БИТИЕ, глава 12:6-9 Д

ДА ЖИВЕЕШ МЕЖДУ ХАНААНЦИ

Четиво с продължение…

„..и дойдоха в Ханаанската земя. И Аврам пропътува земята до местността Сихем, до дъба на Море. В тази земя тогава живееха ханаанците. И Господ се яви на Аврам и рече: На твоето потомство ще дам тази земя.“ Бит.12:5-9

За Аврам не било лесно да заживее в новата обещана на него и на потомците му земя.
Той е бил семит, потомък на Сит, синът на Ной, а е трябвало да се засели между племената на Ханаан, потомци на прокълнатия от Ной син Хан. Това са били силни и неприятелски племена – филистимци, евусейци, аморейци, евейци и други, които са населявали земите от Сидон до Газа, и от Содом и Гомор до Цебоим. Те не са били особено гостоприемни към „евреина“ Аврам.

„Евреин“ е бил епитет, който Аврам е получил от ханаанците и е означавал „бежанец“, „пришелец“ и „мигрант“, който освен че е шарил из земите им и стадата му за изяждали пашата и изпивали водата, е имал и претенцията, че богоизбран, че единствен се покланя на единствения, истински Бог, и че той и потомците му един ден ще притежават цялата земя на ханаанците!
Гледай ти, че нахален тип!

Как ли са гледали на Авраам местните – ами като на луд, на празнодумец и опасен безумец от когото трябва да се отърват колкото може по-скоро.

Питам се и аз, защо трябва да очакваме, че хората от този свят ще ни гледат по-благосклонно от колкото ханаанците са гледали Аврам, след като им заявяваме, че единствено ние познаваме и се кланяме на единствения Бог, че сме богоизбрани и че те, само ако станат като нас, ще се спасят…
Ние имаме такива претенции, нали?

Следва продължение…