ЕВАНГЕЛИЕ ПО МАТЕЯ, глава 27

ЗАПЛАТАТА НА САТАНА

„Тогава Юда, който Го беше предал, като видя, че Исус беше осъден, разкая се, върна тридесетте сребърника на главните свещеници и старейшините и каза: „Съгреших, че предадох невинна кръв.“ А те рекоха: „Нас какво ни е грижа? Ти му мисли.“ Матей 27:3–4

В тези игри няма съпричастност.
Няма милост, няма рамо за подкрепа, няма сълзи на съчувствие.
В царството на измамата снизходителността е неприемлива, а подкрепата — непозната.

Когато човек попадне в мрежите на злото, той скоро открива, че там няма приятели.
Има само съучастници — докато си полезен.

Дяволът и неговите слуги не са почитатели на мелодрамите.
Те са режисьори на ужаса и майстори на ехидния присмех.
Докато човек върши тяхната воля, те му шепнат ласкателства.
Но когато дойде часът на последствията, техният глас внезапно се променя.

„Нас какво ни е грижа? Ти му мисли!“

Тези думи звучат като студен звън на камбана над разбитата съвест на Юда Искариотски.
До вчера той бил инструмент в техния заговор, а днес вече е ненужен свидетел.
Среброто е взето, предателството е извършено — и сега той останал сам със своята вина.
Честно казано, съдбата на Юда — както и съдбата на милионите други измамени, употребени и захвърлени души — дълбоко ме натъжава.
Това е трагедията на човека, който е повярвал на лъжата, че грехът може да бъде без последствия.
Защото Сатана никога не е бил рицар.
Нито пък неговите служители.

Неговите награди за вярност — независимо какви обещания са били давани преди това — винаги завършват с
с позор, със самота, с отчаяние, с примката на безнадеждността и с перспективата за вечност, лишена от светлина.
Това е суровата истина.

Сатана е подъл измамник и арогантен циник, който още приживе започва да води завладените от него към гибел.
Той обещава бърз успех, лесно щастие, безметежно бъдеще и осигурени старини —
но винаги срещу една малка цена:

„Само един компромис със съвестта.“

Но този „малък компромис“ неизбежно се превръща в грозно предателство —
първо срещу самите нас,
след това срещу Бог,
и накрая срещу хората,
които най-много обичаме.

Затова Писанието предупреждава с пределна яснота. В Първо послание на Петър четем:

„Бъдете трезвени и будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв, обикаля и търси кого да погълне.“ (1 Петър 5:8)

Това предупреждение не е просто древен религиозен текст.
То е духовна реалност за всяко поколение.

Затова — пазете се.
Пазете съвестта си.
Пазете сърцето си.

Защото заплатата на Сатана винаги изглежда бляскава в началото —
но в края си неизменно носи разруха.