Изпълнено желание

„Изпълнено желание услажда душата, а на безумните е омразно да се отклоняват от злото… Сърцето ти да не завижда на грешните, но да пребъдва в страх от Господа цял ден, защото наистина има бъдеще, и надеждата ти няма да се отсече.”

(Притчи 13:19; 23:17-18)

Душата има апетит. Ние сме привлечени от добри неща, които ни удовлетворяват, но нищо друго освен самия Бог не трябва да бъде абсолютна необходимост за живота. Всяко друго удоволствие идва с опасността да го превърнем в такова. „Да насочиш сърцето си към [някакво добро] нещо означава да отслабиш силата да го преценяваш. То трябва да бъде притежавано на всяка цена, сега вече не заради стойността му, а защото си го обещал на себе си”.

Как тогава можем да желаем Бога повече от всички останали неща? Платон казва, че действията произтичат от мисленето, а Аристотел учи, че мисленето ни се оформя от действията ни.

Притчите казват, че и двамата са прави. Размишлявайте върху Притчи 23:17-18. Използвайте ума, за да помислите – кои са единствените неща, които най-накрая ще останат? (Има… бъдеща надежда.)

Насочете сърцето си към Бога в молитва и поклонение, докато не просто повярвате, а изпитате страхопочитание и удивление (бъдете ревностни… бойте се) пред Него.

И насочете волята си към послушание. Не завиждайте (или не подражавайте) на грешниците . Тези неща ще пренаредят желанията ви.

Как конкретно ще приложите някоя от тези стратегии тази седмица? Вижте молитвата по-долу като един такъв пример.

Молитва: Господи, прекарвам много повече време в искане на различни неща, отколкото в хваление и преклонение пред Твоето величие. Затова не е чудно, че копнея за нещата повече, отколкото за Теб. Какво чудно има в това, че нещото, което най-много почитам, най-много ще ме преобрази. Посвещавам се да Ти отдавам тази слава всеки ден.

Амин.

Превод: Радостин Марчев