Бракът е любов и споделяне – интервю със семейство Дуцови

0

ЕВ: Пастир Валентин и пастир Ваня, малцина могат да се похвалят с вашето постижение: славно сте се устремили към 38-годишнината от вашата сватба през септември. Като ви погледне човек, би казал, че току-що сте се влюбили? Каква е тайната на вашата с…

Бракът е любов и споделяне - интервю със семейство Дуцови
ЕВ: Пастир Валентин и пастир Ваня, малцина могат да се похвалят с вашето постижение: славно сте се устремили към 38-годишнината от вашата сватба през септември. Като ви погледне човек, би казал, че току-що сте се влюбили? Каква е тайната на вашата свежест – и в живота, и в брака?

 

Ваня: Aз съм доста емоционален човек и се чувствам най-добре като „акумулатор“, който се зарежда в движение. Почивам си в движение, със смяна на дейности. Имам два източника на сила и те са в основата на всичко. Това са доверието ми в Христос и любовта,  и подкрепата на Валентин. Другото са подробности.

 

Валентин: Започнал в събота вечер и продължил в неделя, 30.09.1984 г, сватбеният ни ден беше незабравим по всички показатели. Ново начало, нови роднини, песни, емоции… Бяхме поканили петима пастори и над 300 приятели, вярващи младежи от страната. От една страна, радост… от друга, горчивина!  

Сватбата ни беше първата евангелска сватба в този регион. Невидяла такова празненество на млади вярващи хора, милицията във Видин бе вдигната на крак. Градът се славеше като „червената крепост на комунизма“, с повод за гордост, че тук няма Евангелска църква, а посещенията в Православните храмове бяха силно ограничени. Даже имаше специална публична витрина, видна от гражданите, в която Библията и порнографски списания бяха поставени заедно, с голям надпис над тях „Внимание, идеологическа диверсия“. Минута след като пасторите ни благословиха на сватбената венчавка дойдоха милиционери, които  извикаха двама ни настрани. В същото време разпръснаха хората и арестуваха не само пасторите, а и някои от активните по местата си младежки ръководители.  В ресторанта на сватбения обяд, залъкът ни засядаше, въпреки изобилието от храна и напитки, а радостта бе помрачена. Така започнахме съвместния си живот…в горчивина.    

 

Притеснението нарасна, когато в следващите няколко дни, вместо да се радваме на първите си дни като младоженци, бях извикан в Отдел "Просвета". В присъствието на директора на училището, в което работех, ми заявиха, че е недопустимо  учител християнин да преподава на младата смяна пионерчета и чавдарчета, защото е идеологически враг. Бях уведомен, че трябва „доброволно“ да напусна училището и да освободя преподавателското си място по „взаимно съгласие“. Но пък така можахме да осъществим 20 – дневно незабравимо сватбено пътешествие в страната. Тайната на нашата свежест както в брака, така и в живота, се корени в любовта. Божията любов, която е непоклатима основа за всичко в живота ни, както и нашето постоянство да избираме да реагираме с любов един към друг, за малките неща в рутината на ежедневието. Любовта е избор и то ежедневен!

 

ЕВ: Прави впечатление, че двамата служите наравно в църквата, без дискриминация. Какво бихте посъветвали онези пастири и служители, които смятат, че жената трябва да мълчи в църквата.

 

Ваня: Отношението, че жената „трябва да мълчи в църквата“ или че, съпругата на пастира „трябва да говори в църквата“ според мен вади  контекста от съдържанието. Видно е в цялата Библия, че Бог е давал публично служение както на мъже, така и на жени. Продължава да го прави и днес. Апостол Павел е писал в специфично време на конкретна група хора по този въпрос. Благодарна съм на Валентин, че видя Божия призив в мен, който за години не разпознавах. Даде ми възможност и вярваше в мен. Никога не ме е „бутал“ в служение. Ние сме екип и много пъти се разбираме без думи. Много добре си знам мястото, защото примера, който ми дава моя съпруг у дома, прави лесно искреното ми уважение и почит към него като мой пастир. Такъв човек, който живее у дома си това, което проповядва на амвона, лесно се следва. По-скоро бих се обърнала към тези служители, които карат съпругите си да служат публично, сравнявайки ги със съпруга на друг служител. Това не работи, а допринася за голямо вътрешно напрежение у жената, което се пренася във всяка област.

