Българска Библия: Ревизията Верен (1993, 2001, 2013)

2011-2012За пълен тезис, въведение към темата и дискусия вж. „Българската протестантска Библия днес” Годишник на ВЕБИ (2011-2012). За Цариградски превод (1871) и ревизии виж „Историята на Цариградския превод на Библията” в Евангелски Вестник от 30 април 2004 и Evangelical Theological Society (58th annual symposium, Washington, D.C., 2007)

След половинвековно фототипно печатане зад граница и нелегално пренасяне в България, първата съвременна ревизия на протестантска Библия е започната от изд. Верен веднага след падането на Берлинската стена. Първата част излиза през 1993г. в еднотомно издание на Новия завет, което за съжаление не получи заслуженото за времето си признание като първи опит за поправка на текста. В последствие е издадена и цялата Библия (2001г.) за която, един от малкото хабилитирани евангелски специалисти по иврит в България д-р Чавдар (Чарли) Хаджиев, дава изключително позитивна атестация. В същото време, на презвитерски събор на Божия църква, ревизията Верен е критикувана и дори тотално отхвърлена, заради коментарните глоси в края на изданието, които застъпват калвинистичната тезата за липса на свободна воля и Божий предизбор – богословие, които дори първите протестантски мисионери (както конгрешани, така и методисти) никога не са проповядвали по българските земи.

Кой гръцки текст е използван при сравненията и поправките на ревизията Верен могат с точност да кажат единствено издателите, и то ако подробно са документирали колажирането на преводите които са използвали. Може да се твърди с голяма степен на сигурност, гръцкото текст-критично издание Нестле-Алънд не е предпочетено. Като цяло текстът е базиран върху съвременни и утвърдени английски, немски и френски версии, което обособява ревизията Верен като индивидуална и самостоятелна, в сравнение с плеядата други паралелни и пресичащи се нови български версии.

61ChzONSqAL._SY344_PJlook-inside-v2,TopRight,1,0_SH20_BO1,204,203,200_[3]Драстичен е контрастът на двойното „и” в „Иисус Христос” – едно странно и абсолютно ненужно за протестантската общност православизиране на текста, което буди въпроси за целите и уменията на ревизиращите. Като цяло, обаче, ревизията Верен е балансирана с общоприетото статукво, за сметка на подобряване на библейския текст. Определени текстови маркери потвърждават общоприетата „симфония” с мнозинството български издания. Няколко примера заслужават внимание от чисто преводаческа гл. точка с оглед запазване оригиналното значение на библейския текст.

Например, словоредът на РИ1940 е почти изцяло запазен. Опр. член в гр. език е само частично предаден или напълно елиминиран по чисто стилистични причини, дори когато се вписва в правилата на бълг. граматика. Многократното преместването на опр.чл. от съществително към прит. местоимение е почти винаги предпочетено като облагородяващо текста, въпреки че е необосновано и не присъства в гръцкия оригиналния (напр. Бога мой vs. моя Бог). Условното „ако” (остатък от Цар. и църк.сл. текст) е често заменено с „макар.” Сравнителното „като” е предпочитано пред ориг. гръцка форма на деятелно (и/или чрезвичайно) причастие.

Предвид горните примери, напълно неоправдана остава и хронологията на пре-ревизиране на текста на Верен. Като напр. Филимон ст. 20, където „сърцето ми” (Верен-1993) е променено с „вътрешното ми естество” (Верен-2001) – и двете недостатъчен превод на описателната гръцка фраза „вътрешността ми.” Което показва, както в повечето български ревизии, едно постоянно и сигурно отдалечаване от оригинала с цел стилистично облагородяване на текста, не само като философия на превода, но и като методология за неговото тълкуване. А това само по себе си вече не е само литературен превод, а богословска и текст-критична интерпретация, която е сериозна опасност за перманентно теологизиране на текста и едно постоянно отдалечаване от неговото буквален и истинско значение.

На базата на казаното до тук, не е за пренебрегване и фактът, че редакторите и издателите на ревизията Верен остават отворени към конструктивната критикa. Освен първото съвременно ревизирано издание през 1993, те са водачи и предоставянето на текста на широката аудитория чрез масмедиите в интернет и компютърни разработки. Верен първи представиха своя текст за интернет издание чрез Bibliata.com, а от там и на редица други бълг. интернет издания, както и на англоезичните YouVersion (Bible.com) и BibleWorks. Тази отвореност към използването на ревизията Верен, неминуемо води до подобряване на текста и неговото приближаване до оригинала.

–––––––
[30] Последните поправки на този текст до него момента са от 1937, 1938, 1940г.
[31] Неговите наблюдения са предимно върху ревизията на старозаветния текст, в частност книгата Притчи и малките пророци. Хаджиев,Ч. „Новите български ревизии на Библията”, Българско богословие (бр 3) София: БХСС, 2001.

ОЩЕ по ТЕМАТА:

[X] Българска Библия: Придворна печатница (1921 (НЗ), 1924, 1938 (НЗ), 1940)

[X] Българска Библия: Ревизията Верен (1993, 2001, 2013)

[X] Българска Библия: Българско Библейско дружество (2002, 2005)

[X] Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 1)

[X] Текстови маркери в българските протестантски ревизии на Библията (Част 2)

[X] Текстус Рецептус или Критично издание на Новия завет?

MAT Mark luka john john 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.