Деяния на Апостолите 18 глава

БЛАГОВЕСТИЕТО НЕ Е ЗА МЪРЗЕЛАНКОВЦИ!

„След това Павел тръгна от Атина и дойде в Коринт, където намери един юдеин, на име Акила, роден в Понт, и неотдавна пристигнал от Италия с жена си Прискила, защото Клавдий беше заповядал да се махнат всичките юдеи от Рим; и Павел дойде при тях. И понеже имаше същото занятие, седеше у тях и работеха; защото занятието им беше да правят шатри. И всяка събота разискваше в синагогата с юдеи и гърци, и се стараеше да ги убеждава.“ Д.А.18:1-4.

Апостол Павел, не е бил твърде самомнителен, нито претенциозен, нито горд, а още по-малко ленив, за да не работи за своята прехрана!

Неговия труд за собствената си издръжка и за издръжката на онези, които са го придружавали, е бил само един от признаците на дълбокото му посвещение като апостол и разпространител на благовестието.

Никъде в Словото не откриваме, че апостолът да се е възползвал от правото си да бъде материално или финансово подържан от тези, на които благовествал, а на против съзнателно и старателно е избягвал всякакво финансиране от тях.

Сигурно мнозина са се питали, защо не се възползвал от възможностите за издръжка?
Каква е била целта му?
За какво се е борил и за какво се е натягал, и пр. и пр.

На тези въпроси и подозрения апостолът е отговарял така:

„Ето каква е моята награда? Тази, че като проповядвам благовестието, да мога да направя благовестието безплатно, така че да не използвам напълно моето право в благовестието. (1Кор 9:18)

На тези, които недоумявали казвал:
„Вие сами знаете, че тези мои ръце послужиха за моите нужди и за нуждите на онези, които бяха с мене…“ (Д.А.20:34) 

А на тези, които са били позабравили им припомнял:
„…вие, братя, помните нашия труд и усилие, как, работещи ден и нощ, за да не бъдем в тежест на нито един от вас, проповядвахме ви Божието благовестие. Вие сте свидетели, и Бог също, как свято, праведно и безукорно се държахме сред вас, вярващите“ (1Сол.2:9)

Дори когато е бил в нужда, никого не е молил за приноси:
“когато бях при вас и изпаднах в нужда, не дотегнах на никого, защото братята, които дойдоха от Македония, задоволиха нуждата ми. Така във всичко опазих себе си, и ще се пазя, да не ви дотегна.“  (2 Кор.11:9)

И на всички заявявал:
„Сторете място в сърцата си за нас; никого не сме онеправдали, никого не сме развратили, от никого не сме се възползвали.“ (2Кор.7:2 )

С всичко това, той е искал да остави пример за подражание на повярвалите в Христос:
„…нито даром ядохме хляб у някого, а с труд и усилие работихме нощем и денем, за да не бъдем в тежест на никого от вас; не че нямаме правото, а за да представим себе си за пример, за да ни подражавате.“ (2Сол 3:8)

Не е било лесно за Апостол Павел да си намери подходяща професия, която свободно да практикува на всякъде из Римската империя. Той се е нуждаел от работа, която да му осигурява достатъчно свободно време за благовестие, поучения и проповеди. Искал е трудът му да не съблазнява новоповярвалите, за това не е станал лихвар, кръчмар, продавач на алкохол или организатор на хазартни игри. Искал е трудът му и да е достатъчно платен, за да може не само да покрива своите нужди и нуждите на своите съработници, и за това е станал шивач на палатки.

А вие, какви критерии сте имали, когато сте си избирали професия или работно място?