БЕГЪЛЦИ или ПИЛИГРИМИ

„И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място…
Когато Яков се събуди от съня си, каза: Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел. И побоя се, и каза: Колко е страшно това място! Това не е друго, освен Божий дом, това е врата небесна. На сутринта Яков стана рано, взе камъка, който си беше сложил за възглавница и го изправи за стълб, та изля масло на върха му. “ Бит.28:11

Яков е побягнал от гнева на брат си Исав и е станал бежанец.
Скитничеството му е било опасно, дълго и трудно… но и изключително полезно!
Яков е избягал заради полученото с измама бащино благословение, което по право е принадлежало на брат му. И честно казано – заслужавал съдбата си, нали?

И днес съдбата на „бежанец“ нерядко настига и някои наши събратя.
Обикновено те бягат, притиснати от провали, проблеми и простъпки, извършени пред или срещу църковното братство. Ако ние, наблюдателите от страни, определяхме съдбата им, тя със сигурност би трябвало да бъде провал за тяхното служение и закономерен фалит на вярата им.

Оказва се обаче, че някои от тях, от прокудени бежанци и нещастни скитници, се превръщат в посветени пилигрими — т.е. поклонници.

Периодът на обвинения, проблеми, страх, а понякога и отлъчване, може да се окаже най-благословената възможност за възстановяване на връзката им с Бога. Бог допуска в живота на Своите избраници непредвидени провали, тежки обвинения и грозни простъпки, за да ги върне обратно при Себе си!

В живота на всички велики Божии мъже е имало най-малко по един такъв период, в който те са бягали за живота си, притиснати от заплахи и тежки обвинения. Такива периоди са смятани от останалите — а понякога и от самите тях — за невъзвратим провал и трагичен край. Но вярата им не е угасвала! Някои от тях са преминали през катарзиса на покаянието и обновлението в Духа, за да излязат от този период по-силни, по-мъдри и по-смирени.
Ето виж те:

Мойсей
Мойсей е бил такъв бежанец! Той е прекарал цели 40 години в пустинята след първия си провал. И докато всички са смятали, че това е краят на кариерата му като водач, Мойсей се е срещнал лице в лице с „Аз съм Онзи, Който Съм“ (Изх.3:14). И тази среща се е превърнала в началото на истинското му и успешно служение!

Давид
Давид е имал два периода като бежанец. Първия път е бягал от цар Саул и животът му е висял на косъм, но на Божия косъм! Втория път, заради негов грях, Бог е допуснал той да бяга от собствения си син Авесалом. Никой, дори самият Давид, не е очаквал да оцелее, но по Божия милост — не по човешка — той е оцелял и се превърнал в сладкия Божи псалмопевец, ненадминат до днес в богопоклонението!

Даниил
Като младеж Даниил е бил отведен в плен и е живял, и е умрял във Вавилон. Но дори в пленничеството той е бил посветен на Бога и е получил едни от най-ясните пророчества за бъдещето на света.

Авраам
И Авраам, с когото се родеем като по вяра, е бил бежанец! През целия си живот той е бил пилигрим и затова е наречен „евреин“ (т.е. пришелец, скитник или най-точно — бежанец). В Посланието към Евреите се казва:
„С вяра Авраам послуша, когато бе призован да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае къде отива. С вяра се засели в обещаната земя, като в чужда, и живя в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, чийто архитект и строител е Бог.“ Евреи 11:8–10

Апостол Павел
А какво да кажем за апостол Павел? От самото начало на вярата си в Исус Христос и чак до края на живота си е той бягал от своите гонители. В това преследване с благовестието на уста, той е прекосил многократно земите на Близкия изток, Мала Азия и Балканите. Тичал е по прашните пътища на Римската империя и е стигнал чак до Испания! Бягал е по суша и море, и всеки път, когато са го настигали, са го били до смърт или са го хвърляли в тъмница.
Каква съдба на посветен бежанец!!!
За някои от обвинителите животът му вероятно е изглеждал провален.
Но така ли било наистина?

Заради такива периоди на бягство и отхвърленост в живота на тези мъже,
днес всички ние, които кротко си седим по църковните скамейки, сме благословени!
Тези Божи бежанци са допускали грешки,
но са имали и куража да се опълчат на безразличието
и на позицията „това не ме засяга“
— и са се превърнали в пилигрими
– бежанци за Господа!

А вие бихте ли приели съдбата на БОЖИ БЕЖАНЕЦ?

 * *  *

Някога, преди повече от 50 години, гонената ни от комунистическата власт църковна общност, за да се събира необезпокоявана на богослужения, използваше най-странни и неособено подходящи места – бараки, плевни, пещери, планини и гори. Спомням си, че веднъж след акция на милицията, църквата ни избра да се събере за богослужение в “залата“ на лакатнишката пещера. Седнали по острите скали, ние петдесетината вярващи, пеехме химна „При тебе Боже мой“. На какво сме се надявали тогава аз не знам. И до колко сме били смели, не мога да кажа, но никога след това, дори и когато сме били в Първа зала на НДК, не сме пеели толкова благодатно песента на Яков:

1. При Тебе, Боже мой,
   По-близ да съм:
   Само при Теб покой
   Намерил съм.

Затуй ще моля аз
Със непрестанен глас:
При Тебе, Боже мой,
По-близ да съм.

2. Ако съм бежанец
В чужда страна,
И от дома далеч,
Върх камък спя,

Пак в сънищата ми
Лицето Си яви:
При Тебе, Боже мой,
По-близ да съм.

3. Там път да се яви
Към небеса:
Все още отреждаш Ти
Е добрина,

И мен през всите дни
Да канят ангели
При Тебе, Боже мой,
По-близ да съм.

4. Тъй в пустинята,
Где и да съм,
Небесна е врата
и Божий дом!

Помага и скръбта,
Печал и теснота,
При Тебе, Боже мой,
По-близ да съм.

5.И ако със крила
Се възнеса,
Над слънце и луна
С радост летя,

Молбата ми това
Ще е и песента,
При Тебе, Боже мой,
По-близ да съм.