Какво слушаме?

0

„Внимавайте в това, което слушате.“  Марк 4:24

 

Господ Иисус ни напътства грижливо да внимаваме какво слушаме. Ние имаме отговорността да контролираме какво влиза през ушите ни, и също така сме отговорни да употребявам…

Какво слушаме?

Какво слушаме?

Какво слушаме? „Внимавайте в това, което слушате.“  Марк 4:24   Господ Иисус ни напътства грижливо да внимаваме какво слушаме. Ние имаме отговорността да контролираме какво влиза през ушите ни, и също така сме отговорни да употребяваме по полезен начин това, което слушаме.   Ние не бива да слушаме неща, които са очевидно лъжливи. Сектите разтръбяват своята пропаганда небивало агресивно. Те постоянно търсят хора, които са готови да ги слушат. Йоан казва, че ние не бива да приемаме членове на секти в дома си и дори не бива да ги поздравяваме. Те са врагове на Христос.   Не бива да слушаме неща, които опасно подкопават вярата. Младите хора в университетите често са изложени на постоянен картечен огън от съмнения и лъжи по отношение на Божието слово. Те слушат как чудесата се тълкуват превратно, как Писанието се разводнява, как Господ Иисус се отхвърля – въпреки някои единични признания, направени неохотно с половин уста. Невъзможно е човек да бъде дълго време изложен на тези разрушителни учения, без това да му се отрази. Дори и вярата на студентите да не бъде срината, мисленето им се омърсява.   „Може ли някой да вземе огън в пазвата си и дрехите му да не изгорят? Може ли някой да ходи по разпалени въглища и краката му да не обгорят?“ (Притчи 6:27-28) Разбира се, отговорът е категорично „не“! Ние не бива да слушаме неща, които са нечисти или двусмислени. Най-лошата форма на замърсяване на околната среда в днешно време е замърсяването на мислите. Думата, която найдобре характеризира повечето вестници, списания, книги, радио и телевизия, филми и разговори, е „мръсотия“. Когато християнинът е постоянно изложен на тези неща, той е застрашен да изгуби усета си за страшната греховност на греха. И това не еединствената опасност!   Когато поемаме в мисленето си мръсни  или двусмислени истории, те често изплуват отново в съзнанието ни точно в нашите най-свети моменти и ни смущават и измъчват. Не бива да запълваме мисленето си с безполезни неща, които нямат стойност. Животът е твърде кратък и задачите ни са твърде спешни за това. „В свят като нашия всичко трябва да бъде белязано от свята сериозност.“   От друга страна, ние трябва грижливо да се стараем да слушаме Божието слово. Колкото повече подхранваме мисленето си с Божието слово и се подчиняваме на Неговите свети заповеди, толкова повече ще можем да мислим Божиите мисли, толкова повече ще се преобразяваме в образа на Христос и толкова повече ще бъдем защитени от моралното замърсяване на околния свят.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.