БИТИЕ, глава 15:1,2

„След тези събития дойде Господнето слово на Аврам във видение и Бог каза: Не бой се, Авраме; Аз съм твой щит, твоя твърде голяма награда. А Аврам рече: Господи Еова, какво ще ми дадеш, като аз си отивам бездетен, и тоя Елиезер от Дамаск ще притежава дома ми?“ Бит.15:1,2

За Аврам липсата на наследник е бил неразрешим проблем, който е отнемал цялата му радост, увереност, спокойствие и смисъл на живота му. Обещанията за награда не го радвали защото годините на живота му си минавали, силите му отлитали, а той  оставал без наследник. Но Аврам не е обвинявал за това Бог, а е споделял тревогата и притесненията си пред Него. Аврам е първият човек в Библията, за който са говори, че е имал толкова искрено и лично, интимно взаимоотношение с Бог – толкова близко, че е можел да сподели страховете и притесненията си като с приятел, за това „и се нарече Божий приятел.“ (Яков2:23)

Ние също нямаме основание да се оплакваме от Бог!
Животът ни е следствие на изборите, които всички ние – тези преди нас, тези около нас и лично всеки един от нас, вече е взел! Бог не е виновен за лошите следствия от решенията ни. Ние не можем да обвиняваме Бог, за резултатите от тях в живота ни, но имаме привилегията да Му се оплачем, да Му изложим всичките си притеснения, болки и тревоги. За нас Бог освен Творец, Законодател и Съдник на вселената е и любящ Бог и Отец, Който ни е възлюбил и личен Господ и Спасител, Който може да ни състрадава и е осезаем Утешител във време на утеснение.

Заради Христос, Когото Отец изпрати за да стане наш Господ, в Когото вярваме, в Чието име се кръстихме и заради Святия Дух Утешителя, Когото приехме, имаме надежда чрез която се спасяваме от всички бедствия и заплахи които са около нас. За това смирено и с упование се молим за онова, което ни е обещано от Бог, но все още не се е изпълнило.

„Защото с тази надежда ние се спасихме; а надежда, когато се вижда изпълнена, не е вече надежда; защото кой би се надявал за това, което вижда? Но, ако се надяваме за онова, което не виждаме, тогава с търпение го чакаме.

Така също и Духът ни помага в нашата немощ: понеже не знаем да се молим както трябва; но самият Дух ходатайства в нашите неизговорими стенания; а Този, Който изпитва сърцата, знае какъв е умът на Духа, защото Той ходатайства за светиите по Божията воля.“  Рим.8:24-27