2 Коринтяни 3 глава

СВЯТОСТ или ЛИЦЕМЕРИЕ?

„А когато Мойсей слизаше от планината Синай и държеше в ръка двете плочи на свидетелството… Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му блестеше, понеже беше говорил с Него.“ — Изх. 34:29

„…и не сме като Мойсей, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израиляните да гледат изчезването на това, което преминаваше.“ — 2 Кор. 3:13

От искреното ни общение с Бога произтичат два поразителни феномена: СВЯТОСТ или ЛИЦЕМЕРИЕ.

Да, точно така! Колкото и парадоксално да звучи — ЛИЦЕМЕРИЕ! Първият феномен е плод на влизането ни в Божественото присъствие, а вторият — на нехайството ни след излизането от Него. Всеки път, когато истински се потопим в океана на Божията благодат и преживеем Неговото осезаемо присъствие, у нас се надига не просто вълна от вътрешен трепет, радост и вдъхновение. Това преживяване оставя ярък отпечатък върху поведението, речта и дори върху външния ни вид. Без изобщо да го осъзнаваме, ние се преобразяваме до такава степен, че околните веднага го забелязват.

Човек може да притежава благороден дух като Мойсей, но може и да носи тежък, чепат характер — осеян с недостатъци, напомнящи бодлите на онази къпина в пустинята (виж Изход 3 гл.). Но когато влезе в Божието присъствие, Огънят на славата променя всичко. Светлината на Бога върху нас става видима за света.

Обратната страна на славата: Изчезващото сияние… Истинският проблем обаче настъпва тогава, когато допуснем Божието присъствие да си отиде от живота ни. Този отлив също не остава скрит.

Нека се вгледаме в Мойсей. След като бил осенен от Твореца, кожата на лицето му е започвала да сияе толкова силно, че се е налагало да слага покривало. Но когато се е завръщал към сивото ежедневие и човешките си навици, белезите от отсъствието на Бога е започвало да си личи и сиянието неизбежно е угасвало. За да скрие този упадък, за да не забележат другите, че небесната слава си е отишла, Мойсей е продължавал да носи покривалото.

На чист, откровен език това се нарича ЛИЦЕМЕРИЕ.

Човек лесно може да фалшифицира външните белези на духовност, но е безсилен да прикрие сърцето, което вече не отразява Божията благодат. Дори скрит зад своето покривало, Мойсей не издържал на постоянните провокации и ропот на израилтяните. Той е избухнал в гняв и е съгрешил пред Бога край водите на Мерива (виж Числа 20 гл.) — грешка, която му е коствала правото да стъпи в Обещаната земя.

Лицемерието е духовен театър, при който неискреността и вътрешната грозота се маскират като чистосърдечие и доброжелателност. То е майка на цяла поредица от пороци като: * Притворство и двуличие; * Лицеприятие и ласкателство; * Угодничество и фалш.

В крайна сметка обаче, времето винаги вдига завесата. Всички рано или късно разбират, че под пищното було на лицемерието се крие човек, който е изгубил Бога от живота си.

„В общността на глупаците има една част, наречена лицемери, които непрестанно се учат да лъжат себе си и другите, но повече другите, а в действителност лъжат повече себе си, отколкото останалите.“ Леонардо да Винчи