Игнатий, епископ Антиохийски и мъченичеството

106 година сл. Христа е паметна за гражданите на Римската империя. Почти от десетилетие управлява просветеният император Траян. Много от гражданските свободи на римляните, отнети при предишните тиранични императори, са върнати, отново разцъфнал общественият живот и острият политически дебат. Дори в клетвата на сенаторите към императора е добавено условието да му бъдат верни, ако „управлява добре и за общото благо“. 

Втората Дакийска война приближава своя край, а от новзавладяната провинция Римската хазна се обогатява с 165 тона злато и 331 тона сребро. Римската държава опростява всичките дългове на длъжниците си и дарява всеки от тях с 650 денария. Император Траян организира пищен триумф, като празненствата продължават четири месеца, а централно събитие в програмата са гладиаторски игри, с участието на хиляди военнопленници, осъдени от държавата престъпници диви зверове. 

Един от действащите по това време държавни закони е за забраната на тайните общества. Под неговите санкции попадат и християните, които отговарят на описанието именно на такова тайно общество. Едно от запазените свидетелства на епохата е писмото на Плиний Млади, проконсул на малоазийската област Витиния, който докладва, че християните са толкова много, че тяхното наказване би разстроило сериозно обществения живот. Император Траян се разпорежда властите да спрат издирването на християни, а да предприемат действия срещу тях само когато има изрично отправена срещу тях жалба или обвинение.

Явно на такова обвинение става жертва епископът на Антиохия Игнатий, точно по времето на описаните горе възторжени за империята събития. Изглежда Игнатий е римски гражданин, защото се отнася до императорския съд  и е ескортиран от своя град Антиохия до Рим, преминавайки през Мала Азия по суша. Именно по времето на това пътешествие са написани седемте послания на Игнатий Антиохийски до различни древни църкви, чрез които се запознаваме с неговата история, както и получаваме изключително ценни сведения за живота на Църквата в този сравнително ранен етап от нейното съществуване.

В този кратък текст бихме желали да обърнем внимание на християнското разбиране за мъченичеството, което е явно във всичките писма на Игнатий, но най-вече в Посланието до римляните. Настоявайки християнската общност да не търси никакви връзки, за да получи благоприятна присъда на процеса Игнатий пише: „Не ми давайте повече от това да бъда възлияние за Бога, когато олтарът е вече готов. Така като съставите в любов хор, възпейте Бог в Исус Христос, загдето удостои епископа на Сирия да бъде повикан от изгрева към залеза. Хубаво е да заляза от света към Бога, за да бъда издигнат към Него“ (Послание до римляните II:2).

Тук е нужно да припомним, че Игнатий не отива на самоволно мъченичество, но  не желае да бъде избавян, прибягвайки до милостта или корумпираността  на римските магистрати. В своята представа Игнатий разбира мъченическата смърт не като трагедия, а като прослава на Бога и последен етап от своето лично освещение: „Моля, не ми оказвайте ненавременно доброжелателство. Оставете ме да стана храна на зверовете, чрез които мога да достигна о Бога. Жито съм Божие и чрез зъби на зверове нека бъда смлян, за да стана чист хляб Христов. По-добре приласкайте зверовете, за да станат гроб мой … . Тогава наистина ще стана ученик Христов, когато светът не ще вижда вече моето тяло.“ (Послание до римляните IV:1-2).

Така в годината на триумфа на империята, в годината на несметно богатство и облекчаване съдбата на длъжниците, скрито от света се случва мъченичеството на Игнатий Антиохийски. Този Божий мъж, лишен от всяка суета, вярва, че напълно ще се уподоби на своя Господ, когато тялото му стане невидимо за света, подобно на Христовото Тяло.  Етиката на мъченичеството на Игнатий силно контрастира с днешния стремеж на немалко християни шумно да известят за всеки реален или въображаем дискомфорт, който те свързват с действията на властите. През последната година ставаме свидетели на безкрайни теории как християните са преследвани от действията на властите за ограничаване на пандемията от Ковид 19 или как са жертва на коварен тайнствен план да бъдат лишени от благочестие чрез някакви скрити чудовищни свойства на ваксините срещу това заболяване.

Обратно, Игнатий Антиохийски, който претърпява реално, насочено срещу него  гонение, сякаш не забелязва мъчителите си, защото е фокусиран върху славата на своя Господ, комуто търси всячески да угоди.  В следващите редове ще опитаме да дадем едно обяснение откъде идва тази разлика в мирогледа и възприятията на реално гонения Игнатий и мнозина съвременни християни, които са убедени, че са жертва на преследване. В своето Послание до ефесяните Игнатий Антиохийски пише едни от най-поетичните  образи за Рождество, извайвани в историята на Църквата: „Прочее как Той се откри на вековете? Звезда в небето засия над всички звезди и светлината ѝ бе неизречима, и новостта ѝ предизвика угощение, а останалите звезди, заедно със слънцето и луната станаха хора за тази звезда, а само тя разхвърляше светлината си навсякъде. И навсякъде се появи смущение – откъде това ново явление, неподобно на тези звезди. От Него се развали всяка магия и всяка окова на злото изчезна, незнанието бе разрушено, древното царство се разруши, тъй като Бог по човешки се яви, за обнова на вечния живот.“ (Послание до ефесяните XIX:2-3).

Така виждаме, че Игнатий, макар да живее във време на процъфтяване и триумф на една враждебна на Христос империя, вижда отслабването и унищожението на дяволската сила (всяка магия се развали, незнанието бе разрушено, древното царство се разруши). В мирогледа на Игнатий, злото е обезсилено, властта на земните сили е лимитирана, Царството на Христос напредва и доминира. В мирогледа на християните, които днес си въобразяват, че са преследвани, злото е практически всесилно, заговорите на злите хора са безкрайно успешни, те успяват да постигат най-фантастични резултати, като при това успяват да прикрият от всички истинските си цели. Какъв контраст наистина!

Истината е, че в историята на Църквата винаги е имало и ще има истински мъченици. И вероятно в историята на Игнатий Антиохийски се разкрива тайната на силата на мъчениците – те знаят, че служат на Победител, приближават Онзи, Който триумфира, а срещу себе си имат зло, което е необратимо отслабено.