Бог, нашият Баща

hand_in_hand_300

Мартин Р де Хаан II

Какво означава да бъдеш Негово дете?
Добре е да си емоционално устойчив, но по-важно е да бъдеш в ръцете на Този, който е по-голям от нашите проблеми. Желателно е да сме родени в семейство на добри родители, но далеч по-добре е да принадлежим към Божието семейство. От голяма полза е да имате значима професия, но за предпочитане е да имате един Снабдител, който ви гарантира сигурност, която надвишава всички земни облаги.

В търсене на идеалния баща
Виждали ли сте някога чудовището от Лох Нес? Виждали ли сте някога отвратителния снежен човек високо в Хималаите? Срещали ли сте някога на тази планета идеалния баща?

Няма значение колко щателно можем да изследваме всички семейства на земята и няма значение колко силно обичаме собствените си бащи, всички ние знаем знаем твърде добре, че всеки баща има недостатъци(меко казано). Истина е също, че това, което знаем за биологичните си бащи и това, което сме преживели като деца, ще повлияе желанието ни за опознаване и радостта в Господ като наш Баща и разбирането на сюжета на тази брошура.

За някои от нас четенето на тази брошура ще бъде сравнително удобно занимание. Ако сме имали добри и любящи бащи, с радост ще възприемем библейската картина на Бог като наш родител. Ако не сме имали такива бащи, у нас може да се породи копнеж да открием бащата, който не сме познавали. Други пък от нас, могат да се съпротивят на самата мисъл за Бог в смисъл на Баща. Ако нашите бащи са ни малтретирали, ако са били емоционално чужди или физически са отсъствали често, може да ни коства съзнателни и дори може би болезнени усилия да се освободим от неправилните представи и да възприемем животопроменящата истина за правилното бащинско поведение, така както е определено да бъде от Бог.

Само Исус има съвършения Баща (Матей 5:48) и само Той може да ни помогне да преживеем близки отношения с Неговия Баща, такива отношения каквито нашите сърца желаят. Бог Исус каза на Своите ученици: „Никой не идва при Отца освен чрез Мен. Ако ме познавахте, щяхте да познавате и Отца Ми… Този, който ме е видял, е видял Отца’ (Йоан 14:6-7,9). Като съвършения Божи Син, Той разкри Отца си съвършено и ни показа как можем да се радваме на близост с Отца, близост, за която изобщо не сме мислили, че е възможна.

Никакви други отношения не могат да бъдат така завършени и пълни. Защото да познаваме Бог като нашия Баща, означава да познаваме живота, такъв какъвто Той искаше да ни даде. Писател и теолог Дж. И Паркър писа: „Ако искате да разберете колко добре един човек разбира християнството, вижте какво мисли по въпроса за това да бъде Божие дете и за Бог като свой Баща. Ако не е това мисълта, която стимулира и контролира неговото хваление и молитви и цялостния му живот, това означава, че той изобщо не разбира християнството правилно” („Да познаваш Бог”, Интерварсити Прес, стр. 182).

Вярвате ли в това? Така ли мислите и живеете всеки ден? Радвате ли се на близки отношения с Отец? Знаете ли колко ви обича и желае да се грижи за вас? Целта на тази брошура е да ви помогне да видите абсолютната перфектност на нашия Небесен Баща и да ви помогне в отношенията ви с Него.

Какво означава да бъдеш Божие дете?
Спомнете си една приказка,която вероятно сте чели като деца – Пепеляшка! В известната английска версия, която аз помня, се разказва за едно бедно селско момиче на име Пепеляшка, което водило робско съществование в дома на нейните грозни доведени сестри и с една мащеха-тиранин.

Когато мащехата и доведените и сестри отишли на бала в царския дворец, Пепеляшка трябвало да остане в къщи. Но когато чрез една магия, тя се превърнала в ослепителна красавица, тя се отправила към двореца с една тиква, превърната в каляска.

През вечерта елегантният млад принц танцувал с Пепеляшка и се влюбил в нея. Тя трябвало да побърза да се прибере преди полунощ и в бързината си изпуснала стъклената пантофка. Принцът претърсил царството, за да пткрие на кого принадлежи пантофката и накрая открил, че тя става само на Пепеляшка. Той я грабнал, оженил се за нея и тя станала принцеса, част от царското семейство.

Това е велика история. Мисля, че до известна степен причината на много от нас да се харесва тази приказка, е че на всички нас ни харесва също да имаме възможността да сме деца на някой цар – да живеем като принцове или принцеси – с всички привилегии, които съпътстват това положение. Често сме разочаровани от всекидневния робски труд и дори от несправедливото отношение. Иска ни се да се отнасят с нас като със специални.

Библията описва нещо далеч по-добро от някаква измислена приказка за селянка, станала принцеса и нещо по-реално от това да си мечтаем да бъдем дете на някой настоящ световен лидер. Библията твърди, че обикновените грешници могат да станат деца на Царя на вселената. По-долу ще се запознаем с шест характеристики на това какво означава да си дете на Бога.

Семеен статут
„…А когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си, Който се роди от жена, роди се и под закона, та да получим осиновението си. И понеже сте синове, Бог изпрати в сърцата ни Духа на Сина Си, който вика ‘Авва Отче’! Затова не си вече роб, а син; и ако си син, то си и наследник чрез Бога” (Галатяни 4:4-7). „Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии чада; а такива и сме” (1Йоан 3:1).

Това са силни думи! Обикновени хора като теб и мен да имат възможността да станат децана Създателя на вселената! Струва си да се замислите за това! Какво е нужно да направим, за да станем част от друго семейство?

