Докато чакаме

Казват, че надеждата е присъща само за зрелостта. Да гледаш с очакване напред. Да не позволяваш това, което ти се случва днес, да помрачи твоето утре.

Самото усещане, че злото и тъмнината ще отминат ,и олънцето отново ще освети душата ти. Това е здравословен живот, който не е скучен, а е изпълнен с опитности и нови преживявания, живот – прикючение!

Явно е, че сме различни и очакваме различно. Чакаме „принца на белия кон“ или “звездния миг“ и предложението за мечтаната работа. Някои работят здраво и очакват да си повишат стандарта на живот, а други си мислят, че наградите в този живот идват ей така – даром.

Оказва се, че една голяма част от хората мечтаят за „тук“ и „сега“. Има обаче една друга група, която очаква залеза на този свят и мечтаят с трепет за изгрева на бъдещия. Тази група хора не са се изолирали от този свят, но техните сърца принадлежат на идващия. Те не се отказват от това да вярват за своята половинка или за мечтаната работа или за висок стандарт, но тяхното мислене е как тези неща биха били полезни в Идващото Царство на Христос.

Докато Го чакат тези хора са заети. Отдавна са си отговорили на въпроса: „Какво искаш от мене, Господи?“ Знаят къде Той ги иска и или се подготвят за там, или вече са там и се трудят усърдно.

До тук виждаме хората в света да се делят на две групи:

– тези, които живеят за тук и сега

– тези, които живеят тук и сега, но с поглед, вперен с очакване на Святото Пришествие.

А какво ще кажете, ако и втората група разделим на две? За по-лесно ще наречем едната – „активно чакащи“, а втората – „пасивно чакащи“.

Активни и пасивни в какво?

Може би сте чували историята за десетте девици, които очакват своя Младоженец?

Тези девици очевидно не са пет – невярващи и пет – вярващи!

Четейки притчата, разказана от Месията, ясно се разбира, че и десетте девици са образ на вярващите в Него християни. Забележете, че и десетте са девици, и десетте са със запалено светило, и десетте очакват Младоженеца. Да сте чели някъде в Писанията невярващи или езичници да са наречени „девици“ или че имат запалено светило, или че очакват Пришествието? Аз не съм!

Само вярващите имат честта да са девици със запалено светило, което е поставено на хълм, очакващи завръщането на Младоженеца! До тук добре, но как така някои от нас ще са допуснати до сватбата на Агнето, а други не? Къде е разликата? В историята ясно се посочва разликата. Исус казва, че едните са имали изобилие от масло, а другите – недостиг. Той също посочва още една съществена разлика. На едните казва, че ги познава, а на другите – не!

Всъщност липсата на масло много точно кореспондира на думите: „Не ви познавам“. Защо ли? Защото маслото винаги е преобраз на Светия Дух, чрез Когото имаме достъп в молитва до Тронната зала на Отец. Колкото повече се изпълваме със Святия Дух в молитва, толкова повече пристъпваме дръзновенно пред Трона на Благодатта и толкова по-познати сме на Небесния Баща! Няма как да си там всеки ден и накрая да чуеш думи като „Не те познавам.“!

Но защо ни е нужно ежедневно изпълване с Духа? Не, че с това се препоръчваме пред Него, а защото сме активни да го предаваме на хората около нас. Всеки път, когато помагаме на хора в нужда, говорим за спасителното дело на Христос и вършим дела на вяра, ние отдаваме от това, което Той ни е дал. И, както самото естество ни учи, при такъв активен живот за Спасителя ние ще трябва често да презареждаме в молитвено общение с Него.

Та, „петте разумни девици“ са активно чакащи Спасителя, които не се уморяват да Му служат с дарбите, които Сам Той им е дал, но също така и не забравят да дозареждат светилниците си с малото, което са раздали или помазали хората в нужда. Да, може да им се случи да задремят, но вероятно това се е случило докато се молят, уморени от ежедневие на служение и труд в Господа. Дори тази умора не им е попречила да си допълнят светилниците и тогава да заспят, а после с готовност да посрещнат Младоженеца дори и през ноща. Не е ли нтересно – да заспиш, но всъщност да си буден?

Колко от нас се уморяват в усилие и труд, но рядко намират време да дозаредят в молитва? Колко от нас се отдават усърдно на публично служение, но забравят откъде е дошло и на Кого служат? А то това се забравя, когато не черпиш сила и вдъхновение Отгоре, а някак си по човешки, със собствени сили и мъдрост го вършиш. Ето това е да си „неразумна девица“, която за съжаление няма да бъде допусната на сватбата, въпреки, че е девица със запален светилник, която Го е очаквала, на която само едно не й достига – достатъчно масло!

Времето в молитва върши чудеса в молещия се дори той да е имал минало на закоравял престъпник.

Няма да забравя една изповед след молитва на един престъпник осъден на 20 г затвор за отвличания и брутално насилие над отвлечените. След молитвата ме погледна с насълзени очи и ми каза: „Пасторе, ако трябва, съм готов да отида до всяка от жертвите си и да им поискам прошка…“ Този човек вече 10 години не пропуска събиранията ни в затвора и стана пример за всички останали за променен живот.

Никога не забравяйте „вътрешната си стаичка и когато затвориш врата, помоли се на Своя Отец, Който е в тайно“! Там сърцето се освежава, а лицето засиява! Там всяка тегота олеква, защото разбираш, че Той я носи. Това прави докато Го чакаш … и ще Го дочакаш … и ще те покани на трапезата … и ще му бъдеш Невястата!

Ще бъдеш познат.