БЕЖАНЦИ или ПИЛИГРИМИ

„И, като стигна на едно място, пренощува там, защото слънцето беше залязло; и взе от мястото един камък та го тури за възглавница, и легна да спи на това място.“ Бит.28:11

Яков е бягал от гнева на брат си Исав и станал бежанец.
Скитничеството му е било опасно, дълго и трудно… но и много полезно! Яков е бягал заради полученото с измама благословение, което по право е принадлежало на неговия брат.

Заслужавал си е съдбата – нали!

И днес се случва съдбата на „бежанец“ да настигне, някои от нашите събратя. Обикновено те бягат притиснати от провали, падения, проблеми и простъпки направени пред или срещу църковното братство. Ако ние, наблюдателите, определяхме съдбата им, то със сигурност тя би трябвало да бъде и закономерен фалит на вярата им, и провал на служението им. Оказва се обаче, че някои от тях от прокудени бежанци и нещастни скитници, преминават в стадий на посветени пилигрими – т.е. поклонници.

Периода на обвинения, проблеми, страх, а понякога и на отлъчване, може да се окаже най-благословената възможност за възстановяване на връзката им с Бог. Бог допуска в живота на неговите избрани непредвидени провали, тежки обвинения и грозни простъпки, за да ги върне обратно при себе си!

В живота на всички велики Божии мъже е имало най-малко по един такъв период, в който те са бягали за живота си притиснати от смъртни заплахи и тежки обвинения. Такива периоди са смятани от другите, а и от тях самите, за невъзвратим провал и трагичен край. Но нейсе! Някои от тях преминават през катарзиса на покаянието и обновлението в Духа, за да стигнат края на този период по-силни, по-мъдри и по-смирени.

Мойсей е бил такъв бежанец!
Останал е цели 40 години в пустинята след първият провал и докато всички са смятали, че това е краят на кариерата му на водач, Мойсей се е срещнал лице в лице с „Аз Съм Оня, Който Съм“. Тази среща е станала началото на истинското му и успешно служение!

Давид има два периода на бежанец.
За първи път побягва от цар Саул… и животът му е висял на косъм, но Божия косъм! Втория път, заради грях, Бог допуска да бяга от синът си Авесалом. Никой, дори самият Давид не е очаквал да оцелее, но по милост Божия, не човешка, оцелява и се превръща в сладкия Божии псалмопевец, ненадминат и до днес в богопоклонението!

Като младеж, Данаил е отведен с вериги в пленен и живее, и умира във Вавилон.
Но в пленничеството се посвещава на Бог и получава най-ясните пророчества за бъдещето на света.

И Авраам с когото се родеем като чада на вярата, е бил бежанец!
През целият си живот е бил пилигрим, за това е наречен „евреин“, т.е. пришелец, скитник или най-точно бежанец. В посланието към Евреите се казва, че: „С вяра Авраам послуша, когато бе призован да замине за мястото, което щеше да получи в наследство, и тръгна, без да знае къде отива. С вяра се засели в обещаната земя, като в чужда, и живя в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание. Защото очакваше града, който има вечни основи, чийто архитект и строител е Бог..“ Евр.11:9, 10

А какво да кажем за апостол Павел, който от самото начало на вярата си в Исус Христос и чак до края на живота си, е бягал пред своите гонители.
В това преследване е прекосил многократно с благовестието на уста, земите на Близкият изток, Мала Азия и балканите. Тичал е по прашните пътища на Рим и дори до Испания. Бягал е по суша и море и всеки път когато са го настигали е бил бит до смърт или хвърлян в тъмница.
Сигурно за някои от обвинителите, животът му е бил провален, но така ли е било наистина?

Заради периоди на презрени бежанци в живота на такива мъже, всички ние, които кротко си седим по домовете сме благословени! Те са бягали и са допускали грешки, но са и имали куража да се опълчат на съдбата „его-безразличен“ и на „това не ме засяга“, и са станали пилигрими на Бога!

А вие бихте ли приели съдбата на БОЖИИ БЕЖАНЕЦ?

 * *  *

Някога, преди повече от 40 години, гонената ни от комунистическата власт църковна общност, за да се събира необезпокоявана на богослужения, използваше най-странни и неособено подходящи места – бараки, плевни, пещери, планини и гори. Спомням си, че веднъж след акция на милицията, църквата ни изба да се събере за богослужение в “залата“ на лакатнишката пещера. Седнали по острите скали, петдесетимата вярващи пеехме химна „При тебе Боже мой“. На какво сме се надявали, не знам и до колко сме били смели, не си спомням, но никога след това, дори и когато сме били в Първа зала на НДК, не сме пеели толкова благодатно песента на Яков:

1.При Тебе, Боже мой,
По-близ да съм:
Само при Теб покой
Намерил съм.

Затуй ще моля аз
Със непрестанен глас:
При Тебе, Боже мой,
По-близ да съм.

2.Ако съм бежанец
В чужда страна,
И от дома далеч,
Върх камък спя,

Пак в сънищата ми
Лицето Си яви:
При Тебе, Боже мой,
По-близ да съм.

3.Там път да се яви
Към небеса:
Все още отреждаш Ти
Е добрина,

И мен през всите дни
Да канят ангели
При Тебе, Боже мой,
По-близ да съм.

4.Тъй в пустинята,
Где и да съм,
Небесна е врата
и Божий дом!

Помага и скръбта,
Печал и теснота,
При Тебе, Боже мой,
По-близ да съм.

5.И ако със крила
Се възнеса,
Над слънце и луна
С радост летя,

Молбата ми това
Ще е и песента,
При Тебе, Боже мой,
По-близ да съм.