Като на кино – бягството на отвлечените мисионери в Хаити

Служението за християнска помощ (CAM) миналата седмица обяви, че 12-те останали заложници, отвлечени в Хаити, са освободени, но реши да не предоставя подробности за това как групата от десетина мъже, жени и деца се е озовала в безопасност.

Банда, известна като 400 Mawozo, отвлече мисионерите на 16 октомври. Петима преди това бяха освободени. Историята можете да си припомните тук.

По време на пресконференция в понеделник служители на CAM казаха, че мисионерите са избягали, без техните похитители да разберат. Мисионерите бяха в Хаити, за да помагат в спонсорирано от CAM сиропиталище.

„Бог работи по чуден начин, за да позволи на заложниците да избягат“, каза Дейвид Н. Тройър, генерален директор на CAM.

Уестън Шоуолтър от CAM каза, че групата е изминала почти 15 км, пътувайки в гората пеша през тръни и шипове. Групата включва семейна двойка, 10-месечно бебе, тригодишно дете, 14-годишно момиче, 15-годишно момче, четирима неженени мъже и две неомъжени жени, каза той.

„Един от мъжете в групата почувствал силно убеждение, че Бог ги призовава да си тръгнат“, каза той. „След като той споделил това внушение с останалата част от групата, всички те били единодушни, че Бог ги призовава да си тръгнат. Групата свидетелства, че това е едно от най-големите чудеса, които са преживели. Преди това им е било трудно да решат – но Бог им дал единодушие по този въпрос.”

Групата избрала нощта на 15 декември, като време за бягство.

„Те обули обувките си, сложили бутилки с вода в дрехите си. И се подготвили за пътуването… Когато усетили, че времето е точно, те намерили начин да отворят вратата, която била залостена. Тръгнали безшумно до пътя, който избрали да следват, и бързо напуснали мястото, където били държани – въпреки факта, че многобройни охранители били наоколо.

„В далечината те можели да видят планински хълм, който разпознали и идентифицирали през предишните дни“, казва Шоуолтър. „Те идентифицираха това място и преди, и знаели, че това е посоката, в която трябва да тръгнат. Те следвали сигурното напътствие на звездите, докато пътували през нощта, към безопасността. … С Божията помощ, защита и ръководство, бързо си проправили път през нощта."

Лунната светлина осветявала пътя им. Когато не били сигурни в коя посока да тръгнат в гората, те спрели и се помолили.

„Имах чувството, че Бог е подготвил пътя пред тях“, каза Шоуолтър. „След няколко часа ходене започнало да се разсъмва и в крайна сметка те намерили някой, който им помогнал да се обадят за помощ. Най-накрая били свободни, благодарни на Бога. По-късно същия ден всички отлетели с полет на бреговата охрана до Флорида."

Шоуолтър признава, че бягството е било много опасно.

Мисионерите, казва той, са простили на похитителите си и искат те да дойдат до вяра в Исус Христос.

„Нашата молитва и желанието на заложниците и техните семейства е похитителите да бъдат трансформирани чрез очистителната сила на Исус Христос“, казва Шоуолтър. „Избираме да простим на похитителите… Бихме искали те да станат наши братя в Христос.“

Източник: Christian Headlines