Дрехи от смокинови листа или облекло от слава

Четиримата евангелисти описват доста сходни събития в своите очерци за живота на Исус. Но апостол Йоан завършва своята книга с интересен коментар: „Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят нямаше да побере написаните книги.“ 

Това означава, че отделните епизоди, случки или проповеди на Исус, които са увековечени в Евангелията, са подбрани внимателно и целенасочено. Нито една от историите в тези книги не е случайна, нито повърхностна. Затова, когато попадна на странни случка или откъс в Писанията, любопитството ми се запалва. Текстът се превръща в нивата, която е скрила безценната перла. 

В двадесет и първата глава на Евангелието на Матей се описва триумфалното влизане на Христос в Ерусалим. Тълпата наивно вика „Осанна“, без да разбира Кого точно прославя, но Исус отлично знае какво прави. Той влиза, възседнал магаренце – сигурен знак за Царя, Който е извоювал победата. От тук нататък би трябвало да усещаме царския привкус в действията и думите на Христос. Например, Той определено e в ролята на гневния Царски Син при изгонването на търговците от храма. 

Но какво се случи на следващия ден? 

„А на сутринта, когато се връщаше в града, огладня. И като видя една смокиня край пътя, дойде при нея, но не намери нищо на нея освен едни листа; и каза: Отсега нататък да няма плод от тебе до века. И смокинята веднага изсъхна. И учениците, които видяха това, се удивиха и казаха: Как веднага изсъхна смокинята? А Исус отговори: Истина ви казвам: Ако имате вяра и не се усъмните, не само ще извършите стореното на смокинята, но даже ако кажете на този хълм: Вдигни се и се хвърли в морето!, ще стане. И всичко, което поискате в молитва, като вярвате, ще получите.” (Матей 21)

Тази история е толкова странна. На повърхността тя изглежда като магически трик, който привлича последователи с неправилни мотиви. Но ключето към такива библейски случки е да разровите дълбоко. Толкова дълбоко в Писанието и назад във времето, че да стигнете до първите дни на човечеството.  Случката със смокинята беше едновременно урок и божествен план в действие. 

Исус беше гладен и се насочи към дърво, за да потърси плод. Но смокинята към този момент имаше само листа. За втори път в разказите на Писанията смокинята не става за това, за което първоначално е предвидил Създателят. Тя имаше само листа. Разказът направо ни телепортира към първите смокинови листа, с които човекът опита да скрие срама си. От първия си голям провал насам, човеците безрезултатно се опитваха да „замазват“ положението и да изграждат ред, който не работеше.  

Сега усещате ли царския привкус на Христовите действия? Исус започва да утвърждава Своето царство, да разрушава стария покварен похват на живот и да изплита наново първоначалните изгубени нишки на светия живот. Смокинята изсъхна, защото Исус показва, че човеците вече нямат нужда от листата ѝ, за да се маскират.

Някога човеците не повярваха на Бога и забраната Му за ядене от дървото за разпознаване на зло и добро, но се довериха на смокиново листо, да поправи фаталната грешка. Сега Исус предупреждаваше: Ако този път запазите вярата в Когото трябва и не се усъмните, не само ще загърбите похватите за повърхностно прикриване на злото, но ще получите власт, която изгубихте при първото съмнение в Градината. Власт да творите и подреждате земята, да „местите“ хълмове тук и там, „да създавате” водни басейни и какво ли още не. 

Но как се получава такава огромна власт без риск от нова поквара и злоупотреба с нея и с достатъчно мъдрост, за да избегнем нов провал? В молитва! Каква молитва? Молитвата, на която ни учи самият Бог Син. Такава, в която винаги си припомняме върховенството и свeтостта на Бога Баща и винаги желаем у нас и сред нас да дойде Неговото царуване и Неговата воля точно както е на небето! Молитва, в която търсим прошка и сила ние самите да прощаваме. Молитва, в която никога не забравяме, че царуването, силата и славата не са наши, но на Бога Баща. (Матей 6‬)

Странната случка със смокинята бележи края на падналия свят и началото на изкуплението на човеците за новия свят под Христовото царство. В следващите пет глави Матей записва десетки проповеди, които би трябвало да четем и слушаме в светлината на Божието царство – те описват структурата на божествения ред, характера на божествения Цар и изискванията към поданиците Му.