Един пример от съвременната история ще ни помогне да осъзнаем значимостта на тази концепция. Образите са запечатани дълбоко в съзнанието ми – измършавели бебета и малки деца, седнали в кошарките си в зле обзаведеното румънско сиропиталище. Това бе малко след падането на режима на безмилостния лидер Николае Чаушеску през 1989г. Условията бяха ужасни. Недохранване, болести и смърт бяха честите посетители.

Добрата новина е, че когато режимът на Чаушеску падна, целият свят разбра за тежкото положение на сираците – и състрадателни хора от целия свят се притекоха на помощ. Те дадоха храна, лекарства и пари. Но най-голямото усилие за проява на любов бе направено от тези, които се бориха за осиновяването на сираците. Вместо деца на едно жестоко правителство, те станаха деца на родители, които копнееха да ги обичат и да им дадат надежда и бъдеще.

Бог направи нещо подобно за нас. Живеем в свят, управляван от безмилостен тиранин. Бибилията описва Сатана като „князът на този свят” (Йоан 12:31; 16:11) и като „богът на този свят е заслепил умовете на хората, за да не вярват в Исус (2Коринтяни 4:4). Тези, които отхвърлят Исус са наречени „деца на дявола” (Йоан 8:44).

Това автоматически влиза в противоречие с това, което е наречено вселенското бащинство на Бог и братството на човека. Да кажем, че Бог е любящ Баща на всички хора и че никой няма да бъде осъден да отиде в ада, е становище, противоположно на това, което Исус и Библията казват за това, какво означава да си Божие дете. В 1Йоан 3:15 научаваме, че човечеството е разделено на две категории: деца на Бога и деца на дявола. И Исус каза на Павел, че неговата мисия ще бъде да обръща хората от тъмнината към светлината и от властта на сатана към Бога (Деяния 26:18).

Какво направи Бог, за да ни доведе в семейството Си?
Библията използва два израза, за да обясни този процес. Първият е това, което Исус описва като ‘новорождение’ (Йоан 3:3). И втората концепция е тази, която вече споменахме – осиновението (Римляни 8:15; Галатяни 4:5; Ефесяни 1:5). И двете ни помагат да разберем честата библейска употреба на изразите Божи син и Божии деца.

Исус каза, че един човек е извън Божието семейство, духовно осъден, ако не духовно новороден (Йоан 3:1-21). Това новорождение в човека извършва Божия Дух, когато един човек изрази лична вяра в Исус като единствената надежда за прощение на греховете и живот в рая. Апостол Йоан каза, че „на тези, които приемат Исус, Бог даде право да станат Негови деца”.

Осиновението е другият ключов пример, използван в Новия Завет. В Римляни 8:14-16 апостол Павел писа „Понеже, които се управляват от Божия Дух, те са Божии синове. Защото не сте приели дух на робство та да бъдете пак в страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме:’авва Отче’! Така самият Дух свидетелства заедно с нашия дух, че сме Божии деца”.

Докато терминът новорождение означава основно нов духовен живот и присъединяване към Божието семейство, терминът ‘осиновение’ поставя акцент върху едни нови отношения с Отец и нови законни права и привилегии.

Ние не само сме спасени от това да прекараме вечността в ада, но също така като Божии деца имаме един нов статут. Пастор и писател Ървин Лутцер твърди, че „Христос не само умря на кръста за опрощение на нашите грехове, макар че само заради това Му дело Исус заслужава непрестанно да Го хвалим. Грехът бе преграда, която Бог отстрани, за да може Той да постигне по-високи цели в нашия живот. По-конкретно, ние бяхме определени да бъдем синове на Бога” („Ти си по-богат отколкото си мислиш”, стр. 47).

В Галатяни 3:22 – 4:7 Павел подчертава тези истини, до които ние вече стигнахме:
* Докато не станем Божии деца, ние сме духовно мъртви и подвластни на греха (3:22-23; 4:3).

* Човек става дете на Бог чрез лично изповядване на вяра в Исус (3:26).

* Божият Дух ни дава нов живот и ни прави БОжии деца (4:6).

* Да бъдеш Божие дете ознзчава едновременно свобода от оковите на греха и невероятни привилегии сега и завинаги като духовен наследник (ст. 4-7).

Как принадлежността към божието семейство променя моя живот?
Останалата част от брошурата засяга именно този въпрос. Ще изучим библейските истини, че имаме достъп до Отец чрез молитва, обучение в уподобяване на Исус, помощ във всяка ситуация, една нова надежда за живот и вечност и на последно място, но и на последно място по значение, ние имаме отговорности към нашия Отец и към нашите нови братя и сестри.

Достъп чрез молитва
“…защото чрез Него(Исус) и едните, и другите имаме достъп при Отца в единия Дух”(Ефесяни 2:18). „А когато се молите, не говорете излишни думи, както езичниците; …защото Отец ви, знае от какво се нуждаете, преди вие да Му искате. А вие се молете така:Отче наш, който си на небесата, да се свети Твоето име…” (Матей 6:7-9).

„Затова нека пристъпваме с дързост към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага благовременно”(Евреи 4:16).

Твърдението по-горе би могло да ви изглежда светотатствено, ако вярвате, че тъй-като Исус е съвършен и отделен от греха, Той не може да общува с нас така неофициално, камо ли с грешници като теб и като мен. И въпреки това Исус и учениците Му съвсем ясно казват, че ние въпреки това можем да отидем при Бог в молитва, защото сме семейство чрез вяра в Исус.

