Какво ни дава Възнесението

40 дни след възкресението на Господ Исус Христос настана времето Той да се върне в Своя дом в небето. Беше настъпил моментът Човешкият Син да заеме Своето място  от дясната страна на Небесния Си Отец. Земната мисия на Исус беше  изпълнена съвършено. Всичко, което Отец искаше от Исус да направи, докато беше на земята, беше извършено. Всичко, което трябваше да бъде проповядвано, всичко, което трябваше да се каже, Той го проповядва и каза. Божият план за земната мисия на Исус бе приключил. Сега настана моментът Господ Исус Христос да заеме Своята почетна позиция. 

Евангелист Лука 24:50-52 пише: "И ги заведе до едно място срещу Витания; и вдигна ръцете Си да ги благослови И като ги благославяше, отдели се от тях, и се възнесе на небето. И те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост."

Преди да се възнесе Господ се отдели от тях, вдигна ръцете Си и ги благослови. И колко  прекрасно е това, защото както знаем от Словото, апостолите често се съмняваха в Христос, бяха Го изоставили в онази нощ, дори някои се отрекоха от Него и се провалиха, но Той  ….. "вдигна ръцете Си да ги благослови." 

Това е природата на Господ Исус. Природата изтъкана от съвършената любов на Отец и Светия Дух. Независимо от нашите провали, Той издига ръцете Си, за да ни благославя. Точно както правеше свещеникът Аарон в Стария завет.

В книгата Левит 9:22 четем: "Тогава Аарон подигна ръцете си към людете и ги благослови; и, като беше вече принесъл приноса за грях, всеизгарянето и примирителните приноси, слезе."

Първовещеникът в лицето на Исус Христос изпълни същата мисия. Само че сега Той беше едновременно и първосвещеникът, и приносът за грях. Той принесе себе си. И нямаше нужда подобно на Аарон да "слиза". За разлика от Аарон, когато приключи с приноса, сега Исус трябваше да се "възкачи."

И докато благославяше Своите ученици,те можеха да видят белезите от раните на ръцете и нозете Му. Белезите от разпятието, които служат като вечно напомняне за свещеническата жертва на Неговата смърт за техния и за нашия грях. 

И след като ги благослови "отдели се от тях, и се възнесе на небето." В Деяния 1:9 четем следните думи: "И като изрече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им."

Не е ли този облак Божията слава Шекина? Същият този облак, който израелтяните в пустинята трябваше да следват. Божието присъствие обитаваше в този облак. Това е същият облак в планината на преображението, когато Исус се беше преобразил пред трима от Неговите ученици. 

Ако можехме само да надникнем да зърнем какво очакваше Христос зад този облак. Мога да си представя десетките хиляди ангели, които тържествено посрещат Царя на царете Исус Христос. Каква слава, какво присъствие само. И вярвам,че този облак е и над нас, вярващите, които изповядваме искрено Неговото име. И докато Исус се възнасяше, Словото казва, че "те Му се поклониха, и върнаха се в Ерусалим с голяма радост."

И това е много интересно,защото както казахме преди малко, Исус ги остави. Тук имаме раздяла. Очаквано е апостолите да скърбят, да плачат и да се притесняват. Вместо това обаче те се върнаха в Ерусалим, забележете – с голяма радост. Не просто радост, а голяма радост. Защо вместо скръб, апостолите изпитваха радост?

Вярвам,че отговорът се намира в Лука 24:45: "Тогава им отвори умът, за да разберат писанията." Техният ум започна да разбира писанията. И тогава дойде и радостта. 

Малко преди да се отдели, за да се възнесе, Господ Исус заръча на Своите ученици да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца. Обещаното от Отца бе Светият Дух, който като Утешител, когато дойде в деня на Петдесятница, снабди църквата с дарове, надежда и утеха.

Както Елисей, който грабна кожуха на Илия след неговото възнесение, така и ние вярващите получихме Светия Дух след възнесението на Господ Исус. Възнесението на Господ направи възможно Светият Дух да дойде във вярващите.  И ние знаем, че Светият Дух е този, който прилага в човека делото на изкуплението, извършено от Христос. Светият Дух прави връзката между вярващия човек и Богя възможно най-интимна.  Чрез Него Триединният Бог обитава в Своята Църква.  Преди Възнесението Исус даде следното обещание: " ….и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин]." Това обещание се изпълнява чрез Светия Дух (1 Коринтяни 3:16).

В нощта преди Исус да умре на кръста, Той каза на учениците: "И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века. Духът на истината, когото светът не може да приеме, защото го не вижда нито го познава. Вие го познавате, защото той пребъдва във вас, и във вас ще бъде." (Йоан 14:16-17 ) 

Исус говореше за Светия Дух, Който ще дойде на Негово място, за да бъде с нас, да живее в нас, да ни дава сила за живот, сила за свидетелство, мир в изпитанията и да ни направи свети като Христос.

Исус продължи да казва на учениците: "Обаче Аз ви казвам истината, за вас е по-добре да отида Аз, защото, ако не отида, Утешителят няма да дойде на вас; но ако отида, ще ви го изпратя." (Йоан 16:7)

Ние се нуждаем от Светия Дух, но ако Исус не бе се възнесъл , Светият Дух нямаше да дойде. И понеже Исус се възнесе на небето, той изля Светия си Дух върху народа си. Вярвам, че това накара апостолите да се върнат възрадвани в Ерусалим и да чакат обещания Утешител. И се моля на Господ да ни направи и нас да разбираме Писанията и да Му служим с голяма радост през всичките дни на живота си, като очакваме и ожидаме славното завръщане на нашия Господ Исус. 

Отивайки на небето Господ Исус Христос седна от дясната страна на Отец. Това е мястото на силата и властта. Той ръководи всичко. На Него са покорени ангели , власти и сили. Там на небето, Христос се застъпва за нас, понеже Той е нашият велик Първосвещеник! Той е Този, който знае какво преживяваме, и ни съчувства, понеже е  претърпял хулите и ужасите на побоя, разпъването и смъртта. Той беше изкушаван като нас. Той съчувства на нашите слабости. Той отиде на небето, за да ни приготви място. И когато приключи, ще се върне да ни вземе, тъй щото гдето е Той, да бъдем и ние (Йоан 14:3).

Честит празник на Възнесението Господне !

Бог да ви благослови изобилно.