ЕПИЛОГ ПО КНИГАТА ЙОВ

Когато небето те похвали, приготви се земята да те изпита.

Ако си нечий фаворит, почти сигурно ще станеш и нечий противник.

Щом станеш приятел на Бога, неизбежно се превръщаш във враг на сатана.

На хората в беда най-лесно се дават „мъдри“ съвети.

По-често обвиняваме страдащия, отколкото да го утешаваме.

Истинската вяра се познава не в благополучието, а в изпитанието.

Ако един те похвали, сто ще се намерят да те осъдят.

Дори да живееш праведно, не се съмнявай – ще се намерят достатъчно хора, които да те убеждават, че си виновен.

Не се оплаквай твърде дълго. Дори да имаш право и най-близките хора могат да се уморят от оплакването ти.

Внимавай, когато се оправдаваш – да не би в старанието си да излезеш невинен, да си въобразиш, че си по-прав и от Бога.

Когато Бог допуска изпитание, няма заобиколен път – то свършва едва когато бъде издържано.

Най-добрият отклик на страданието не е обяснението какво е страдание, а показването на състрадание.

Ако ще утешаваш страдащия, не му прави разбор на грешките – прегърни го и му посочи надеждата на хоризонта.

Бог може да мълчи дълго, но никога не отсъства от живота ни.

Най-дълбоките откровения за Бога идват не чрез обяснение, а чрез среща с Него.

Човек може да изгуби богатството, здравето и приятелите си – но ако не изгуби вярата си, още не е изгубил всичко.

Най-голямата победа на вярата ни е доверието в Бога, дори когато не разбираме Неговите пътища.

Историята на Йов ни напомня, че страданието може да ни съкруши, но също така може да ни отвори очите за Бога.