Ако искам да срещна някой високопоставен правителсвен служител, аз трябва да се обадя дни и месеци предварително, за да искам среща. Но когато искам да говоря с моя Отец, какво правя? Просто се отбивам в дома му или му се обаждам по телефона. Защо? Защото сме семейство.

И четирите ми деца знаят, че могат да дойдат и да разговарят с мен абсолютно по всяко време. Не са необходими предварителни уговорки. Не е нужно да си обличат най-хубавите дрехи или даже първо да се изкъпят. Не е нужно да използват специален език, да коленичат, да държат ръцете си по определен начин или да следват някаква схема за водене на разговор. Защо? Защото сме семейство.

Можем да наричаме Бог „Авва”. „Авва” е арамейска дума, която еврейските деца са използвали, когато са се обръщали към своите бащи.(Арамейски език е език, тясно свързан със служението на Исус). Английският превод на думата ‘авва’ е думата ‘тате’ или ‘скъпи тате’. Макар че тази дума първоначално е била използвана само от децата, по времето на Исус тя се е превърнала в дума използвана и от млади и от стари за интимен, близък разговор с техните бащи.

Новият Завет е написан на гръцки език(търговският език на по-голяма част от средиземноморския свят), така че думата, която обикновено намираме за баща е ‘патер’. Но тъй като разпространеният език в Палестина по времето на Исус бил арамейски, имаме основателна причина да вярваме, че когато Исус е учил последователите си да молят с молитвата ‘Отче наш, който си на небесата…” (Матей 6:9), Той им е казал да използват думата ‘авва’.

В Римляни 8:15, апостол Павел каза, че тъй като сме осиновените Божии деца, ние викаме „авва Отче” (този израз е използван в Марко 14:36 и в Галатяни 4:6). Във връзка с този стих библейският коментатор Ф.Ф.Брус пише, че използването на думата ‘авва’ е важно, защото ,’авва’ не е била думата, която евреите са използвали, когато са се обръщали към Бог като техен баща. Но фактът, че арамейската дума намерила своето място силно подчертава, че тя е била използвана от Исус в този смисъл (Послание на ап. Павел към римляните).

Защо тази привилегия е толкова важна? Старият Завет подчертава Божията изключителна святост до такава степен, че Той изглежда недостъпен. Скинията и храмът допълнително подчертават тази представа и чрез структура и чрез ритуал. Не всеки е можел да влезне в специалното Божие присъствие – само първосвещеникът и то веднъж годишно.

В книгата си „Какво каза Исус за успешния живот?” Хадън У.Робинсън написа, „В Стария Завет израилтяните не са се обръщали към Бог като Баща. Доколкото знаем Авраам, Йосиф, Мойсей, Давид или Даниил никога не са падали на колене усамотени в стаите си и не са се осмелявали да се обръщат към Бог по този начин. Въпреки това в Стария Завет Бог е наречен поне 275 пъти Баща и именно по този начин ние трябва да се обръщаме към Него. Всичко, което един добър Баща иска да бъде за своите деца, ни каза Исус, ще бъде Бог за християните, които се приближават до Него чрез молитва. Ние можем да се молим като деца” (Дискавъри Хаус Пъблишърс, стр.190).

В Новия Завет ние имаме ясна картина за привилегията на вярващите да наричат Бог „Отец”. Това е основно евангелско послание и начина, по който ние трябва да живеем като последователи на Исус. Божията святост и величие не бледнее ни най-малко по този начин, защото в Исус ние имаме посредник, който удовлетворява Божиите изисквания за святост и Който ни прави святи чрез Жертвата си за нашите грехове” (1Тимотей 2:5, Евреи 8:6; 9:15; 12:24). Сега с дързост можем да пристъпим към престола на благодатта (Ефесяни 3:12; Евреи 4:16; 10:19).

Има ли опастност за нас ако възприемаме молитвата несериозно? Със сигурност има! Тъй като приемаме живата истина, че имаме неограничен с нищо достъп до Бог чрез Исус Христос, не трябва да забравяме, че Бог е изключително свят. Хейдън Робинсън твърди: „Фактът, че отиваме и заставаме пред трона трябва да ни изпълва с благоговение. Но тъй като това е трон на благодатта, той е достъпен…Ние можем интимно и с доверие да разговаряме с нашия Баща” (Какво Исус каза за успешния живот, стр. 191).

Какъв е вашият молитвен живот? Не знам за вас, но тези истини от Библията ми помагат да видя, че вратите на небето са винаги отворени за мен като член на Божието семейство. Отец с нетърпение чака моето следващо посещение, копнеейки да чуе моите думи на привързаност, пристеснение или да чуе думи на доверие ли да чуе моите въпроси, които показват, че аз завися от Него за всичко в живота си. Вярвам, че вие също осъзнавате чудесната привилегия и възможност, които имаме като Божии деца.

Обучение в святост
„Защото Господ наказва онзи, когото люби…(Притчи 3:12). „Освен това , имали сме земни бащи, които са ни наказвали, и сме ги почитали;не ще ли още повече да се покоряваме на Отца на духовете и да живеемѝ? Защото те за малко време са ни наказвали, според както им е било угодно, а Той за наша полза, за да участваме в Неговата святост” (Евреи 12:9-10).

Обучението в святост е тема, която повечето от нас не биха искали да коментират. Това е така, защото не ни харесва болката, през която се преминава за обучение и съзряване. Обучението има много форми: то може да бъде физическо – когато се опитваме да приведем тялото си във форма като се лишаваме от храна и правим повече гимнастически упражнения. Обучението може да бъде емоционално и духовно- когато се учим как да разчитаме на Бог във време на скръб. Обучението може да приеме формата на страдания като следствие от греховни избори, при което преживяваме Божието смъмряне:’обучение по трудния начин’.

