КНИГА ЙОВ, ГЛАВА ЧЕТИРИДЕСЕТ

ГЛАСЪТ НА БОГ

„Господ каза още на Йов:
Този, който упреква Всемогъщия, ще се бори ли с Него?
Нека онзи, който се препира с Бога, да отговори.

Тогава Йов отвърна на Господа:
Ето, аз съм нищожен –
какво бих могъл да Ти кажа?
Поставям ръката си върху устата си.
Веднъж говорих – и няма да отговарям повече;
дори два пъти – но няма да повторя.“
(Йов 40:1–5)

Хиляди години след Йов думите на Бога продължават да ни водят към едно и също прозрение — към осъзнаването на нашето незнание и немощ.

Господи, Боже наш,
кой би могъл да застане пред Теб с думи,
без да се окаже виновен
поради собствената си слабост, безумие и невежество?

Ние сме само творение,
а Ти си Творецът.
Ние сме ограничени,
а Ти си безграничен.
Ние сме крайни —
а Ти си безкраен.

Ти си създал всичко с мъдрост,
до която човек едва се докосва.
Всяко нещо има своето място,
своя смисъл и предназначение.
Всяко събитие има своя причина.
А Ти, Боже наш,
си Първопричината на всичко.

Ти си Суверенът на целия всемир.
Ти си Началото на началата.

Кое творение би могло да оспори своя Създател?

Дори светите небесни същества —
ангели, серафими и херувими —
стоят пред Твоята слава в благоговение.

Колко повече човекът —
прах от прахът на земята,
с дихание за един кратък миг
и живот като сянка,
която преминава,
преди още денят да е отминал.

Как тогава човек би могъл
да оспори Твоите решения?

Йов не намира думи,
за да се оправдае.
А ние се смиряваме.
И ще замълчим.

Ще положим ръка върху устата си —
и това мълчание
ще бъде по-истинска изповед
от хиляди други речи.