Ане Фраш – жената, която дари 20 000 православни Библии

Ане Фраш – жената, която дари 20 000 православни Библии

28.01.2011 2 By Evangelsko.info

Image_731558_2[1]Благословена да е България! http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=731557

С Ане Фраш – жената, която ни дари 20 000 Библии, разговаря Ваня ЕНЧЕВА

Двадесет хиляди православни Библии раздава на граждани и политици патологът проф. Дечко Свиленов и отказва да назове дарителя.

Това е германското сдружение “Помощ за България”, зад което стои г-жа Ане Фраш, успя да разкрие “Труд”. Тя е родена преди 93 г. край Щутгарт, но целия си съзнателен живот е прекарала в град Улм, където през 1982 г. основава сдружението. Завършила е търговия. Заемала е висок пост, когато прозира истинската същност на националсоциалистите. Отказва да загърби църквата и е низвергната. Властимащите я презират, съседи я отбягват… Съпругът й буквално след венчилото е пратен на фронта. Има късмет да се върне. От брака се раждат 3 деца. Две от тях – дъщеря и син, както и съпругът й, вече са покойници. Живата дъщеря е лекарка. “Националсоциализмът и всяка диктатура са най-голямата беда за човечеството. В такива времена не знаеш кой ти е приятел и кой враг”, сподели достолепната дама за “Труд”.

– Г-жо Фраш, проф. Дечко Свиленов подарява на граждани и политици в България 20 000 Библии с благословията на Светия синод, отпечатани срещу 70 000 евро. Предстои и допълнителен тираж. Какво ви подтикна към този изключителен жест?

– Не желаех самоличността ми да бъде разкрита. Истинският дарител не търси популярност, той действа по призива на сърцето си и по волята Божия. Но явно за журналистите нищо не остава скрито-покрито. След като сте ме издирили, ще ви кажа – исках Божието слово да стигне до хората, но и до политиците в България.

– Дарената сума от 70 000 евро е внушителна…

– Не са малко, но не това е важното. Дарителите са германски граждани, много църковни общности. Да, и аз също. Но съм по-горда, че аз организирам всичко това чрез сдружението “Помощ за България” за страната, която обичам безкрайно.

– Защо го правите?

– Как защо? Божието слово трябва да бъде разпространявано и чуто. А ако не знаете, да ви кажа – проф. Свиленов многократно е организирал отпечатването на Библията на български език.

– Кое ви подтикна?

– Запознанството ми с проф. Свиленов. Още тогава прозрях, че тази прекрасна страна се нуждае от подкрепа. Инициативата ми бе приветствана от доста мои приятели и всичко тръгна добре. Това сдружение съществува и днес.

– Значи запознанството ви с българин стана причина за дарителската ви дейност за България?

– Да. Особено съм горда, че по времето на големия глад в страната ви (Лукановата зима – б. р.) организирах хуманитарен транспорт за България, предимно с медикаменти и детски храни. Последваха и други големи пратки, но вече изпращах и храни. Имах връзки с много фирми в Германия. Товарех ТИР след ТИР с помощи…

– Как все пак решихте да помагате точно на България? Тогава имаше и други бедни държави.

– През 1982 г. проф. Свиленов бе на специализация в Медицинския университет в Улм, където четеше и лекции. Запознах се с него на улицата. Е, не точно на улицата, зърнах го в книжарница. Той питаше за книга от американския автор Били Греъм – “Питане към Бог”. Това ми направи силно впечатление и го заговорих. Попитах го вярва ли в Христос.

Той първо се стъписа, не знаеше дали не го провокирам. Така започна всичко. Аз съм 25 години по-възрастна от него и отдавна бях овдовяла. Поканих го да живее у нас.

– И той прие?

– Да, но не ме разбирайте погрешно. Аз исках просто да помогна на един човек без всякакви други помисли. Приех го не като квартирант, а като мой гост. Впоследствие имах удоволствието да се запозная с неговото семейство.

– Били ли сте в България?

– Запознанството ми с проф. Свиленов породи у мен желание непременно да посетя родината му. Но това бяха времена, когато чужденец като мен (от Запада – б. р.) трябваше да е крайно предпазлив.

– Кога беше това?

– Ох, отдавна, вече не помня, но бе по времето на тоталитаризма. Първите ми посещения бяха почти нелегални. Разговаряхме при заключени врати (при гостуването на сем. Свиленови – б. р.) и плътно затворени прозорци. Трябваше да сме предпазливи.

– Защо поехте този риск?

– Непременно исках да разбера що за хора са българите, да опозная народа. Впоследствие се запознах с негови колеги, с християнски общности. (Преди да стане лекар, проф. Свиленов завършва Духовната семинария – б. р.)

– Колко пъти сте били у нас?

– Не мога да ги преброя, но съм кръстосала страната от север на юг и от запад на изток.

– И опознахте ли българите?

– Страната е прекрасна, запленена съм от Черноморието ви – Балчик, Варна… Много скоро разбрах, че това е страна на древна култура. Запалих се и по историята ви. Великолепно беше в Рилския манастир, в Пловдив и навсякъде, където обикалях. Опознах хората. Българите не само са цивилизовани, те са с богата култура. Да го кажа с две думи: обичам България!

– Били ли сте у нас и след промените?

– Естествено! Искам да ви кажа още нещо – изпитвам огромно уважение към българите. За мен те са достойни хора и превъзходни приятели.

– Бихте ли дошли отново?

– Стига да можех! Но вече съм на 93 години.

– Това е истинско постижение.

– Бог е пожелал така, аз нямам никаква заслуга. Но за възрастта си се чувствам добре и имам още сили да работя за България. Когато започнах тази дейност, (западно)германците мислеха, че им говоря за далечна страна, едва ли не за Сибир. Укорявах ги, че не знаят, че България е на Черно море. На мнозина трябваше да им отварям очите за страната. Сега е друго, времената се промениха и слава Богу! Благословена да е България!