ЙОВ – ГЛАВИ ДВАДЕСЕТ И ПЕТ И ДВАДЕСЕТ И ШЕСТ

„А Йов в отговор каза:
Каква помощ си дал ти на немощния!
Как си подкрепил мишцата на слабия!
Как си съветвал онзи, който няма мъдрост!
И какъв здрав разум си изсипал!
Към кого си отправил думи?
И чий дух те е вдъхновявал?“
— Книга на Йов 26:1–4

Билдад Шуахецът, дошъл в началото като утешител, постепенно свалил одеждите на приятелството и облякъл мантията на прокурор и обвинител.
Вместо балсам за раните на страдалеца, думите му сипвали сол.
Вместо състрадание — съд.
Вместо мълчаливо присъствие — студена теология.

В лицето на превиващия се от болка и огорчение Йов, Билдад говори безмилостно. В речта му няма сърдечност, няма трепет, няма капка съчувствие.

Той не вижда неговото страдание — вижда единствено предполагаема вина. Според него Йов не просто страда — той заслужава страданието си.

„Как може човек да бъде праведен пред Бога?“ — пита Билдад.
„Роденият от жена може ли да бъде чист пред Него?
Ето, и самата луна не е светла,
и звездите не са чисти пред Него —
колко по-малко човекът, тази ларва,
човешкият син — този червей!“
– виж Книга Йов 25:4-6

Какви сурови сравнения за човека — венеца на творението!
От образ и подобие Божие — до червей в праха.
От носител на диханието — до незначителна ларва.

Думите на Билдад нараняват и обезсърчават, вместо да изцеляват и насърчават.

И в този момент изпъква благородството на страдалеца Йов. Той не отговаря със същия тон. Не влиза в обиди. Неговият въпрос е по-дълбок — морален и духовен. Той пита:

„Каква помощ си дал ти на немощния?“

Подкрепил ли си някога отслабналата ръка?
Вдигнал ли си падналия?
Укрепил ли си сърце, което се къса от скръб?
Дал ли си мъдър съвет, който носи светлина, а не осъждение?

Страдащият Йов не е имал нужда от теологията на Билдад, а от плодовете на вярата му в Бог. И ако Билдад не е имал такива плодове в живота си, тогава кой дух го е вдъхновявал за да говори?

Нека не ви прозвучи странно, но старозаветния Йов, е проявил новозаветната дарба за разпознаване на духовете, чрез проверка на плодовете на духа и на вярата, (виж Галатяни 5:22). Страданието изтощава плътта, но прави много по-сетивен духът на човека.
Мъдро е постъпил Йов – когато не е слушал такива съвети?
Ако думите рушат, а не градят — чии глас се чува?
Ако богословието убива надеждата — на чии господ служи?

В глава двадесет и шеста и след ироничния упрек към Билдад, Йов насочва погледа си към величието на Бога. Парадоксално е, но в най-голямата си слабост и безпомощност, много от страдащите и немощни Божии хора стават по-силни насърчители и проповедници на Божията мощ, от утешителите си.

В немощта на страданието си Йов има пророчески прозрения:
Бог „…простира севера над празния простор;
окачва земята на нищо.
Заключва водите в облаците Си;
Обиколил е водите с граница
чак до краищата на светлината и на тъмнината.
Небесните стълбов е треперят от Него
Чрез духа Си украсява небесата;
ръката Му пробожда бягащия змей.“ (виж Йов 26:7-14

На такава изповед може да кажем само
– Слава на Господа!
Страдащият ни стъписва с описанието на великите дела на Всемогъщия.
Онеправданият възвеличава Създателя си.
И нещо повече, Йов признава:

„Ето, това са само краищата на Неговите пътища;
 и колко малко е онова, което знаем за Него!“