Двете птици

Често чуваме хората да казват, че Библията е неразбираема или пък в нея има противоречия. 

Наистина можем да кажем, че особено в Стария завет, има неща, неразбираеми за човека, който не е запознат с тогавашната култура, манталитет, бит и изразни средства. Има и неща, които, макар и разбираеми, изглеждат неинтересни, отнесени, неприложими, ненужни, скучни (например родословията или обстоятелствените и сложни ритуали в церемониалния старозаветен закон.

От друга страна, за да са в една свещена книга, оцеляла през вековете и печатана, и продавана повече от която и да е друга книга, тези текстове навярно имат скрит подтекст и освен конкретна за времето си приложимост, сигурно носят скрита символика, послание и полезност… Или както пише в посланието към Колосяните 2гл. 17 ст.: „Тези неща са само сянка на онова, което предстои, а действителността е Христос.“

Така например, в книгата Левит 14 глава е описан един странен ритуал, който касае закона или изискванията към прокажения в деня на неговото очистване. На пръв поглед от него се изискват някои необичайни действия: 

„…да вземат за онзи, който се очиства, две живи чисти птици, кедрово дърво, червена прежда и исоп. Тогава свещеникът да заповяда да заколят едната птица в глинен съд над течаща вода. После да се вземе живата птица, кедровото дърво, червената прежда и исопа и да ги натопи с живата птица в кръвта на закланата над течаща вода птица. И да поръси седем пъти онзи, който се очиства от проказа, да го обяви за чист и да пусне живата птица в полето…После свещеникът да вземе от кръвта на жертвата за вина и да помаже крайчеца на дясното ухо на човека, който се очиства, палеца на дясната му ръка и палеца на десния му крак.“

Следва и помазване с елей на същите телесни части и жертвоприношение за грях. Има и други процедури…

По принцип проказата е заболяване с фатален край и не е било лечимо, така, както когато човек тръгне по „наклонената плоскост“ на греха е цяло чудо, ако се върне назад и реши да победи порока си. Очевидно не е случайно, че тази аналогия между физическата болест и духовните недъзи се подкрепя и от факта, че накрая ритуалът завършва с принасяне на жертва за грях. 

Друга аналогия е, че при проказата телесата загниват и падат, но без човекът да усеща каквато и да е болка. Това много напомня на съгрешаващия отново и отново, който отстрани изглежда слаб, безволев, зависим, жертва на страстта си, но самият той често не осъзнава или не признава, че има проблем. 

Това сравнение асоциативно ме насочи към онова незабравимо дело, което се случи на кръста преди 2000 години, защото щом има грях, има и Опростител. Иначе как би се обяснило наличието на дърво в ритуала, освен като праобраз на кръста? Както се казва в Галатяни 3:13: „Христос ни изкупи от проклятието на закона, като прие заради нас проклятието, защото е писано: „Проклет всеки, който виси на дърво.“

Исопът, пък, е ментова подправка и билка, използвана за лечение на различни болести. В Псалм 51:7 , когато цар Давид се кае за греха си, той пише следното: „Поръси ме с исоп и ще бъда чист.“ Тук виждаме още една връзка между изцелението и очистването, а също и невъзможността да се справим сами с духовната си проказа и необходимостта от Изцелител. 

Защо обаче в ритуала присъства червената вълна? Сигурни помните силните думи, изречени от пророк Исая, но от името на Бога: „Елате сега, за да разискваме – казва Господ, – макар да са греховете ви като мораво, ще станат бели като сняг; макар и да са червени като пурпур, ще станат като бяла вълна.“ (Исая 1 :17) 

Какви са символите при двете птици? Първо, защо трябва едната да се заколи над текуща вода, така, че кръвта ѝ да е над водата? Защото Господ Исус Христос, който пострада за нас, единствен изпълни закона, писаното слово. 

Ако водата е символ на Божието слово, кръвта е символ на живота. По същата причина Христос влезе в Ерусалим на осле, което никой не бе възсядал. Защото никой до Исус не можа да изпълни закона, чийто праобраз е осела – който „рита (осъжда) срещу всеки и всеки рита (нарушава го) срещу него“. 

Всеки, който участва чрез вяра, който приеме Христовата жертва, бива потопен (подобно втората птица) в святата кръв на Господа и е свободен да лети без оковите на греха. Интересно, че кръвта (живота) се излива в пръстен съд, подобно на това, че Исус живя 33 години в пръстен съд, т.е.,бе въплътен в човешко тяло.

Най-интересната част от този на пръв поглед непонятен, скучен ритуал е, че накрая очистеният от неизлечимата, без да се случи чудо, болест, бива помазан първо с кръв, а после и с елей. Върху ухото – за да чува Божия глас и да Му е послушен, по ръката – за да върши само чисти и помазани дела, по крака, за да върви само по чистите и свети Божии пътища. Но този ритуал не се практикува при други случаи, а само при въвеждане на свещениците в служение (Левит 8 гл. цялата и по- конкретно 23, 24 ст.)… Странно или закономерно?!

Налагащият се за мен извод е, че когато Бог те изцели от неизцелима, по човешки, болест, грях, ти вече живееш втори живот и би трябвало да оставиш всичко суетно в първия си живот, а този – втория – да го живееш за Този, който те е спасил чрез своята лична саможертва. Да го живееш като Негов слуга, като Негов служител…

Ти решаваш!