Да видим грешките си

0

Нужна ли е благодат, за да видим своите грешки? Това са две думи в едно изречение, които се противопоставят в абсолютния смисъл на същността си: Благодат и Грешка. Никой човек не обича да се чувства сгрешил, виновен, а най-малко да се признава за гр…

Да видим грешките си

Да видим грешките си

Да видим грешките си Нужна ли е благодат, за да видим своите грешки? Това са две думи в едно изречение, които се противопоставят в абсолютния смисъл на същността си: Благодат и Грешка. Никой човек не обича да се чувства сгрешил, виновен, а най-малко да се признава за грешен. Светът (или врагът) е натоварил думата грях с тежест и осъждение, за които е ясно, че сам човек не би могъл да износи. Как тогава да свързваме благодатта с грешките си?    Трудно се разсъждава и говори за това, а още по трудно се признава от човека, дори пред него самия се. Имаме около нас един “услужлив” враг, който се възползва от тези ни слабости и непознания и ни върти на шиша на обвиненията при всеки удобен случай.  За всеки, който разпознава вражеския лицемерен шепот, е ясно, че има нещо нередно или сбъркано в тези обвинения и гнетящото усещане за подтиснатост.    Бог в голямата Си щедрост ни е дал съвест, чрез която можем да виждаме и преценяме действията и мислите си спрямо всяко наше движение, при всички обстоятелства. С пре-голямата Си любов, пак Господ ни е дал и благодатта да усещаме изобличението, за да можем да потърсим прошката и да използваме изчистването на слабостите си по пътя към нашето израстване. Точно тук на това място на несъпоставимите две страни е нужно да спрем и да разровим на дълбокото, за да извадим бисера за себе си и да се възползваме от стойността на безценното, нетленно съкровище.     Дяволът ни примамва и всеки път ни води към дъното на бездната с обвинения за грешки и пропуски, които сам той често е предизвикал. Неговите основни оръжия в този натиск са обвинение, осъждение, погубление. Веднъж показали му слабостта си при сбъркана ситуация, той трайно се намества до нас и сякаш си постила удобно място за престой точно върху лявото ни рамо. От там използва всяка възможност пръв да ни нашепва лъжите си и да ни гърчи в теснотата на незнанието ни.    Състоянията, в които изпадаме, когато сме под осъжденията му ни водят до още по-големи обърквания и грешки. Той ни хвърля в огъня на собствения ни ад, който се заформя вътре в нас. Там, подвластни на саморазрушителното ни его, е възможно да изпаднем в самота или да се отбраняваме “срещу другите”, отново наранявайки ги, което само по себе си е нов грях.    Порочният кръг, в който си позволяваме да влизаме, е само на едно обикновено разкаяние, разтояние. Но, дяволът старателно крие това от нас, подвеждайки ни в спираловидни обръчи от лъжи. Моментът, в който се отдръпнем от лъжите на врага, поднесени ни понякога захаросани или чрез любим наш човек, е най-важният за нашето освобождаване.  За да можем трезво да преценяме и правим разлика и преценка между осъждение и изобличение е нужно да познаваме същността на Словото и характера на Господ.    Разбира се, че Бог знае за нашата грешна природа и ние никак няма да Го изненадаме със своите постъпки и грешни решения. След като сме избрали да “познаваме доброто и злото” (Битие 2), сами сме приели да минем през тези изпитания тук и сега. При сключването на двата завета - Стар и Нов, Бог ни дава възможности да правим свободно изборите си и да вземаме посоката на пътя, за който сами решим. С идването на Исус, Господ отдава цялата Си щедрост и любов към нас, научавайки ни, как да разпознаваме духовете и как да се пазим от измамните ходове на дявола, който ни диша във врата.    „Крадецът влиза само да открадне, да заколи и да погуби: Аз дойдох за да имат живот, и да го имат изобилно.“ Йоан‬ ‭10‬:‭10‬ ‭‬‬ „Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне.“ 1 Петрово‬ ‭5‬:‭8‬ ‭‬‬   Исус показва с всяка секунда от престоя Си тук, огромната божествена любов, милосърдието и щедростта на Господ. Всяка наша грешка, която сме готови да признаем, виждайки я и да се разкаем за нея е опростена - в Неговото име. Той ни показа на дело милосърдието, което Бог има за нас и ни отваря вратите към вечността.       

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.