Двадесет и шеста глава започва да описва страданията на Христос. Те са цял космос сами по себе си и заслужават да ги изучаваме и доколкото можем – съпреживяваме цял живот. Но в тях има няколко отделни момента, които са здраво скачени със смокиновата „сага“ и първото човешко падение: Исус бе арестуван и довлечен пред Пилат. А той проведе собствен разпит и се опита да измъкне Исус. Изправи Го пред тълпата и

„попита: Кого от двамата искате да ви пусна? А те казаха: Варава. Пилат им каза: Тогава какво да правя с Исус, наречен Христос? Те всички извикаха: Нека бъде разпънат! А той каза: Че какво зло е сторил? А те още по-силно закрещяха: Разпъни Го! И така Пилат, като видя, че никак не помага, а, напротив, че се повдига размирие, взе вода, уми си ръцете пред множеството и каза: Аз съм невинен за кръвта на Този праведник; вие му мислете. А целият народ отговори: Кръвта Му да бъде върху нас и върху децата ни. Тогава им пусна Варава; а Исус бичува и Го предаде на разпятие. Тогава войниците на управителя заведоха Исус в преторията и събраха около Него цялата рота. И като Го съблякоха, облякоха Го в пурпурна мантия. Сплетоха венец от тръни и го наложиха на главата Му, и сложиха тръстикова пръчка в дясната Му ръка; и като коленичеха пред Него, подиграваха Му се, като казваха: Здравей, Царю Юдейски! И Го заплюваха, взеха тръстиковата пръчка и Го удряха по главата. И след като се подиграха с Него, съблякоха Му мантията и Го облякоха с Неговите дрехи, и Го заведоха да Го разпънат.”   (Матей 27)

Според някои от първите църковни отци, човеците първоначално не са били голи, но са били облечени в божествената слава. Падението накара славата да се отдръпне от тях, така те видяха своята голота. И замениха дрехите от слава с дрехи от смокинови листа. Този литературен мотив за дрехите в различни форми е преплетен в почти всяка библейска история. В едемския разказ, Бог се намеси и направи на грешника дрехи от кожи. Още в първата божествена грижа за падналия човек, Бог показваше, че греховете не се покриват с каквото и да е – някой трябваше да умре, да пролее кръв, за да се намери работещо решение на такъв морален проблем. 

В Исусовата история, човеците два пъти събличаха и обличаха Праведния. Човеците, които някога паднаха, заради нездравия си апетит да ядат от дървото за познаване на зло и добро, на праведно и нечестиво. Човеците, които не познаха Праведния, независимо от откраднатото знание от онова злополучно дърво.  Но на тази земя за Него нямаше достойни дрехи. Било те дрипи или подигравателно наметнати царски мантии.  Но короната му от тръни отново ни телепортира в първите човешки дни. Тръните и бодилите, който бяха началото на човешкото проклятие в изгнание, които бяха горчивия залък на живота във враждебния паднал свят, сега на главата на Исус се превърнаха в корона – в Неговото царство най-накрая всичко се нареждаше така, че проклятията губеха силата си едно по едно.  

И така Исус стигна до предпоследния етап на своя царски триумф – кръста.

„Заедно с Него бяха разпънати двама разбойници, един отдясно и един отляво.” (Матей 27) От едната Му страна разбойникът избра доброто, от другата – разбойникът избра злото. Сякаш Исус беше провесен на самото дърво за познаване на зло и добро. И понасянето на това дърво Му донесе смърт, незабавна смърт – някога човекът яде от това дърво и смъртта му беше неизбежна, но не и незабавна. Исус понесе върху Себе Си последствията от онази първа съдбовна хапка.

След три дни в гроба, вкусил от горчивината на смъртта, Исус възкръсна. Наистина възкръсна. След като преживя, понесе на плещите си и пренаписа ‬‬‬‬‬‬‬историята на първия Адам, възкресението на втория Адам се превърна в „Големия взрив“ на Новото творение. 

Сега човеците имаха шанс за напълно ново начало, имаха свят начин да познават доброто и злото. Имаха възможност да работят за новия Едем под егидата на Царя, който изостави (съблече) Славата Си, но я придоби (облече) отново.  

„А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на хълма*, където Исус им беше посочил. И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха. Тогава Исус се приближи към тях и заговори: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята**. И така, идете и създавайте ученици измежду всички народи, и ги кръщавайте в името на Отца и Сина, и Светия Дух, като ги учите да пазят всичко, което съм ви заповядал***. И, ето, Аз съм с вас**** през всички дни до свършека на света.” (Матей 28)

Това е първата част от приказката за Божието царство – там, където тя свършва,  започва животът на Новото творение: 

* От хълма на Галилея, който напомня за планинската градина от Битие;

** А в новата градина властта е извоювана и е обратно в ръцете на Исус;

*** Заповедта отново е да обработваме градината, но този път това става като се уподобяваме на Него- и както Той дава на нас само онова, което получава от Отец, ние ще учим другите само онова, което Той ни учи. 

**** А Христос защити името – титла „Емануил.“ Сега вече няма бариера между Бога и човеците. Няма бариера между човеците и Дървото на живота.