Човешките награди

0

Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му. И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.

А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, …

Човешките награди

Човешките награди

Човешките награди Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му. И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му. ... А кой от вас, ако има слуга да му оре или да му пасе, ще му рече веднага, щом си дойде от нивата: Влез да ядеш?Напротив не ще ли му рече: Приготви нещо да вечерям, стегни се та ми пошетай, докато ям и пия, и подир това ти ще ядеш и пиеш? Нима ще благодари на слугата за дето е извършил каквото е било заповядано? [Не вярвам]. Също така и вие, когато извършите все що ви е заповядано, казвайте: Ние сме безполезни слуги; извършихме <само> това, което бяхме длъжни да извършим.                                              Лука 17:3-4, 7-10   Две преднамерени преувеличения виждам в тези наставления.  Сякаш е невъзможно някой да ни съгрешава 7 пъти на ден. Идеята очевидно е да приемем, че нямаме право на възмездие, че трябва да изкореним от съзнанието си очакването да получаваме справедливостта и удовлетворението от възмезденото неудобство и страдание, които считаме, че ни се полагат.   При това не решаваме този проблем с безразличие, както сме склонни да отписваме хората, които ни дразнят и тормозят. Не, казва наставлението. Aко ти съгреши брат ти, поговори с него. И след това му прости. И после пак, и после пак, дори и да е в много къс интервал от време в рамките "на един ден"! Сякаш наставлението е следното:  Отървете се от зависимостта от това с вас да се държат адекватно. И се отървете от навика си да се сърдите и да възмездявате с дистанция и лошо отношение.   Второто преувеличение е свързано със странната ситуация как слугата ни се е пребил от работа за нас, но ние очакваме да продължава да ни служи, докато се уморим да му заповядваме нови неща. Тогава внезапно ролята, в която сме поставени, се сменя и ние се оказваме не в ролята на обслужвания, а на слугата. И ни се казва - когато се чувствате преработили се, уморени от задачи и усилия, отървете се от необходимостта да бъдете забелязани, похвалени и възмездени. Кажете: "Ние сме безполезни слуги, просто си вършим работата".   Защо според мен са тези преднамерени преувеличения? Защото Господ иска да ни отърве от зависимостта от човешкото благоразположение и човешкото утвърждаване. Христос сякаш казва - не очаквайте хората да са точни с вас и то не на цената на  безразличие към тях. И не очаквайте хората да ви оценяват и хвалят и то не като просто спрете да им носите полза и блага.   Вместо тези човешки награди, ако се отървете от зависимостта си от тях, ще получите нещо много по-велико - Божията благодат. Къде го казва ли? Просто ако изпълним наставлението Му ще видим, че се случва точно това.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.