Фалшивият мир

Защо трябва да размишляваме върху мира и да го разграничаваме? Не може ли той просто да си остане с определението истински и всичко да приключи? Изглежда, че подобна уговорка не би трябвало да приемаме. 

“Мир няма за нечестивите, казва Господ.” 

Исая 48:22 

Това е абсолютна истина и ние, християните не можем да спорим с думите на Бога. Но възможно ли е хората да живеят в заблудата, че имат мир и сигурност, а всъщност те да са фалшиви. И да бъдат в резултат от различни неща като пари, позиция в обществото и пр. 

Има поне няколко места в Библията, които много ясно ни показват, че такова състояние като фалшив мир съществува. Един от най-интересните примери, които можем да открием в Божието слово, се намира във Втората книга на царете. Там е описан животът и управлението на цар Давид.

“А когато Уриевата жена чу, че мъжът ѝ Урия е умрял, плака за мъжа си. И като премина жалейката, Давид прати и я взе у дома си. Тя му стана жена и му роди син. Но делото, което Давид беше извършил, беше зло пред Господа.” 

2 Царе 11:26,27 

Цар Давид изглежда се беше поуспокоил, след като успя да отстрани Урия от пътя си и да прикрие греха си с Витсавее. Ние не можем да видим никакво съжаление за постъпките му. Вместо това той живееше както и преди, сякаш всичко беше нормално. Изглежда един фалшив мир се беше  загнездил в сърцето му и дълбоко подтискаше съвестта му.

Понякога и ние можем да се намерим в едно подобно състояние когато съгрешим. Ако не е Светият Дух, Който да дойде и да ни изобличи, ние можем да останем с впечатлението, че сякаш Господ няма нищо против това, което сме сторили. И това състояние много ясно ни е разкрито в книгата Псалми. 

“Понеже си сторил това, и Аз премълчах, ти си помислил, че съм съвсем подобен на тебе; Но Аз ще те изоблича, и ще изредя всичко това пред очите ти.”

Пс. 50:21 

Наистина ли си мислим, че мълчанието от страна на Бога е задължително винаги одобрение? Давид беше човек по Божието сърце (1 Царе 13:14) и сякаш в този момент беше забравил, че Господ мрази беззаконието. Понеже прелюбодейството и убийството са част от десетте Божии заповеди. Той се успокои и взе чуждата жена за своя. Започна да се радва на новородения си син, без да осъзнава, че е заченат в прелюбодейство. И че за да прикрие това свое дело беше убил мъжа на Витсавее. Цар Давид въобще не се замисляше за последствията. 

Фалшивият мир прави точно това, той замъглява ума, като го отклонява от всякакви мисли за каквито и да е последствия. Бог много сериозно заявява, че въпреки че понякога мълчи, това въобще не означава, че е съгласен с делата на хората или подобен на тях. Не е възможно за Всемогъщия да затваря очите си за греха, понеже е Свят. Неговата Святост не може да понесе греха, а Неговата справедливост не може да не го осъди. Затова никой не трябва да се успокоява с мисълта, че понеже е осиновен от Отец и след като е Негов син, може да живее както си пожелае.

Понякога Господ забавя наказанието и не го налага веднага. Това е благовремие, милост, която никой не трябва да презира. Затова ап. Павел пояснява: “Или презираш Неговата богата благост, търпеливост и дълготърпение, без да знаеш, че Божията благост е назначена да те води към покаяние?”

(Римляни 2:4) 

Ние обаче виждаме, че благостта Му има времетраене. Тя не е вечна за съгрешилия, особено когато е отхвърлена. Тогава Господ има правото веднага да накаже греха, след като види, че сърцето е закоравено. Не че преди това не може, но “милостта тържествува над съда.” (Яков 2:13) 

Фалшивият мир сякаш втвърдява сърцето. Човек сам си казва и убеждава, че всичко е нормално, понеже не получава веднага възмездие за греха. Но това е една голяма самоизмама, в която някои вярващи сами политат. Мисля си, че причината да се случва, е, понеже изглежда такива човеци имат пропуски в познаването на Бога. Или да кажем и една друга причина – грехът е замъглил техния фокус и памет. Изглежда те не са в състояние да разсъждават трезво, нито да си спомнят, че Господ не е снизходителен към неизповядания грях. 

