БИТИЕ, глава 40

ИМА ЛИ ДЕН НА НАШАТА БЛАГОДАРНОСТ

„А главният виночерпец не си спомни за Йосиф, но го забрави.„ Бит.40:23

Лесно ли е, да забравим онези, които са били добри и състрадателни към нас?
Ами „Да“, толкова е лесно, колкото е било лесно на възстановения на служба виночерпец да забрави доброто, което Йосиф му е сторил!

Забелязали ли сте, че не охолните, не успешните и не онези, които са задоволени са състрадателни? Та нали и ние по-често сме получавали подкрепа и помощ от страдащите заедно с нас хора, от колкото от тези които всичко им е наред. И съчувствали са ни онези, които са били в нашите изпитания. Помагали са ни тези, които са имали нужда от помощ като нас.

Това е парадокс, нали!

Парадокс е и това, че като сме добре, след като сме се отървали се от тежки проблеми, не си спомняме за обещанията, които сме давали пред Бог и пред хората, само и само да се отървем от проблемите! И това е неблагодарност!

Неблагодарността не е характерна черта за искрено вярващият в Бога човек!
Но, трябва да знаем,  благодарствената ни молитва към Бог, Който си е спомнил за нуждите ни и е отговорил на прошенията, няма да бъде пълна, ако не издигнем в молитвите си пред Него и онези Негови слуги, които Той е изпратил за да ни помогнат!
Може би и те като Йосиф чакат в своя затвор, времето когато Бог ще ги изведе на видело. А ние сме късметлиите като виночерпеца, да получим разрешение на проблемите си, само защото Бог е искал неговия служител да бъде изведен от затвора на изпитанията. Вероятно и днес те да протягат ръка за помощ… за да ни изведат от затвора на нашето егоцентрично самодоволство и да станем и ние благодарни и благодаряващи!!
Нека днес да бъде празник на нашата благодарност!
Амин!