Как се защитават лъжеучители?

0

Когато говорим за лъжеучители добре е да дадем определение за тях още в началото. Всеки един, който проповядва Божието слово, може да допусне грешка, тоест да сподели неправилно твърдение. Но съвсем различно е, когато проповедникът е убеден в опреде…

Как се защитават лъжеучители?

Как се защитават лъжеучители?

Как се защитават лъжеучители? Когато говорим за лъжеучители добре е да дадем определение за тях още в началото. Всеки един, който проповядва Божието слово, може да допусне грешка, тоест да сподели неправилно твърдение. Но съвсем различно е, когато проповедникът е убеден в определени становища, които се различават от библейското учение. Затова този, който съзнателно отнема, добавя или извърта Божието слово, попада в графата на лъжеучителите.   Още в ранната църква е имало човеци,  проповядващи учения, които се различават с Христовото. Апостолите са били предизвикани да пазят душите на вярващите, като лично са отивали по църквите и са проповядвали; пращали са свои ученици или писма. Такъв е случаят от Деяния на апостолите. Някои от повярвалите юдеи са учили и задължавали езичниците да се обрязват. Поради тази причина и апостолите пишат писмо до вярващите в Антиохия, Сирия и Киликия.    „Понеже чухме, че някои, които са излезли от нас, са ви смутили с думите си, и разстроили душите ви, (като ви казват да се обрязвате и да пазите закона), без да са приели заповед от нас.”  Деяния 15:24    Ако прочетем целия пасаж и вникнем в думите му, можем да видим, че апостолите са загрижени за разпространението на чистото Христово учение. Това е и мотивът да напиша тази статия, защото съм уверен, че истинските християни, по примера на първите ученици, трябва да се противопоставят на лъжеученията, а не да ги толерират.   Още в началото искам да кажа, че лъжеучителите не са защитавани от невярващи хора, а от вярващи. И тук е моментът, в който трябва да се замислим: Защо това е така? Как въобще е възможно? Не могат ли тези хора да осъзнаят, че защитавайки лъжеучители, стават богопротивници? Какви са причините това да се случва?   Невежество Не мога да не сложа на първо място невежеството, защото осъзнавам, че между искреността и познаването на Божието слово има известна разлика. Човек може искрено да е повярвал в Бога и години наред да стои на едно базисно ниво в своето познаване на Него. Без развитие и растеж. Писателят на посланието към евреите пише: „Поради това, нека оставим първоначалното учение за Христос и нека се стремим към съвършенство, без да полагаме изново за основа покаяние от мъртви дела, вяра в Бога, учение за измивания, за ръкополагане, за възкресяване на мъртви и вечен съд.” Евреи 6:1   Причината, поради която са записани тези думи, е, защото има вярващи, които години наред се хранят с духовно мляко и не са порастнали за твърда храна. Християни, които според изтеклото време е трябвало да станат учители, а те са още младенци във вярата. Писателят ги изобличава за състоянието, в което са се оставили да живеят.   Непросветеният вярващ с лекота може да стане защитник на лъжеучители. Той може да бъде много искрен, в това което прави, без да осъзнава заблудите, в които е повярвал. Мотивиран от любов, загриженост, желание за единство той е способен да хвърли неимоверно много сили само и само за да опази името на лъжеучителя. Умът на невежия е покрит с един воал, който му пречи да осъзнае лъжите. Той е неспособен да го махне, докато живее в своето непознаване на Божието слово. Такива вярващи са първите, които тичат след лъжеучителите. За тях е достатъчно да има светлини, фейерверки, звукови ефекти и веднага се доверяват безрезервно на проповедника. Невежите християни са най-лесно манипулируемите вярващи. След като бъдат спечелени за каузата на говорителя, те са готови да правят почти всичко, което им се каже. Ако той им каже, че трябва да застанат на „вълшебното килимче” и че само там Господ изцелява, то те ще го направят. Ако им заяви, че трябва да изпият едно шише с минерална вода, за която той се е молил и че това е начинът да получат Светия Дух, и това ще направят.   „Водени за носа” те са готови на всяка глупост, казана от него да добавят „Амин” и „Алилуя”. Невежите християни с лекота защитават своите лъжеучители, защото са убедени, че са Божии хора.   Лични преживявания Огромна сила в живота на вярващите имат личните преживявания. Например, ако даденият лъжеучител ги е спечелил като се е молил за тях, пророкувал им е слово или ги е подпомогнал финансово. След едно такова изживяване е напълно нормално да има привързване. Този учител може да се превърне в авторитет за дадения вярващ, защото той лично му е обърнал внимание. А особено ако християнинът е имал нужда, от какъвто и да е характер и лъжеучителят е спомогнал за снабдяването ѝ. Вследствие на това вярващият е готов със  „зъби и нокти” да брани авторитета на този човек. Той го прави, защото му е било помогнато, а не защото е убеден в истинността на учението му. Затова е нормално и да задава този въпрос: „Какво лошо е направил той, че така говорят другите за него? Аз съм видял само добро от него!”   