 

 

Валентин: Не бих се ангажирал да променям мнението на който и да е служител по този въпрос. Лично аз предпочитам да слушам жена, която има какво да каже, отколкото мъж, който говори и не казва нищо. Ще си позволя да използвам фразата, че „само слабите мъже се страхуват от силни жени.“ 

 

 

ЕВ: Господ ви е благословил с деца и внуци, които Библията нарича "наследство и стрели в колчана". Какво ви струваше, предвид факта, че сте включени в непрестанно служение?

 

Ваня: Това, което въпреки някои трусове, ни запази като семейство, а децата ни в пътя Господен, е примерът на вяра и доверие в Бога, който децата ни видяха и в нашия живот. Също и това, което през годините изградихме един в друг, а именно да говорим и да се вслушваме в това, което другият казва. Това е изключително важно. В нашия дом не предприемаме нищо, ако и двамата не сме съгласни. Това право на всеки един от нас да бъде себе си, без да обвинява другия, води до отговорност и прави живота вълнуващ.

 

Валентин: Искал съм да създам семейство и с жена ми да отгледаме деца, за които да се грижа. Въпросът за цена никога не е стоял на дневен ред. Когато човек прави нещо, което обича, за него цената няма значение.

 

 

ЕВ: В трудното време, в което живеем, все по-малко хора са готови да се посветят в брак, а още по-малко, в духовно или църковно служение. Обикновено всеки пресмята цената. Как бихте ги мотивирали с оглед на вашия личен опит?

 

Ваня: Да отместят поглед от себе си и да погледнат на Христос и Неговото служение. Това важи и за семейството. Любовта е действие, а не само бленувана емоция. Насърчаваме хората да осъзнаят важността на делото на Христос в техния живот, също и това, че кръстът е празен и няма безпомощно тяло, което да виси там. Христос е жив! Насърчаваме хората да допуснат Божията любов в себе си, за да ги променя лично. Няма нужда да станат перфектни, за да започнат да служат на другите с това добро, което ги изпълва. 

 

Валентин: Когато човек е благодарен, той търси начини да се отблагодари. А това е отговорност. Когато е неблагодарен, кой е в състояние да го мотивира в посвещение, касаещо брачен партньор или служение? Да влезеш в брак поради навъртяни години, или в служение, поради заплатата, не носи удовлетворение. Недоволният и неблагодарен човек не можеш да го накараш да се посвети. Да го мотивираш, като му сочиш грешките го демотивира още повече. 

 

 

ЕВ: Как се подхранва „първата любов“?

 

Ваня: С възхищение! Казвам го кратко, точно и ясно! Възхищение в ежедневието, когато другият прави неща, за които не си го помолил, когато изразява любовта си по най-неочаквани и смешни начини, когато те кара да се чувстваш обичан и желан, когато те кара да се смееш, годините нямат значение.  

 

Валентин: Не деля любовта на първа и последна! Любовта или я има, или я няма. Можем да помогнем да я има, като си зададем въпроса, преди да кажем или направим нещо. Въпросът е: Ако сега ми предстоеше да се женя за тази жена, бих ли казал или направил това? Ако отговорът е ДА, това би помогнало на любовта на ответната страна. Ако НЕ, би затруднило. Даже би я убило.

 

 

ЕВ: Как бихте отпразнували Деня на влюбените тази година?

 

Ваня: С жест, усмивка или дума, казани на място. За нас не са толкова важни определени дати, на които трябва да правим и празнуваме определени събития. За нас е важно ежедневието – там да сме истински. Иначе обичаме да сме с приятели. Понеже рожденият ден на Валентин е на 10.02, а Денят на влюбените на 14.02, понякога съчетаваме това в един ден с приятели. Но се чувстваме добре и само двамата. Нямаме време за скука.

 

Валентин: Ако трябва да съм честен, не си падам по празниците. Харесвам повече спонтанните неща. 

 

ЕВ: Кой е библейският принцип, който подновява силите ви в брака, когато сте изтощени?

 

Ваня: Споделянето в разговор. При нас споделянето не е обвинение към другия, а изразяване на себе си в това, което е довело до изтощение за този период. Това премахва напрежението и води до вътрешна почивка. Това, че си чут и можеш да изразиш думите си свободно пред другия, е истинско благословение. Идва вътрешна сила в човека и Божиите отговори могат да бъдат видени и приети.  

 

Валентин: Когато човек е изтощен, по-добре да не прави нищо, за което после трябва да съжалява, че го е направил. Но доверявайки се на Господа в молитва, да влезе в Неговата почивка, като вярва, че Господ ще направи това, което човек не може. Като се позареди, да започне да прави на другия това, което би искал да правят на него.

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.