Ето, благовестявам ви голяма радост!

След приключването на адвентния период ние се намираме в навечерието на един от големите и светли празници, Рождество Христово. Споменавам думата „светъл“, понеже празникът е свързан с дохождането на Светлината в този свят,  в който живеем.  Ето защо апостол Йоан споменава още в пролога на своето евангелие за Христос, че Той е Истинската Светлина, която дойде на света, за да осветява всеки човек.

Чрез въплъщението на Христос, Бог нахлува в нашия свят, Който силно желае да преобрази и освети всичко, включително и нас самите. Това е момент, в който става съединението на човешката и божествена природа в Христос, чрез което Бог не остава чужд на Своето творение, а точно обратното – Той става като един от тях, Бог стана като един от нас.  Чрез Рождество Христово Бог стана Човек, (както са споменавали  християните през първите векове), за да могат човеците да станат синове Божии. Бог слезе на земята, за да издигне нас горе на небето, от където и очакваме да се завърне нашият Господ и Спасител Исус Христос. 

Рождество Христово е празник, който насочва вниманието ни не само към миналото, към онова, което се е случило вече, а по-скоро към бъдещето – към онова, което предстои да се случи. Днес можем да заявим, че именно в това се изразява тази голяма радост за всички нас. Идването или завръщането на Христос е голямата радост за нас, която е резултат от действието на Божията благодат в самите нас. Тя (благодатта) ни учи да се отречем от нечестието и от светските страсти и да живеем разбрано, праведно и благочестиво в настоящия свят, като очакваме сбъдването на блажената надежда, славното явяване на нашия Велик Бог и Спасител Исус Христос (Тит 2:11-13). И така предвид Неговото славно явяване ние трябва да бъдем в постоянна готовност и очакване за Господния ден. 

„Ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички човеци“, казва Божият пратеник. Да, както за юдеи така и за езичници, понеже всички са Негово творение.  Думите на ангела към витлеемските овчари се явяват именно „благата вест“ за всички нас, за цялото човечество. Евреи и езичници – всички ние съставляваме Божия народ! Не ни ли свидетелства евангелският разказ за това!? Спомнете си, че посетители на Младенеца бяха както юдейските овчари, така и мъдреците от Изток (езичниците). Христос се роди както за едните, така и за другите. Тайната, която беше известена по откровение на Павел, е, че и езичниците, каквито сме и ние, са сънаследници и съпричастници на Божието обещание в Исус Христос (Ефесяни 1:1-6).  

Радостта е важна в християнския живот. Без нея животът би бил немислим. Ето защо ап. Павел ни напомня винаги да се радваме. Радостта, за която пише апостолът е за това, че Словото стана плът и живя сред нас човеците. Бог не остана „отвъден“ както боговете в другите религии, но Той стана „отсамен“. Да, Бог е с нас и името Му го потвърждава – Емануил.  Радостта се изразява също така и в това, че имаме мир с Бога и мир помежду си. Във Витлеемските ясли се роди  Детето, за което говори пророк Исая 700 години преди това. Дете, Което е Княз на мира, Отец на Вечността, Бог Могъщ. Роди се Князът на мира, Който ни остави Неговия мир: “Мир ви оставям, моят мир ви давам“. Той дойде и благовества мир на онези, които бяха далеч и мир на тези, които бяха близо.

Нека винаги да „носим“ в сърцата си мира и радостта от това, че сме Божии деца и да бъдем в  постоянна готовност за Неговото славно завръщане!

Честито Рождество Христово!