Обаче в момента ние не говорим за добрите му дела, защото съвсем естествено е дори и лъжеучителите да правят добрини, понеже никой не следва човеци, в които виждат само зло. По-скоро ние говорим за учението, в което проповедникът е убеден и разпространява. Няма да коментираме, че той може да помага на хора в нужда, защото осъзнавам, че това е друг начин той да гради своя авторитет. Но възможно ли е личните преживявания, които са с добър характер, да бъдат мерило за истинност относно учението му? За някои вярващи това въобще не е от значение. Те гледат и коментират делата му, без да се замислят че „не е чудно; защото сам Сатана се преправя на светъл ангел.”  II Кор. 2:11   Апостол Павел много ясно изобличава такива човеци като заявява, че те се преправят на Христови апостоли. Външно може да изглеждат, че служат на Бога, но всъщност мотивите им да бъдат неправилни. Защитниците на лъжеучителите твърдят, че понеже „плодовете им са добри”, то те са Божии служители. Според кои критерии можем да кажем, че „плодовете им са добри”, според нашите или според тези на Словото, защото е много лесно, когато за нас е направено добро, то и ние да твърдим, че хората са добри. Но ако това, което учат, се разминава с Божието слово, колкото и добри дела да правят, те си оставят лъжеучители. Даже бих казал, че това е една външна фасада, която се поставя, за да бъде отклонено вниманието на слушателите от учението към делата.   Преди години един приятел се опитваше да ме убеди, че даден проповедник е много добър, понеже е отделил от своята сметка огромна сума пари за бедните в Африка. Но това не го прави да не е лъжеучител, защото той може въпреки това да заблуждава хората като извърта Божието слово.  „Пазете се от лъжливите пророци, които идват при вас с овчи дрехи, а отвътре са вълци грабители. От плодовете им ще ги познаете. Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репеи? Също така, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошото дърво дава лоши плодове.”  Матей 7:15-17   Тези Христови думи много пъти са използвани, за да бъдат защитавани лъжеучители. Някои вярващи са убедени, че не е възможно един проповедник да бъде успешен; да събира големи тълпи от хора около себе си; да бъде световно известен и да бъде лъжеучител. Те вярват, че след като делата му са добри, той е успешен, то и учението му е добро и Господ го благославя. Но когато лъжливите пророци идват, облечени в овчи дрехи, не винаги се разпознава, че отвътре са вълци грабители. Тези овчи дрехи ги прикриват за определено време, после идва един момент, в който те се събличат и показват вълчата си природа. Затова личните преживявания не могат да бъдат мерило за истинност. Ако познаваме добре Божието слово и Светият Дух живее в нас, то фалшивите учения бързо бихме ги открили и тогава няма да е нужно да бъдат замазвани очите ни с добри дела. Ние сме способни да видим добрите плодове, но не и корена на самото дърво. А точно там могат да бъдат скрити съвсем различни мотиви, които умело да бъдат прикривани зад маската на успеха, известността и финансовото благополучие.   Роднински връзки Осъзнавам, че днес има голямо мълчание и „замитане под килима”, когато даден учител е роднина на някой, който е на определена позиция в църквата. Сякаш често пъти си мислим, че понеже този проповедник е нечий син, внук, племенник и т.н.т.; то той задължително ще ходи по стъпките на своя роднина. Но Библията ясно ни показва, че това въобще не е сигурно. Затова нека да погледнем към един библейски пример. Когато Самуил остаря, той постави своите синове Йоил и Авия да бъдат съдии над Израел вместо него.   „Но синовете му не ходеха в неговите пътища, те се отклониха и отиваха сред сребролюбието. Вземаха подкуп и извръщаха правосъдието.”  I Царе 8:3    Поради това израилевите старейшини се събраха пред Самуил и поискаха да им постави цар. Това ясно ни говори, че роднинската връзка на един човек с друг не е доказателство, че както първият е служил на Бога, така и вторият ще го направи. Осъзнавам, че има водачи, които искат синовете им, внуците, племенниците да продължат в същото русло, което те са започнали, но не винаги Господ благоволява в това. Не трябва никога да забравяме, че Бог има съвършена и суверенна воля. Невинаги тя е свързана с определени личности, за които ние се надяваме, че ще продължат Божието дело.   