Като деца на нас не ни са харесвали наказанията, които нашите родители са ни налагали. Обикновено причина за тези наказания е било нашето нарушаване на правилата:не сме си почистили стаите, не сме си написали домашните, не сме помагали в домакинската работа. И когато сме нарушавали правилата, след това не ни е било приятно да ни изпращат в стаите ни, да ни карат да вършим повече домакинска работа, да ни напляскат или да ни накажат по някой друг начин. В момента, в който са ни наказвали, не сме оценявали особено смисъла на наказанието.

Моят баща често припомняше на четиримата, че не му е приятно да ни наказва. Точно преди да ни удари, той казваше:’това ще нарани мен повече отколкото вас’. Много пъти ние изобщо не вярвахме на тези думи. Но сега, като баща на четири деца, разбирам какво е имал предвид. Мисля, че аз прекарвам малко време в обмисляне на типа наказание, който да използвам и каква цел искам да постигна с това наказание. Всичко това ми помогна да разбера малко повече за това какво означава за Бог да ни дисциплинира.

Как Бог обучава децата Си?
Както вече отбелязахме дисциплината може да бъде положителна или отрицателна. Тя може да бъде обучение – инструкция за това как да живеем. Или пък може да приеме формата на наказание – за злите дела.

Авторът на Евреи посочва и двата типа дисциплиниране. След една дълга глава, в която той изброява вярващи, чиято вяра сериозно е била подложена на изпитания, трудности, преследвания, дори мъченическа смърт, той започва 12 глава като припомня на своите читатели, че ние трябва да следваме примерите на вяра в предишните поколения и да понасяме търпеливо всички трудности като следваме Исусовия пример. Като използва израз от спорта, той ни каза да поддържаме духовна форма и да не позволяваме нещо да ни върне назад като „устоявайки, изминем предстоящото поприще” (стих 1).

После авторът посочва Исус като единственият пример, който трябва да следваме(ст. 2,3). В Евреи 5:8 пише следното за Исус: „… ако и да беше Син, пак се научи на послушание чрез това, което изстрада,…”. това не означава, че Исус беше извършил грях. Тук се казва, че чрез страданието,през което премина, Исус преживя всичко, което Отец искаше за Него и чрез опит Той придоби чертите, които Го направиха Спасител на света. Самият Исус научи високата цена на подчинение на Отец.

Ако Исус трябваше да премине през подобно обучение, как можем ние изобщо да задаваме въпрос защо Бог позволява да преминем през подобно изпитание?

В Евреи 12 глава се говори за дисциплинирането чрез наказание, резултат от нашия грях. В стих 6 пише, че Бог наказва всеки, когото обича. Бог понякога трябва да вземе драстични мерки, за да поправи своите деца.

В новозаветната църква в Коринт имаше, напр. неколцина, които трябваше да бъдат наказани (1Коринтяни 11:17 -37). Те бяха забравили смисъла на взимането на Господнята вечеря и някои си отиваха гладни, а други се напиваха. Като резултат от Божието наказание, неколцина страдаха от болести, а някои дори измряха поради грубото си отношение.

Защо трябва да бъдем доволни, че Бог дисциплинира Своите деца? Това показва Неговата любов. В Евреи 12:5 се цитира глава 3:12 от Притчи и се казва, че както един добър земен баща наказва своите деца, така и Бог „наказва тези, които обича”.

Пол Дуайът Муди, син на евангелиста Д.Л.Муди (1837-1899) разказваше как неговият баща показвал любовта на небесния Баща чрез дисциплина. Това се случило когато Пол бил на 10 години. Баща му казал да спре да разговаря с един приятел, който бил дошъл у тях на гости и да си ляга. Пол пише, „Малко по-късно той дойде в стаята и видя, че аз не бях се подчинил. Говорейки с цялата строгост, на която бе способен, тойми заповяда да си лягам веднага. Острият му тон бе нещо ново за мен и аз отстъпих уплашен и целия в сълзи. Но още преди да бях заспал, той дойде до леглото ми. Обясни ми, че ми се беше скарал, защото не бях се подчинил, но това по никакъв начин не означава, че не ме обича. Докато беше коленичил в молитва с мен, забелязах, че сълзи се стичаха ппо грубото му необръснато лице… Никога няма да забравя тази сцена. Баща ми без да осъзнава събуди в мен съзнание за Божията любов”.

Каква е целта на дисциплинирането? Отец иска да ни направи повече като Исус. Той не иска да ни нарани; Той иска да ни направи по-добри. В Евреи 12:10-11 пише, че Бог иска да „участваме в Неговата святост” и че иска да създаде „правда като мирен плод”. Според Яков 1:2 -5 „изпитанията” на нашата вяра произвеждат твърдост” с целта да ни направят духовно зрели.

Пастор Джим Карпинтър пише, „Вашият Небесен Баща никога не прави грешка при дисциплинирането. Неговите подходи са съвършени, мотивите Му – чисти, а методите Му никога не са деструктивни. Те винаги принасят полза”.

Вярвате ли в това? Уверени ли сте, че всичко, което Бог позволява да се случи в живота ви, е обучение от един или друг вид – с целта да ни направи повече като Исус? Това е вярно! Това е тази истина, която поставя всяко добро или зло в живота в перспектива. С една цел толова велика и благородна, нищо в живота не е толкова лошо, че да не може да се понесе. И ако сме склонни да приемем това, нашето отношение трябва да бъде:’Боже, каквото и да трябва да направиш, направи ме като Сина Ти Исус’!