Точно обратното – Той се гневи. Понеже отхвърлянето на Неговата благост и нежеланието на човек да се покае за греха си, довежда единствено и само до погибел. “А с упорството си и непокаяното си сърце трупаш на себе си гняв за деня на гнева, когато ще се открие праведната съдба от Бога, Който ще въздаде на всеки според делата му.”  (Римляни 2:5,6) 

Мисля си, че в такива моменти трябва да бъдем изключително благодарни за изобличенията, които идват от Бога. Било чрез Словото, Духа Му или хора. Защото ако само за миг си предствим, че Господ ни остави в греха, без да ни изобличи, това означава, че директно отиваме на съд и нашата присъда ще бъде само една – смърт. 

Когато сърцето е кораво, тогава Божието изобличение може и въобще да не му повлияе. Затова Господ използва различни методи, които са в зависимост от Неговата воля. Библията ни казва, че делото, което цар Давид беше извършил, беше зло пред Бога. И веднага следващата глава 12 започва с думите: 

“Тогава Господ прати Натана при Давида.”  (2 Царе 12:1) 

Това е израз на Божията милост. Той не остава слугата Си да се наслаждава на фалшивия мир и да си мисли, че всичко е нормално. Тоест, че е в Божия път, въпреки греха си.  Той изпрати пророк Натан за да разкрие действителността. Сърцето на Давид не беше се още закоравило. Грехът беше скоро извършен и изобличението беше единственият път за възстановяване.

Не знам дали на нас ни е правило впечатление и дали сме се замисляли скоро върху реакциите си когато основателно бъдем изобличени. Не говоря за онези хора, които постоянно се взират в живота на другите и търсят само поводи да им показват какво не им е наред. Всъщност имам в предвид онези човеци, които много пъти Бог подтиква да ни кажат истината. 

Проверката, през която минаваме в онзи момент бих я нарекъл – преглед на сърцето. Но не с някакъв медицински уред, а с Божието изобличение. Фалшивият мир може веднага да изчезне само ако човек се вслуша в думите, които идват до него. Интересно е, че въпреки, че Давид беше човек, в когото обитаваше Божият Дух, то Господ не избра този начин да го изобличи. Щеше да стане много по-бързо, ако още когато се разхождаше по покрива на къщата си и беше вперил поглед в къпещата се Витсавее, Бог му беше проговорил. 

Понякога и на нас така ни се иска да се случи и даже си мислим, че така ще стане. Точно преди да се поддадем на изкушението Бог да ни възпре и ние да се опазим от греха. Понякога това се случва в процеса на освещението ни. Но не трябва пък от друга страна да си мислим, че щом веднага не получаваме свръхестествено предупреждение, то Господ ни позволява да извършим това, за което сме изкушавани. Фалшивият мир може да изпълни човека и преди да съгреши.

“Тогава един от дванадесетте, наречен Юда Искариотски отиде при първосвещенниците и рече: Какво обичате да ми дадете и аз ще ви Го предам? И те му претеглиха тридесет сребърника.”  (Матей 26:14,15) 

Какво спокойствие е имал Юда, за да отиде и да предаде Учителя си за пари? Или по-скоро колко заблуден е бил, че да си помисли да забогатее по този начин. Думите на Христос не повлияха на Юда, защото сърцето му беше предразположено към Мамона. Затова Сатана използва моментът, в който алчността му надделя и вместо да има вътрешна борба заради предателството, което обмисляше да направи, имаше фалшив мир. Не може да не виждаме какви са ужасните последици от тази самоизмама.

Давид обаче за разлика от Юда не беше допуснал сърцето му да закоравее до такава степен, че да отхвърли Божието изобличение. Защото когато пророк Натан му каза всъщност какво е сторил и какви ще бъдат последиците; Давид веднага отговори: “Съгреших на Господа.”  (2 Царе 12:13) 

Мигновеното покаяние на царя опази живота му. Защото в същия този момент Бог му прости и реши да не го убива. Юда Искариотски когато видя, че Христос беше осъден, отиде при главните свещеници и старейшини и на тях им каза: “Съгреших, че предадох невинна кръв.”  (Матей 27:4а)

Той не каза тези думи на Бога, а на човеците сякаш спрямо тях е съгрешил. Затова и получи отговора им: “Нас какво ни засяга това? Ти му мисли.” 

