ДЕЯНИЯ НА АПОСТОЛИТЕ, глава 2C

СИМПАТИЗАНТИ ИЛИ АПОСТОЛИ, част 3

Четиво с продължение…

„А Петър им каза: Покайте се и всеки от вас нека се кръсти в името Исус Христово за опрощение на греховете ви; и ще приемете този дар, Святия Дух. Защото на вас е обещанието и на чадата ви, и на всички далечни, колкото Господ, нашият Бог ще призове при Себе Си.“ Д.А.2:38,39

Ние сме привилегировани, защото живеем в епохата на Святия Дух!

Петър в първоапостолския си призив споменава и нас като „всички далечни“, които ще приемат този дар, Святия Дух, за да станат част от Христовата църква.

Господната воля е в Църквата Му всичко да се извършва чрез вдъхновението и служението на Святия Дух. За това изключително важно е ние не само да изповядваме, но и да практикуваме кръщението със Святия Дух с говорене на “чужди езици, според както Духът дава способност“, защото това е образеца, който ни е даден в „Деяния на апостолите“.

Христос заявява, че ще има следствия и знамения (видими, свръхестествени, разпознаваеми знаци), които ще придружават повярвалите:
„Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяко създание. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден. И тези знамения ще придружават повярвалите; в Мое име бесове ще изгонват; нови езици ще говорят, змии ще хващат; а ако изпият нещо смъртоносно, то никак няма да ги повреди; на болни ще възлагат ръце, и те ще оздравяват.…“ Марк 16:15-18

Доказателство, че някой наистина е повярвал в Христос и е спасен е, че той ще се кръсти във вода и ще има в живота си различими, свръхестествени духовни знамения, между които най-разпознаваемия е говоренето на нови езици.

Когато в денят на Петдесятница апостолите са се изпълнили със Святия Дух, всички които са били наблизо, са констатирали това външно, разпознаваемо знамение – говоренето на нови и чужди езици, а след това във времето и в служението на апостолите са се проявявали останалите знамения като изгонване на бесове, полагане на ръце за изцеление на болни, избягване на различни смъртоносни опасности като змии, отрови и прочие.

Изпълването със Святия Дух е придружено и с духовното следствие – раждане от горе, от Духът Божий, което е в изпълнение и в потвърждение на думите на нашият Господ Исус Христос към Никодим (виж Йоан 3 ). Това знамение, осезаемо само за онзи, който го получил и придружено с усещане за радост, мир и правда в Святия Дух:

„Защото Божието царство не е ядене и пиене, но правда, мир и радост в Светия Дух.“
Рим. 14:17

Именно за това когато ние сме били новородени в Божието царство, като Божии синове и дъщери, духът ни е изпитвал такава радост, мир, усещане за правда и сме имали сила, и увереност да свидетелствуваме за това.

Никой, който не приеме Божият Дух, не може да се роди от горе, от Духът Божий!

По тази причината, преди да бъде възнесен Синът Божи е дал специална заръка на учениците си:
„…да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода, а вие ще бъдете кръстени със Святия Дух не след много дни…, но ще приемете сила, когато дойде върху вас Святият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята.“ Д.А.1:2-4, 8

Има хора, които твърдят, че апостолите са били новородени в първия ден на възкресението когато Христос се явява на учениците си и духва върху тях с думите:
Приемете Святия Дух. На които простите греховете, простени им са, на които задържите, задържани са. А Тома, един от дванадесетте, наречен Близнак, не беше с тях, когато дойде Исус.“ (Йоан 20:21-24)

В тази случка има няколко факта, които трябва да подчертаем.
Първо, на това събитие не всички апостоли са са присъствали. Тома е липсвал!
Второ, никой от апостолите, никога след това не е твърдял, че нещо се е случило „в“ и „с“ тях в този момент и дори никой не го споменава. Изглежда, че това е момент на призив за приемане на Святия Дух, а тълкуването за „новораждане“ и спекулативно защото нищо не е променило в апостолите – нито изповедта, нито вярата нито поведението.
Трето, малко след повторното явяване на Христос на апостолите, този път и с Тома, който си е сложил пръста в раните Му, седем от апостолите, водени от Петър се връщат към старата си професия риболов и се е наложило Христос да им се яви на Тивериадското езеро, за да ги обърне към призванието им.
Следва продължение…