Помощ във време на нужда
„Отец на сирачетата и защитник на вдовиците е Бог в Своето обиталище” (Псалм 68:5). „И тъй, не се безпокойте и не казвайте:’какво ще ядем или какво ще пием или какво ще облечем? Понеже Небесният ви Отец знае, че се нуждаете от всичко това” (Матей 6:31 -32). „Има ли помежду ви човек, който ако поиска синът му хляб, да му даде камък, или ако поиска риба, да му даде змия? И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чедата си, колко повече Отец ви, който е на небесата, ще даде блага на тези, които искат от Него” (Матей 7:9-11).

Като баща аз с нетърпение се притичвам на помощ на моите деца. Може да бъде рана на ръката или на крака, която трябва да се почисти, да се сложи бинт и преди всичко малко съчувствие. Може да бъде помощ в някоя трудна домашна. Може да бъде помощ при разрешаване на конфликт със съученик или съсед. Може да бъде защита от някое голямо, зло, внезапно появило се на нашия двор куче. Понякога е просто прегръдка, когато те се чувстват изоставени или самотни.

Откъде знаем, че нашият Баща ще ни помогне във време на нужда? Какъв баща ще бъде, ако не го направи? Исус отговори на този въпрос в Матей 7. Той каза, че е немислимо един баща да е толкова жесток, ще да даде камък вместо сирене на гладното си дете или змия, ако поиска риба (ст. 9-10). После Той направи паралел:ако ние, каквито грешни и несъвършени сме, знаем да даваме това, което е добро на децата си, колко повече нашия Отец, който е абсолютно съвършен, ще ни даде добри неща(ст. 11).

Коментирайки този пасаж, Уилям Хендриксън написа, „Небесният Отец няма да разочарова децата си. Това обаче, не означава, че Той винаги ще им дава всичко, което Му поискат. Това означава, че Той няма да им даде това, което е лошо за тях. Той ще дава добри неща „на тези, които искат от Него” (Евангелие от Матея, Бейкър Бук Хаус, стр. 363).

Библията ни уверява, че ние можем да оставим всичките си грижи на Него, защото Той се грижи за нас (1 Петрово 5:7). Той знае нашите нужди и знае как да посрещне тези нужди с мъдрост и състрадание.

Старозаветният пророк Исая ни дава интересна картина на Божията грижа за Неговите духовни деца. По време на трудности когато Израел бил победен от враговете си и Бог сякаш е бил далеч, народът казал: „Еова ме е оставил…”. Но Бог отговорил: „Може ли жена да забрави сучещото си дете и да не се смили над чедото на утробата си? Обаче дори и да го забрави, Аз няма да те забравя! Ето, на дланите Си съм те врязал…”(Исая 49:14-16).

Ние също можем да бъдем сигурни, че Този, който ни е новородил, никога няма да ни изостави, нито ще ни разочарова.

От каква помощ се нуждаем?
Ето някои примери на типа помощ, от която се нуждаем и библейски стихове (запишете си ги), които показват как Бог снабдява тези нужди:

* снабдяване на основните материални нужди (Матей 6:31-32).

* мъдрост да знаем как да отговаряме в трудни ситуации (Матей 10:18-20).

* да знаем как да се молим (Римляни 8:26).

* да се справяме със страданието (Римляни 8:18 -30).

* да се справяме с болест (2Коринтяни 12:7-10).

* устояване при изкушение (Римляни 6:1-23; 8:12-17; 1Коринтяни 10:13).

* при нужда на утеха (2Коринтяни 1:3-7).

* когато сме под натиск (2Коринтяни 1:8-11).

* при съпротивляване на сатана (Ефесяни 6:10-18).

* при справяне във време на изпитания (Яков 1:5).

* при преодоляване на притеснение (1Петрово 5:7).

Как Бог е показвал Своята любяща грижа в миналото? В Библията ще намерим много примери на Божията помощ във време на нужда. Той показа, че е могъщ снабдител и защитник на Своите деца.

Еврейската нация, напр. е преживявала любовта на Отец през цялата си история. Спомняйки си как Бог изведе еврейския народ от Египет, Мойсей каза: „и в пустинята, където ти видя как Господ, твоят Бог, те е носил, както човек носи сина си, през целия път, по който ходихте, докато стигнахте на това място” (Второзаконие 1:31).

В Библията има много други примери, прекалено многобройни, за да ги споменаваме тук. Хора като Авраам, Исаак, Ишмаил, Йосиф, Рут, Даниил, Естир, Павел и Йоан можеха да свидетелстват за Божията грижа и защита.

Как Бог изявява Своята любяща грижа към вас?
Истините, които казваме ту могат да означават малко за вас, ако не разбирате, че Бог също иска да се грижи за вас. Ако сте Негово дете чрез вяра в Исус, Той вече е направил много за вас и иска да направи още повече.

Доказателство за Неговата грижа може да дойде чрез хора, които Той изпраща, за да посрещнат вашите нужди и за да ви насърчат. Може да дойде чрез един съвършен мир във вашето сърце като изразите доверие и положите грижите си в Неговите ръце (1Петрово 5:7). Това доказателство може да дойде чрез задоволяване на вашите материални нужди или чрез милост и сила да понесем големи трудности (2Коринтяни 12:9; Филипяни 4:11). Можете да сте сигурни, че Отец се грижи за вас.