(Матей 27:4б)

Само ако можем всеки път когато нашата плът ни изкушава (Як. 1:14) и подтиква към греха да си напомняме, че в този момент разгневяваме Бога и ни очаква Неговата заплата. 

“Защото заплатата за греха е смърт.”  (Римляни 6:23а)

Мисля си, че бързо ще изтрезнеем и дойдем на себе си. Понеже фалшивият мир може да опияни човека и той да стане безчувствен към своя грях. Можем ли сега да разберем, защо трябва да бъдем благодарни за това, че Господ ни е създал със съвест, а и е вложил Духа Си в нас? Защото това ни показва двойното благословение на Бога за нас. Той до такава степен не желае да остави човек да живее в греховете си, че освен изобличението на съвестта, ние можем да усетим и изобличението на Светия Дух (Йоан 16:8).

Абсолютно същия библейски принцип откриваме в думите на Христос към църквите в Сардис и Лаодикия. Към първата Той казва: “… зная твоите дела дела, че на име си жив, но всъщност си мъртъв.”  (Откровение 3:1) 

А към втората: “Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаян, нещастен, сиромах, сляп и гол.” (Откровение 3:17) 

Фалшивият мир може да заблуди човек или група от хора за тяхното реално духовно състояние. Докато църквата в Сардис си мисли, че е жива, всъщност Господ Исус казва, че е мъртва. И докато църквата в Лаодикия си мисли, че е богата и има всичко, то Христос я определя по съвсем различен начин.

Затова тези две църкви имат нужда от Неговото изобличение, за да видят своето духовно състояние през Божиите очи. По подобен начин може би и Давид си мислеше, че щом е цар, то всичко му е позволено. А всъщност Бог му показа, че дори и избран от Него и по сърцето Му, то не всичко му е разрешено.

Накрая е добре да кажем, че фалшивият мир не само, че е опасен за вярващия, но със сигурност е нездравословен. Той няма нищо общо с онзи мир, който идва от Бога и много пъти е като благословение, за онези които живеят според Неговите заповеди. Поради тази причина християнина не трябва никога да си мисли, че може да допусне греха в себе си и да бъде спокоен в същия момент. Както никой не може да държи горящ въглен в ръката си, така и никой не може да живее в грях и да има Божия мир в живота си. 

Всичко друго, към което днес се стремят мнозина, като прочитат и възприемат най-различна източна литература; ходят на събирания за постигане на вътрешна хармония е един голям фалш. Понеже това, което тези хора постигат и си мислят, че е истинско, всъщност е измама. То няма как да дойде от Бога, след като греха вътре в човека е неизповядан и непростен. Този мир е лъжлив и често пъти е в резултат на внушения от страна на някой или на самовнушения. Източните религии предлагат на духовния пазар самоусъвършенстване и постигане на вътрешна хармония. 

Фалшивият мир, бавно, но усърдно води грешниците към ада, като им дава усещането, че всичко в живота им е нормално и те живеят пълноценно. Мнозина се подмамват и твърде лесно доверяват на полуистини, които целят да отделят човек от единствената истина. Защото истинският мир идва от Бога. Това е дар, който Той дава на онези, които са повярвали в Него. А всичко друго, което има вид на мир, сигурност и спокойствие, е фалшиво.

Единственият, Който може да даде мир на човека, е Христос. Той казва: “Дойдете при Мене всички, които се трудите и сте обременени, и Аз ще ви успокоя. Вземете Моето иго върху си, и научете се от Мене; защото съм кротък и смирен на сърце; и ще намерите покой на душите си. Защото Моето иго е благо, и Моето бреме е леко.” (Матей 11:28-30)

Когато човек отхвърли поканата на Божия Син, той отхвърля единствената си възможност да вкуси от Божия мир. Всичко друго, с което той се опитва да се задоволи, е бледа имитация на това, което Бог дарява на повярвалите. Точно затова фалшивият мир е зловреден и всеки трябва се стреми да го избягва.

“Не се безпокойте за нищо; но във всяко нещо, с молитва и молба изказвайте прошенията си на Бога с благодарение; и Божият мир, който никой ум не може да схване, ще пази сърцата ви и мислите ви е Христа Исуса.”

Ефесяни 4:6-7