ЙОВ, ГЛАВА ДЕВЕТА

„Ако Бог не оттегли гнева Си,
горделивите помощници се повалят под Него,
колко по-малко бих могъл аз да Му отговоря
и да избера думите си, за да разисквам с Него!

Комуто, и праведен да бях, не бих могъл да отговоря,
но щях да моля за милост от Съдията си.

Ако извиках и ми отговореше,
нямаше да повярвам, че е послушал гласа ми.
Защото ме смазва с вихрушка
и умножава раните ми без причина.

Не ме оставя да си отдъхна,
но ме насища с горчивини.

Йов 9:13-18

ПОЕМИТЕ НА СКРЪБ И  НА ЛЮБОВ

„В ужас съм от всичките си скърби;
зная, че Ти няма да ме смяташ за невинен.
Ако съм нечестив —
защо да се мъча напразно?
Ако се умия със снежна вода
и очистя със сапун ръцете си,
Ти пак ще ме хвърлиш в тинята,
така че и самите ми дрехи ще се гнусят от мене.

Защото Той (Бог) не е човек, както съм аз,
та да Му отговоря
и да идем заедно на съд.
Няма посредник помежду ни,
който да положи ръката си върху двама ни.

Нека оттегли от мене жезъла Си
и ужасът Му да не ме плаши.
Тогава ще говоря и няма да се боя от Него,
защото сам по себе си не съм такъв.“

Йов 9:28–35

Според литературните критици, двете най-велики поетични произведения на всички времена се намират в Библията. 
Едното е „Песен на песните“ — възторжена ода на любовта.
Другото е книгата „Йов“ — от която се издигат стоновете на човешкото страдание.

И както е в самия живот,
поемата за любовта е кратка — само осем глави.
А сагата на страданието, „Йов“,
е пет пъти по-дълга — цели четиридесет и две глави.

И двете поеми са еднакво необходими и дълбоко въздействащи.
И двете водят читателя една към друга —
и както в живота,
сезоните на любовта и на скръбта се редуват,
отминават и отново се завръщат от начало.

Ако си в сезона на любовта — знай, няма да бъде винаги така.
Ако си в скръб — и тя няма да те държи вечно.
Ще отстъпи.
И над теб ще изгрее Слънцето на Правдата,
с изцеление в крилата Си
. (Малахия 4:2)

Но в деветата глава на книгата „Йов“
изходът е бил все още далеч.
Йов не е знаел,
че страданието му е станало облог
между Бог и сатаната.

Бог се е покрил с мълчание,
а сатаната е посегнал
на всичко мило и скъпо,
което Йов е притежавал.

Съвсем незаслужено
страдалеца е преживял пълно разорение,
трагичната смърт на децата си,
а отвратителни болести и гнойни циреи
са покрили плътта му.

И това не е всичко!
Захвърлен на бунището,
Йов получава от най-близкия му човек
съвет да похули Бог и да умре. 
А приятелите му, вместо да го утешат и приласкаят,
го обвиняват в лицемерие и скрити, тежки грехове.

Каква съдба!
Кой би издържал на това?

И все пак — забележително е,
че Йов не оплаква нито веднъж
за материалните си и семейни загуби.
Неговият плач не е за стадата,
нито за богатството.

Болката му е по-дълбока:
той страда, защото е загубил връзката си с Всевишния.

Колко огромна е тази разлика
спрямо поемата за любовта — „Песен на песните“,
в която копнежът по Бога напълно отсъства…

А Йов, в терзанието си, достига до висше прозрение и мъдрост:
че между него и недостижимия и свят Бог
е нужен посредник, застъпник и спасител.

Това откровение се ражда не в насладата на любовта,
а в дълбините на скръбта —
и се оказва по-силно от всяко друго прозрение.

И помислете само:
Йов само изрича копнежа си.
А Бог — макар и скрит
зад непробиваемо мълчание
вече е решил да му отговори;
като изпрати Своя Единороден Син,
да се въплъти в немощна, страдаща плът —
като тази на Йов —
за да стане наш Застъпник,
наш Посредник и наш Спасител.

Страданието на Йов
и стоновете на всички несретници по света
се превръщат във впечатляващ предговор
към най-великата поема на Божията любов —
написана не с думи,
а със страданията на Христос.