Вечна надежда
„(Моля се) дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение… за да познаете каква е надеждата, към която ви призовава, какво е богатството между светиите на славното Негово наследство…(Ефесяни 1:17,18). „Знаете, че всичко съдейства за добро на тези, които любят Бога”. „Ако Бог е откъм нас, кой ще е против нас” (Римляни 8:28,31). „В дома на Отца Ми има много обиталища;ако не беше така, Аз щях да ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе си, така че където съм Аз, да бъдете и вие” (Йоан 14:2,3).

Надеждата е това, което ни дава стимул за живот. Хората, които изгубват надежда от един или друг характер, стават жертви на обществото или бреме за него. Хората без проблясък надежда се провалят и пропадат. Те стават самоунищожителни – или чрез безразсъдното си поведениев търсене на временни удоволствия или от друга страна натрапчивото чувство за отчаяние ги кара да сложат край на живота си чрез хвърляне от високоетажна сграда, чрез предозиране с наркотици или самоубийство чрез застрелване.

Коя надежда дава на хората стимул за живот? Желанието да си вземат чека ли? Мисълта какво ще правят в утрешния ден или през почивните дни ли? Една ваканция ли? Едни топли взаимоотношения ли? Едно повишение ли? Дипломиране ли? Колежанска степен ли? Едно дете ли? Нова къща ли? Пенсиониране ли? Признание от семейството, приятелите, от братята и сестрите в църквата ли? Религия и мисълта за крайната награда, която Бог е приготвил ли?

В сърцевината на всички световни религии е търсенето на надежда – нещо, което дава смисъл в очевидния хаос и несправедливост на живота. Мъже и жени копнеят да разберат защо са на тази земя, къде ще отидат и какъв е смисълът на този живот. За нещастие толкова много хора приемат фалшивата надежда.

Апостол Павел в разговора си с няколко философи в Атина през 1 век се опитва да им помогне да видят безполезността на тяхното мислене и да разберат, че единствената истинска надежда е Исус Христос (Деяния 17:16-36). Павел забелязал идол след идол в града(стих 16) – идоли, които представяли фалшивата надежда. Така че, той посочил Създателя, който може да бъде опознат(стих 27). Има надежда в този живот и след смъртта (стих 31). Тази надежда е положена в опознаването на Бог тъй като Той е разкрил Себе си чрез своя Син Исус Христос и му даде правото да опрощава греховете.

В писмо до вярващите в Ефес, Павел описа тяхното положение преди те да бяха научили за Христос и да бяха положили уповавие в Него. Той каза, „…без да имате надежда и без Бога в света”(Ефесяни 2:12).

Защо имаме основание да се надяваме? Ние сме част от едно семейство, което има любящ небесен Баща и Син, който отвори вратата на надеждата.

Павел също така каза на ефесяните, че се моли те да осъзнаят колко велика е надеждата на вярващите чрез Христос (1:17-18). Той се молил те да опознаят по-добре Бог Отец и да осъзнаят всичко, което Той предлага на децата си. Нека разгледаме основанията, които имаме за надежда в този живот и след него.

Каква е нашата основа за надежда?
· Даде ни се духовен живот и бяхме освободени от смъртоносния капан на сатана (Ефесяни 2:1-7).

· Бог ни даде Святия Си Дух, който потвърждава, че ние сме Божии деца (Римляни 8:16) и гарантира вечно осиновение (Ефесяни 1:13-14).

· Ние имаме Божията сила, която ни дава възможност да живеем за Него (2Коринтяни 12:9; Ефесяни 1:19).

· Имаме знанието, че всичко, което ни се случва в живота – добро и зло – има цел (Римляни 8:28) и че Бог е в контрол (ст.29 -30).

· Имаме обещанието, че можем да получим прощение на греха и възстановяване на близките взаимоотношения с Отец, ако изповядаме греха си (1Йоан 1:5-10).

· Имаме гаранцията за помощта на нашия Баща тъй като живеем за Него.

· Имаме Баща, който чува и отговаря на молитвите ни.

· Имаме насърчение, което идва от принадлежността към едно семейство, в което всички имат духовни дарби за доброто на другите (Римляни 12:1-8; Ефесяни 4:1-16; Евреи 10:25).

· Имаме обещание за един изобилен смислен живот (Йоан 10:10).

· Имаме Божието Слово, което ни води и дава сила да се справяме със всяка ситуация (2Тимотей 3:16-17).

Каква е нашата надежда за вечен живот?

· Очакваме предстоящото възкресение (Деяния 24:15; 1Коринтяни 15).

· Имаме дом на небесата, специално приготвен от Исус (Йоан 14:1-6).

· Ние ще бъдем със самия Христос (1Йоан 3:2; 2Коринтяни 5:6-9; Откровение 21-22).

· Ще бъдем като Христос (1Йоан 3:2) – ще имаме ново тяло, което ще бъде свободно от опустошителното действие на греха (2Коринтяни 5:1-5).

· Ние ще бъдем заедно с нашите братя и сестри (1Тимотей 4:13-18).

· Наследството, което ще получим, ще надвишава и най-смелите ни мечти (Ефесяни 1:11,14,18; Колосяни 1:12; 1Петрово 1:3-4).

· Нашето служение в името на Исус и жертвите, които сме правили заради Него, ще бъдат богато възнаградени (1Коринтяни 3:9-15; 9:16-27; Колосяни 3:24).

· Ще получим облекчение от всеки вид болка, които сме преживели на земята (Откровение 21:4).

