Денят на кръста

Денят на кръста

13.09.2021 0 By Evangelsko.info
Денят на кръста Днес е Кръстовден.  И според църковното предание този празник води началото си от една история, описана по следния начин. Света Елена – майката на император Константин Велики – е била ревностна християнка.  През 326 година тя се отправя към светите места в Палестина, за да потърси гроба Господен, който два века по-рано е затрупан от гонителите на християните. Усилията ѝ се увенчават с успех. Намерени са пещерата на гроба, както и трите кръста, зарити в земята. Кой от трите е Христовият кръст се разбира, когато чрез докосване с един от тях е възкресен наскоро починал човек.   Горния текст гласи,че намирането на Христовия кръст от света Елена е предание. Как се е случило? Може ли да се прецени със съвършена точност времето? Истина ли е, че мъртвец, докоснат от кръста, е бил възкресен? Аз не мога да отговоря на тези въпроси. Ще оставим това на специалистите в тази област.    Прави впечатление желанието и ревноста на древните вярващи да намерят кръста - дървото , на което бе разпнат техният Господ. Аз нищо не знам за буквалния, физическия, дървен кръст на Христос. Но бих желал да насоча вниманието ви към онзи кръст, за който говори апостол Павел в Галатяни 6:14: "А далеч от мене да се хваля освен с кръста на нашия Господ Исус Христос, чрез който светът за мене е разпнат, и аз за света."   Убеден съм, че Павел няма предвид дървото, на което бе разпнат Господ. Няма начин да се хвали с дървото. Ако беше така, бихме станали идолопоклонници. Вярвам,че апостолът говори за делото, извършено от нашия Господ Исус на дървения кръст. За онази мрачна картина. Мрачна от болките и страданията на жертвата на съвършеното Агне. Но благоуханна миризма, която се издигаше нагоре, за да примири двете естества на богочовека в себе си.   Как Господ бе оставен на волята на яростните фарисеи, които в желанието си да го обидят и унижат, го накараха  да носи инструмента на мъчението си - кръстът. Като по този начин се изпълни реченото от пророка Исая 9:6: "Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на мира."   Кръстът, който Христос носеше на рамото си, се превърна в скиптър и жезъл на Неговото управление. Кръстът, който носеше Христос, бе даден да се носи от някой си Симон Киринеец. Нещо, което не беше съвсем случайно. Симон, който не беше евреин, а езичник, трябваше да съучаства в мъките и страданията на Господ Исус. Както каза по-късно апостол Павел в Римляни 6:3: "Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участвуваме в Исуса Христа, кръстихме се да участвуваме в смъртта Му?"   Симон, който е преобраз на бъдещите последователи на Исус - езичниците, които щяха да съучастват в мъките и страданията на Господ, носейки своя кръст и следвайки Него. Вярвам, че всичките кръстове, събрани в едно, съставляват Неговия кръст, който носим всеки ден като Симон Киринееца. Ние носим кръста, който се превърна в жезъл на управление, за да чуем Неговите думи в Лука 10:19: "Ето, давам ви власт да настъпвате на змии, и на скорпии, и власт над цялата сила на врага; и нищо няма да ви повреди."   Кръстът трябва да бъде център на всичко. Той действа, за да ни преобрази в Христовия образ. Христос е съвършеният образец. Отец благоволи само в Христос. И поради това ние трябва да приличаме на Него, за да придобием Неговото благоволение. Кръстът е единственото нещо, което ще ни преобрази. Той премахва всичко онова, което не е Христово. Кръстът е Божият олтар. И Бог иска да има хора на олтара. А олтарът значи смърт за всичко, което не е Христово.  Рано или късно ние стигаме до този момент, в който разбираме, че е неизбежно да не легнем на олтара. Както Исаак, който чудейки се каза на баща си: "Ето огънят и дървата, а где е агнето за всеизгарянето?" (Битие 22:7).   По същия начин Бог ни е снадбил с Огън, който гори денем и нощем, за да изпепели мръсотията, която е останала в нас. Огънят, който е Светият Дух, е изпратен на земята. Но както в старо време, така е и днес. Огънят никога не пада на празен олтар. Ако олтарът, който беше направил Илия, беше празен, Бог нямаше да изпрати своя Огън. Затова и днес не бива да оставим празен Божият олтар. Но подобно на Христос Исус, нашият Господ трябва доброволно да легнем и да понасяме търпеливо, за да изпълним Неговата воля. Исаак разбра, че той е жертвта. Понесе тази мисъл и смирено легна на олтара. Но Бог понеже си беше промислил, не остави Авраам и Исаак да понасят повече отколкото е силата им.   Както казва Павел в 1Коринтяни 10:13: "Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек; обаче, Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите."   И така, днес ние си задаваме същия въпрос : Ето го огънят на Духа, но има ли християни, които са готови да се жертват заради Исус и Неговото царство? Бог никога няма да ни остане длъжник. На въпросът, който Петър зададе, търсейки някаква награда за жертвите, които са направили апостолите заради Него, Господ Исус Христос казва в Матей 19:29: "И всеки, който е оставил къщи, или братя, или сестри, или баща, или майка, [или жена], или чада, или ниви, заради Моето име, ще получи стократно и ще наследи вечен живот."   Не оставяйте кръста празен. Христос ни е дал съвършен пример за страдание и болка. До толкова болка,че Исая го нарича "Човекът на скръбта".    Кръстът е най-голямото свидетелство за жертвата на Господ Исус. Не забравяйте що значи кръстът за Бога.    Благодарим ти, Господи Исусе, за кръста. За това, че чрез Него ние придобихме милост и спасение, страдаме и  управляваме.    ЧЕСТИТ ПРАЗНИК НА ХРИСТОВИЯ КРЪСТ!    Старият кръст   1. На един хълм далеч бе издигнат груб кръст, знак ярък на мъка и срам, И аз любя тоз кръст, върху който Христос зарад грешний свят бе прикован.     Ще ценя много тоз стар груб кръст,     догде свърша тоз път кат пришлец;     Ще държа здраво тоз стар, груб кръст,     скоро аз ще сменя го с венец.   2. В скъпия стар груб кръст, тъй презрян от света чудна прелест за мене се крий. За да носи Христос до Голгота тоз кръст, Свойта слава в небе остави.     Ще ценя много и пр.   3. В тоя кръст груб и стар, с ценна кръв цял покрит красота дивна съзирам аз; Там Христос пострада и без жал бе убит; прошка пълна измоли за нас.     Ще ценя много и пр.   4. Сявга верен ще съм на тоз скъп, стар, груб кръст, - срама негов ще аз понеса; И тогаз в небеса, след кат' свърша тоз път вечно аз ще царувам с Христа!     Ще ценя много и пр.   Photo: репродукция на картината на Тициан, "Христос, носещ кръста".