По-големият проблем обаче е, когато определени човеци започнат да се отклоняват от здравото библейско учение и подобно на Илий, който направи лека забележка на синовете си Офний и Финеес, така и те вместо да бъдат изобличени, са толерирани от своите роднини. Ако човек разбира библейските истини и види свои роднина да се отклоняват от тях, и затвори очите си, и не му каже; то това не е ли тласкане към погибел? „Братя мои, ако някой от вас бъде отклонен от истината, и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове.” Яков 5:19,20   Ние виждаме, че Яков насърчава духовните братя, които са способни да разпознаят заблудителния път, да направят усилия и да обърнат такъв човек към истината. Това е израз на искрена любов. Но мълчанието и неглижирането на греха, поради роднинска връзка е лицемерна любов. Ап. Павел споделя с нас същото наставление в посланието към църквите в Галатия: “Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие духовните поправяйте такъв с кротък дух; но на всеки казвам: Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен.” Галатяни 6:1    Отговорността спрямо нашите роднини е още по-голяма, що се касае за молитва, поправяне и обръщане, понеже те са наши близки и от нас се очаква да им кажем истината. Точно затова си мисля, че не трябва да има толериране на човеци, които са се отклонили от правилното тълкуване на библейските истини. По-скоро те трябва да бъдат изобличавани с кротък дух и любов. Ако това не се случи от страна на най-близките, то опасността да затънат все повече в изкривяване на Писанията и заблуждаване на другите, е наистина голяма. Един ден, когато застанем пред Бога, си мисля, че ще бъдем отговорни, ако сме знаели истината, но не сме я казали, на тези наши роднини, които са се отклонили от нея.   Сходни разбирания Естествено и нормално е, когато двама души имат сходни разбирания да се подкрепят един друг. Това ги сближава и създава връзка между тях. Затова не може да се учудваме от факта, че определени лъжеучители се подкрепят един друг и служат заедно, понеже мислят по един и същи начин.   Винаги съм смятал, че не е без значение онзи, който полага духовната основа у даден човек. Тя може да бъде библейска, но също така може да бъде псевдобиблейска. Възможно е да има някои отличителни черти на истината, но всъщност много да се различава от нея. Когато бъде положена една крива основа, то каквото и да се строи по-нагоре, то винаги отива в друга посока, а не по предназначение. Ап. Павел твърде ясно заявява следното: „Защото никой не може да положи друга основа, освен положената, която е Исус Христос.”  I Коринтяни 3:11    Днес обаче има учители, които правят всичко възможно да полагат други основи. Те учат човеците, че каквото и да искат, каквито и мечти да имат, то Христос ще ги задоволи. Предлагат един различен Исус от този, който откриваме в Библията. Един Исус, който е умрял, за да могат повярвалите да просперират във всяко отношение. Един Христос, Който не е умрял толкова за греховете и спасението на човека, колкото да бъде изпълнител на техните желания. Накрая излиза така, че Господ Исус се явява като един продукт, от който вярващите могат само да се възползват.   Когато определени твърдения и мисловни връзки съвпадат, то тогава е много лесно подобни човеци да се защитават едни други. Изглежда те не осъзнават различията между библейските истини и своите псевдоистини, но това не ги спира да бъдат ревностни защитници.   Интересно е как компромисите с истините на Божието слово повлияват и то пагубно на някои човеци. В началото могат да тръгнат по тесния път, но след определено време да се заблудят и отклонят от него. Понякога причината е тази, че възприемат погрешна интерпретация на Писанията от страна на някой проповедник за библейска. Друг път изучаването на книги, които имат уж християнска основа, подтикват вярващия към заблуда. Но каквито и да са причините, отново се връщаме на изходна позиция с твърдението, че недостатъчното познаване на Библията, е като отворена врата за всякакви небиблейски влияния.   Не трябва да се учудваме, когато наблюдаваме ревностно защитаване на определени компрометирани проповедници от страна на някои вярващи. Те са готови да хвърлят неимоверно огромни усилия да докажат, че тези човеци говорят Божието слово. Но защо го правят, след като пред тях се разкриват доказателства, които показват една друга реалност? Защо си затварят очите за тях? Какво печелят от всичко това? Защитата на такива лъжеучители е в резултат от личните убеждения на вярващия. А тази защита е толкова ревностна, понеже точно тези псевдоучители са поставили основата или са изиграли роля в изграждането на вярващия. Още тогава, когато това се е случило, се е изградила една вътрешна спойка на убеждения.   Не е никак лесно понякога християнинът да оспори твърдения, които тогава е възприемал за истина - да застане смело държащ Божието слово и да отдели онези истини, които пише там, от другите полуистини, които е повярвал. Със сигурност такива заблудени вярващи имат нужда от помощта на Светия Дух. Не мисля, че е възможно самостоятелно да излязат от състоянието, в което се намират без Неговото просветление. Убеден съм обаче, че онези, които винаги подхождат с любов към Словото на Бога, дори и да се заблудят за определено време, ще намерят правия път, понеже то ще им го разкрие.   Християнинът трябва да бъде човек, който познава своята Библия. Винаги да сравнява онова, което чува и вижда с нея и никога да не бъде прекалено доверчив, дори и към онези, които са световно известни в евангелските среди.  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.