ЛЕВИТ, глава 25

ЮБИЛЕЙНАТА ГОДИНА

„Да си изброиш седем седмици от години, седем пъти по седем години, така че времето на седемте седмици от години да бъде четиридесет и девет години. Тогава, на десетия ден от седмия месец, да накараш да се затръби с тръба; в Деня на умилостивението да накарате да се затръби по цялата ви земя. И да осветите петдесетата година и да прогласите освобождение из цялата земя за всичките ѝ жители; това ще ви бъде юбилей – когато всеки ще се върне във владението си и всеки ще се върне при семейството си.“
(Левит 25:8–10)

Това е дивна и милостива Божия наредба!
Бог е установил за израилтяните всяка петдесета година, считано от влизането им в Обещаната земя, да бъде Юбилейна година – година на възстановяване, свобода и ново начало.

Всеки човек от Божия народ, който поради бедност, злополука или житейска немощ, е загубил наследството си или се е продал в робство, той и домът му са очаквали с трепет настъпването на Юбилейната година. Това е била година на освобождение, на надежда за отчаяните, изкупление и сломените.

Във великия Ден на умилостивението, при тържествения звук на шофарите, се е провъзгласявало началото на всеобщото освобождение. Вратите на затворите се отваряли. Робите, пленниците и слугите получавали свободата си. Дълговете били опрощавани. Наследствените имоти се връщали, а заграбените ниви отново ставали притежание на първоначалните си собственици.

Някой би въздъхнал със съжаление:
„Ех, де да бяхме и ние такъв народ – народ Божий!
Да бяхме в завет с Всевишния!
Да бяхме приели Неговите заповеди и да ги изпълнявахме…
Колко по-добре, по-благословено, по-спокойно и по-щастливо щяхме да живеем!“

И такъв човек би бил напълно прав!
А днес, народа ни бяга от наследството си.
Затъва в дългове. Напуска селата си. Изоставя корените си.
Заселва се по чужди земи и градове, за да бъде завинаги бежанец, чужденец и слуга на лоши и жестоки господари.

Жалко!

Но чуйте:
Има надежда!

Справедливият и милостив Бог, поради Своята непреходна, безусловна и вечна любов към човека, е промислил изход не само за еврейския народ, но и за всички човеци по земята – от всяка раса и всеки народ, от всяко племе; зли и добри, млади и стари, учени и прости.

Бог е установил не просто една юбилейна година, а цяла Юбилейна епоха –
Епохата на благодатта!
Това е епохата в която се влиза чрез вяра в Исус Христос, Божия Син, като Господ и Спасител. Неговото идване в плът, подобна на нашата, не беше само за да ни изкупи от греховете ни, но и за да ни възстанови:
Да възстанови човешкото ни достойнство, с което бяхме създадени като венец на творението;
Да ни освободи от страстите и зависимостите които ни държат в робство;
Да възстанови Божия образ и Божието подобие в нас;
Да възвърне всички благословения, които сме загубили;
Да ни върне в наследството ни;
И да възстанови пълното ни общение със Създателя.

Исус Христос тържествено постанови тази Юбилейна епоха, когато в синагогата на Назарет прочете пророческите думи, от книгата на пророк Исая:

„Духът на Господа Йехова е върху Мене,
защото Господ Ме е помазал да благовествам на кротките;
пратил Ме е да превържа сърцесъкрушените,
да проглася освобождение на пленниците
и отваряне на затвора на вързаните;
да проглася годината на Господното благоволение
и деня на въздаянието от нашия Бог;
да утеша всички наскърбени.“
(Исая 61:1–2)

И е заявил: „Днес се изпълни това писание във вашите уши.“ Лука 4:18–20

Вие, живеете ли в Юбилейната епоха на благодатта или все още чакате тръбния звук на шофарите?
Не сте ли чули изявлението на Божи син? Ето повтарям ви го:
„Днес се изпълни това писание…“
Време е да излезете от затвора!
Време е за завръщане в наследството ви!
Време е за радостно тържество, за благодарствени песни…
Време е за живот в присъствието на Бога!