Имаш ли надежда?
Както току-що разбрахме имаме много основания за надежда в този живот и в отвъдния. Лесно е да ни обсебят проблемите, които всеки ден ни връхлитат. Някои от тези трудности може да изглеждат непреодолими. Това е още една основателна причина, поради която ние трябва целенасочено и редовно да отделяме време и да си припомняме тези основания за надежда. Няма значение колко безнадежден може да ни изглежда живота в момента, ние имаме основания за надежда на земята, защото имаме Баща на небесата.

Отговорностите, които трябва да поемем
„Като послушни чада, …както е свят Този, който ви е призовал, така бъдете святи и вие във всичките си постъпки, защото е писано: Бъдете святи, понеже Аз съм свят”. “И ако призовавате като Отец този, който без лицеприятие съди според делото на всеки, то прекарвайте със страх времето на вашето престояване” (1Петрово 1:14-17). „И тъй, бъдете съвършени и вие, както е съвършен вашият Небесен Баща” (Матей 4:48). „По това се разпознават Божиите чада и дяволските чада; който не върши правда, не е от Бога, също и онзи, който не люби брата си” (1Йоан 3:10).

Да си Божие дете е много хубаво, това има много предимства, на които можем да се радваме. В по-голямата част на тази брошура се занимавахме с тези привилегии. Но има още една важна и неизбежна страна на тези взаимоотношения:Божиите деца имат отговорности.

Какво очакваме ние от собствените си деца?
Потресаващо тъжно е човек да слуша възрастен човек да разказва за това как синът му или дъщеря му, които вече свършили училище, а после започнали самостоятелен живот, почти никога не го посещават, дори по телефона не му се обаждат. Скърбим заедно с родителя на 17 годишно непокорно дете, което предпочита партита и разгулен живот, а обръща гръб на Бог и църквата. Съчувстваме на родители, на които дете в предучилищна възраст, бяга насам-натам из магазина, а те се опитват да го спрат.

Не знам как е било във вашите домове, но когато аз бях подрастващ, моите родители ме караха да разбера едно нещо: че да бъдеш дете означава да даваш, а не само да получаваш. Въпреки моята упоритост да върша нещата наопаки, от мен се очакваше да се отнасям към родителите ми с подобаващо уважение, да уважавам тяхната оценка, да ги слушам внимателно, да върша това, което ми казват да правя (домакинските задължения имам предвид) и да се отнасям добре с моите братя. Научих също така, че беше много по-приятно да върша тези неща, когато осъзнавах, че с това моите родители показват любовта си и желанието си да ми помогнат, а не да ме наранят.

Сега, когато съм родител, аз съм от другата страна. И осъзнавам колко доволни вероятно са били моите родители, когато съм се отнасял с тях както подобава (което не винаги правих). И осъзнавам, че реакцията, която желая най-много от моите деца е не просто покорство, а израз на любов.

Какво иска Бог от нас?
В Стария Завет има много поучения, които показват правилното поведение или разкриват начина, по който можем да изградим правилно отношение. И много често тези поучения са в контекста на нашите взаимоотношения с Бог нашия Баща и семейството на вярващите. Нека да разгледаме няколко примери.

Отец иска нашата любов повече от всичко. Какво отговори Исус, когато законникът го попита: „…кояе голямата заповед в закона”? (Матей 22:36). Исус отговори: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог от цялото си сърце, от цялата си душа и с целия си разум. Това е голямата и първа заповед”(ст.37-38).

Едно нещо е да се подчиняваме на Бог само от задължение, а съвсем друго – от истинско посвещение, като често Му казваме, че Го обичаме. Скоро казвали ли сте на Небесния си Баща, че Го обичате?

Какво означава това за нашия небесен Баща ми бе показано чрез една от моите дъщери, когато тя бе на 2 години. Тя се беше научила механично да повтаря ‘обичам те’, имитирайки нас, но в един случай думите и придобиха специално значение. Една вечер докато се молихме заедно тя се затича към мен, прегърна ме и каза, ‘обичам те, тате’! Този момент бе много скъп за мен. Думите и се врязаха силно в сърцето ми, защото бяха искрени, лишени от каквато и да било театралност и чисти.

Когато осъзнаем кой е нашият небесен Баща, колко ни обича и какво е направил за нас, ние също ще се затичаме в молитва към Него и ще Му кажем, „Обичам те Тате”!.

Отец заслужава почит. В края на Стария Завет Бог зададе на лидерите въпроси, провокиращи тяхната съвест: „…син почита баща си,а слуга – господаря си. Ако Аз съм Баща, къде е почитта към Мене”? (Малахи 1:6).

Научихме вече за голямата привилегия, която имаме да наричаме Създателя с интимното „Авва”. Но никога не трябва да забравяме кой е Той – суверенния на всичко ,което съществува Бог.

Да почитаме Отец също означава да признаем, че Той ни снабдява с всичко, което притежаваме и с всичко, на което се радваме. Ние трябва да благодарим „винаги за всичко на Бога и Отца в името на нашия Господ Исус Христос (Ефесяни 5:20).

Отец иска да Му подражаваме. Пастор и писател Ървин Лутцер пише, „Ако един човек каже, ‘моят баща е г-н Джоунс’, вие ще се загледате да откриете някаква прилика в лицата им. Така че, когато един вярващ казва,’аз съм Божие дете’, ние ще очакваме, че неговият живот ще има поне някакви следи от Божия характер (ПО-богати сте отколкото си мислите, стр.55).

Апостол Павел написа, „И тъй, подражавайте на Бога като любезни чада, и живейте в любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе Си за нас…” (Ефесяни 5:1-2). Подражаваме на Бог същото така, когато проявяваме милосърдие така както Той проявява милосърдие (лука 6:36).

