И Евангелие по Йото от Етрополе

От днес заедно започваме да четем първата новозаветна книга в Библията – Евангелието според Матей. Както и останалите три евангелия в Новия Завет, и това е написано анонимно, но църковното предание единодушно го приписва на апостол Матей.

Матей, чието първоначално име било Леви, син на Алфей, бил бирник в Капернаум – събирач на данъци за Римската империя. Бирниците откупували правото да събират данъци, като предварително заплащали на властите определената сума, а след това събирали от народа повече, отколкото били дали. Това била доходна, но дълбоко презирана от евреите служба – както заради алчността на бирниците, така и защото данъците отивали при поробителите.

Исус минал край митницата, докато Леви събирал данъци, и му казал: „Следвай Ме!“.
Обръщането му било толкова внезапно и драматично, че той изоставил доходното си занятие, станал ученик на Христос, сменил името си от Леви – „привързан“, „зависим“ – на Матей, което означава „Дар от Бога“, и устроил угощение. На него поканил свои колеги бирници и приятели – все отявлени грешници – за да чуят и те благовестието от Христос (вж. Матей 9:9–12).

Забележително е, че в изброяванията на Христовите ученици името на Матей винаги стои на седмо или осмо място. Това може да бъде насърчение и за нас – че дори и да не сме сред най-приближените и най-известните последователи на Христос в своето време, можем да дадем такова свидетелство за нашия Господ и Спасител, че то да стане блага вест за спасение на мнозина.

Подобни неочаквани, дълбоки и пълни обръщения – от греховен живот към вяра, правда и следване на Христос – се срещат през цялата история на християнството и до днес. На едно такова обръщение съм свидетел и аз.

Евангелие по Йото от Етрополе

Йото беше грамаден старец – благ, добродушен и винаги усмихнат, с огромни панайот-хитовски мустаци. Той беше от онези хора, които и на мравката път правят. Трудно ни беше да си представим, че някога е бил друг…

А някога Йото бил як мъжага – пияница, гуляйджия, побойник и прахосник. Роднина на прочутия борец Дан Колов, с когото си приличал не толкова по подвизите, колкото по силата и по неподправения балкански вид и нрав.

Майка му и сестрите му били евангелски вярващи, но дълго време не успявали да му повлияят. Молитвите им сякаш оставали нечути, защото Йото бил душата на пиянските компании. Прахосвал всичко, което изкарвал като каруцар – ял, пил и черпел без мярка.

Но един ден Господ му се явил – и животът му се преобърнал изведнъж.

Йото престанал отведнъж да пие, да се бие и да сквернослови. Спрял да влиза в кръчмите, да се заяжда с хората по улиците. Често го виждали да се моли – на колене, с вдигнати ръце.

Приятелите му мислели, че е „мръднал“. И наистина бил „мръднал“ – но не както те разбирали. Той вече не бил същият: не псувал, не се карал, не посягал с юмруци. Дори многострадалното му конче, което преди често понасяло гнева му, вече не усещало камшика, а милувката на тежката му загрубяла ръка.

Месец след това обръщение Йото с трясък влязъл в градската кръчма.
Пияниците с радост посрещнали изгубения си вожд, убедени, че старият Йото се е върнал. Настъпило оживление и очакване.

Но Йото вдигнал ръка. В кръчмата настъпила тишина.

— Приятели, ще ви изпея една песен.
Разнесли се овации. И Йото запял:
Да знаете всички, мои приятели,
свърших със световния живот.
Да знаете всички, мои приятели,
свърших със световния живот!
Само с вяра в Исуса Христа
ще ходя по цялата земя,
за да славя Неговото име
през всичките дни на живота си…

Тежката, народна, почти хайдушка мелодия и силният, непоколебим глас на Йото накарали всички да слушат до край. После той добавил:

— Тази песен Бог ми я даде. Който иска, може да ме последва.
И завинаги затръшнал вратата на кръчмата.
Някои от приятелите му го последвали. Виждах ги години по-късно в църквата – кротки, благи, аскетични и сериозни християни. С живота си те добавяха нови глави към живото, приложно Евангелие на Исус Христос в Етрополе.