И ще го нарекат Емануил…

0

 А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва: "Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас).

                &n…

И ще го нарекат Емануил…

И ще го нарекат Емануил…

И ще го нарекат Емануил...  А всичко това стана за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка който казва: "Ето девицата ще зачне и ще роди син; И ще го нарекат Емануил" (което значи, Бог с нас).                                                                                                              Матей 1:22-23   Дори децата знаят тази история, в която ангел се явява на девица и известява , че ще роди Спасителя. Когато четем нещо познато, нещо, чието развитие и край знаем, рядко се замисляме в дълбочина.    Нека опитаме за миг да погледнем историята, нарисувана в тези стихове, сякаш я виждаме и чуваме за първи път. Нека забравим за малко всичко, което знаем за тази среща между Мария и ангел Гавраил. Оставяйки познатото ще видим една млада, сгодена еврейка, на прага на живота. Мария и Йосиф се видели, обикнали се и са взели решение да създадат семейство. В еврейската култура, най-важното решение, най-съществена стъпка в живота на хората е била именно да намерят подходящ партньор и да създадат семейство. Един ден Йосиф и  Мария се откриват и подпечатват любовта си  с годеж. Годежът за времето и мястото, в което са живеели, е бил много по-сериозен акт, отколкото е днес. По време на годежа се  е давала зестра, сключвал се е договор между семействата и ако жената наруши, изневери или предаде съпруга си, наказанието ѝ  е да бъде убита с камъни.    Животът на Мария се развива по стандартния за всяко еврейско момиче начин, докато един ден, ангел идва насред  плановете на тази току-що съзряваща жена, насред нейния подреден живот и вече всичко е далеч от стандартното. Навярно Бог е присъствал до някаква степен в нейния живот и  планове, но е бил по-скоро периферия, докато идва  денят, в който Той става "Емануил", идва  реално в живота на тази млада жена и става неин център. Всички други нейни планове, представи, мечти, остават на заден план.    И в думите, които тя изрича: "Нека ми бъде според волята ти", се крие много повече. Тя всъщност казва: Готова съм да бъда убита  с камъни, готова съм да бъда отхвърлена от любимия си, готова съм да бъда оплюта от обществото и да загубя шанса си някога да имам семейството, за което мечтая. Готова съм за Емануил! Навярно в онзи момент нейният план за живота ѝ и се струваше много по-добър. Не изглеждаше никак логичен, приятен и обнадеждаващ, планът, който Бог ѝ предлагаше. Но зад привидното, докато тя планираше своя нормален, подреден, обикновен живот, животът на съпруга и майка, на покорна и добра, примерна и морална еврейка, небето планираше, тя да роди Бог Емануил!   Колко често ние успяваме да погледнем отвъд привидното, отвъд  очевидното, колко често успяваме да уловим небесната атмосфера и да усетим плана на небето за нас?! Мария ни дава стратегията за постигане на този поглед. Тя забрави страха, срама и имиджа си и каза "Да" на Божиите думи. Веднъж заченала Бог в себе си, тя за миг не замени Божия план за нейния, нито пред срама от Йосиф и обществото, нито пред болката от бремеността и раждането, нито пред обидата, че роди в обор. И понеже една обикновена жена каза "Да" на едно необикновено обещание, пророчество, един необикновен план и съдба за живота ѝ, въпреки заплахата от трудности и смърт, цялата човешка история беше променена. Небето и земята никога не останаха същите. "Емануил" и днес е сред нас и в нас и с нас и ние имаме  същия свръхестествен потенциял да творим история за вековете.    Апелирам към църквата да прогледнем за Божията съдба, нека погледнем звездата в небето, която свидетелства за резултата от покорство на една еврейска девойка и днес. Винаги, по всяко време трябва  да бъдем готови да променяме курса на живота си, според Божията воля и думи, независимо от предизвикателствата и от провала на "перфектните" ни планове. Когато Бог стане реален  в живота ни, тогава започва нашето истинско християнство, тогава започва промяната.   Докато Бог е периферия, ние ще живеем в нашите планове и никога няма да разберем какво небето планира за нас. Нека на прага на тези светли рождествени празници поканим Бог Емануил да царува над живота и съдбата ни. Нека бъдем отворени за ангели вестители за съдбата ни, нека кажем "ДА" на Божественото зачатие вътре в нас и да износим докрай и родим Божиите обещания!!! Защото Емануил се роди!!!   Бог е с нас! Самият Бог, сътворил всичко видимо и невидимо, създал душата, тялото и духа ти, е с теб. Какво може да те уплаши, сломи и обърка, когато Силата на силите е твой спътник?! Нищо.....   Весели рождествени празници, изпълнени с истинския смисъл на Рождество, ви пожелавам!  

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.