Приликата с останалите в Божието семейство ясно се вижда от нашето обръщане от неправедния начин на живот. Ние трябва да бъдем коренно различни от хората, които не са членове на Божието семейство. В 1Йоан четем, „По това се разпознават Божиите чада от дяволските чада: който не върши правда не е от Бога, а също и онзи, който не люби брата си” (3:10).

Макар че, сме новородени чрез вяра (Йоан 3:3,16), ние показваме истинността на нашата вяра чрез покорство към Бог. Яков каза, „Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва” (2:17). Исус учеше, „защото който върши волята на Отца Ми, който е на небесата, той ми е брат и сестра и майка” (Матей 12:50). Той също каза, „Не всеки, който ми казва ‘Господи, Господи! ще влезне в небесното царство, но който върши волята на Отца Ми, който е на небесата” (Матей 7:21).

Така че, нашият модел на поведение дали на покорство или на непокорство, показва към кое семейство принадлежим.

Какви отговорности имаме към другите членове на б=Божието семейство? Римляни 15:5 ни припомня, че ние сме тясно свързани с другите Божии деца. Може да не го осъзнаваме или винаги да постъпваме в съгласие с това, но всеки, който отива при Бог с вяра в Исус е член на същото семейство: „… така и ние мнозината сме едно тяло в Христа, а сме части един на друг”.

Сигурно е много болезнено за Отец да вижда децата Си да се карат едни с други. Много наранен се чувствам, когато виждам децата ми да се карат и когато чувам коментари от рода ‘тя ме мрази’. Мъчително е да виждам как те не искат да си помагат. Колко по-мъчително трябва да е за нашия Баща да вижда „войните”, които стават между вярващите.

Като членове на едно духовно семейство, ние трябва да се откажем от егоцентричността си и да гледаме и за интересите и на другите. Нашите отговорности включват:

· Ние трябва да се обичаме. Най-голямото ни задължение към другите Божии деца, така както и във взаимоотношенията ни с Бог е любов (Римляни 13:8; 1Коринтяни 13; 1Тимотей 3:12; 4:9; 1Петрово 3:8; 4:8; 1Йоан 3:11, 23; 4:7,11,12; 2Йоан 1:5).

· Ние трябва да се почитаме и да си служим (Римляни 12:10; Галатяни 5:13; 1Петрово 4:10).

· Трябва да бъдем щедри и гостоприемни (Римляни 12:13; 1Петрово 4:5).

· Трябва да правим всичко възможно да се изграждаме духовно, а не да се охулваме (Римляни 14:13).

· Трябва да се назидаваме един друг (Римляни 15:14).

· Трябва да говорим истината (Ефесяни 4:25; Колосяни 3:9).

· Трябва да бъдем любезни и прощаващи (Ефесяни 4:32; Колосяни 3:13).

· Трябва да се утешаваме във време на нужда (1Тимотей 5:11).

· Трябва да се насърчаваме в живот на святост (Евреи 3:13;10:24-25).

· Трябва да се молим един за друг.

С радост ли изпълняваме нашите отговорности? Изброихме много задължения, които имаме към нашия небесен Баща и към нашите братя и сестри в Исус. Четейки този списък може да се почувстваме като дете което току-що е получило списък с домашни задължения, с които трябва да се справи в събота сутринта преди да отиде да си поиграе с приятелите.

Ето защо винаги трябва да си пропомняме какво ще ни мотивира да вършим всичко това – съзнанието, че сме семейство. Ние сме част от едно духовно семейство, оглавено от любящ Баща, който от любов към нас е извършил много неща, дори това да пожертва Своя Син Исус, за да ни присъедини към Своето семейство.

Мислейки за всичко, което Той е направил за нас и колко ни обича, нашитш сърца не могат да не отговорят с дела и думи на любов, които ще Го удовлетворят и ще създадат едно сплотено семейство от тези, които Той също е осиновил.

В завършек на тази студия, молитвата на апостол Павел за Божиите деца в Ефесяни е и моята молитва за вас:

„…дано Бог на нашия Господ Исус Христос, славният Отец, ви даде дух на мъдрост и на откровение, за да Го познаете…(Ефесяни 1:17).

„И нека се грижим един за друг, за да се поощряваме към любов и добри дела като не преставаме да се събираме заедно…(Ешреи 10:24,25).

Член ли си на Божието семейство?
Това е най-важният въпрос на живота:можеш ли да кажеш, че Бог е твоят Баща? Станал ли си Божие дете чрез изповядване на твоята лична вяра в Исус като Спасител? Твоят отговор определя дали всички радости в опознаването на Бог като Баща сега и през цялата вечност, ще бъдат твои.

Може би четеш тази брошура с чувство на неспокойство, че не си част от семейството. Сега е добро време да уредиш този въпрос.

Отец копнее да те осинови и процедурата е проста. Иди при Него с детска вяра, приемайки Неговото предложение за опрощение на греховете ти, които те държат вън от семейството. Исус живя, умря и възкръсна, за да ти покаже любовта на Отец и за да направи възможно да си член на Божието семейство.

„А пък на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии деца” (Йоан 1:12).

Отец те чака. Той не очаква цветущи слова, а само обикновени думи на детска вяра. Кажи Му, че вярваш, че Исус умря, за да плати цената за твоите грехове. Приеми дара на опрощение (Римляни 6:23) и поканата да бъдеш част от Неговото семейство завинаги.

Ако си направил това, то тогава добре дошъл в семейството!

Превод: Соня Илиева

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.