брега, докато кошчето му се носеше по Нил?   Какво би станало, ако тя само се беше уверила, че е в добри ръце и не се беше осмелила да предложи на фараоновата дъщеря да си наеме еврейска дойка за осиновеното момченце - всъщност родната майка на бъдещия водач и спасител на народа си?   Ами Мойсей щеше да си порасте като египетски принц с египетско самосъзнание и какво като беше спасен от геноцида спрямо еврейските момчета, като не би изпълнил мисията за живота си. Не знаем дали Бог нямаше да издигне друг лидер и дали нямаше да дойдат пак язвите, а Мойсей да попадне под ударите им. А и така дали душата му щеше да е спасена...   Голям, велик лидер, но къде щеше да е без сестра си?   Ами великото изцеление на Нееман дали щеше да стартира, ако го нямаше еврейското слугинче да го посъветва да отиде при пророка?   После, ако слугите на сирийския военачалник не го бяха насърчили да послуша Елисей да се потопи в Йордан, щеше ли да се случи избавлението му от проказата?   Свикнали сме да се възхищаваме на действията на Ор и Аарон, които държаха ръцете на Мойсей, за да не падат те, докато се молеше той за Исус Навин.   Но нека разсъждаваме - ако го нямаше Исус Навин, кой щеше да води битката? Лозето иска не само молитва, но и мотика.   Ако Мойсей не се молеше, беше видно, че битката нямаше да е успешна.   Ако Ор и Аарон не подкрепяха Мойсей, какво значение щеше да има голямата му духовност? Падат ръцете му, големият воин Исус Навин, въпреки военните му умения, пада в битката...   От друга страна - ако ги нямаше войниците му, пешките, кого щеше да предвожда, можеше ли сам да води сражението? И така кой беше важният? Кой беше ключовият човек? Без кого нямаше да може да се случат събитията?   Ами всеки един от изброените!!!   В Царството ВСЕКИ е ключов, всеки е важен!   Като е така, нека не пренебрегваме никого.   Нека никой не ни пренебрегва.   Нека не късаме връзки.   Нека не се спираме откъм пориви, подбуди - никога не сме толкова малки, че да не променим за добро нечия конкретна съдба, а защо не и на общност, както слугинчето или Мариам.   Нека не ограничаваме, стопираме, презираме, омаловажаваме чуждите пориви, защото можем да осуетим и пропуснем собственото и общественото благословени