ЛЕВИТ, глава 11

ХРАНИТЕЛНАТА РЕФОРМА
В ДУХОВНАТА НИ РЕФОРМАЦИЯ

„Това е законът за животните, за птиците, за всяко одушевено същество, което се движи във водата, и за всяко същество, което пълзи по земята – за да правите разлика между чистото и нечистото и между животното, което може да се яде, и животното, което не може да се яде.“ Левит 11:46–47

В 11 глава на книгата Левит е представена хранителната реформа, която Бог изисква от евреите след излизането им от Египет. Много е вероятно, докато са били роби, те да са задоволявали глада си с всичко, което пълзи, лети или ходи. Но като свободни поклонници на живия Бог, освен Десетте Божи заповеди, които постановяват моралните устои на Божието общество, и разпоредбите на богослужебния закон, Бог им дава и конкретни хранителни наредби.

Като новозаветни вярващи ние не сме обвързани с тези хранителни предписания и малко християни биха се почувствали задължени да изучават и прилагат стриктно тази глава в своя хранителен режим.
Разбира се, че е вярно е това, което Христос казва:
„Не това, което влиза в устата, осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека“ (Мат. 15:11).

Също толкова разумна е и препоръката на апостол Павел:
„Всичко, което се продава на месарницата, яжте, без да изпитвате за него съвестта си“ (1 Кор. 10:25).

И все пак, не е ли благоразумно съзнателно да не пренебрегваме и да не нарушаваме написаното в 11 глава на Левит?

Освен чисто здравословните и санитарни ползи от подобен хранителен режим, и ние – подобно на израилтяните – трябва да имаме мярка в храненето си, която да ни отличава от съвременните чревоугодници и идолопоклонници. Яденето на прилепи и различни екзотични създания – морски и сухоземни – освен че изглежда отблъскващо, може да бъде и опасно. Някои изследвания предполагат, че пандемията от Ковид е започнала от пазари в Китай, където се продават екзотични храни – змии, плъхове, прилепи, маймуни и други подобни „деликатеси“.

Но нека се върнем към основния мотив на ограничителния хранителен закон в Левит. Несъмнено той е даден и за да предпази израилтяните от влиянието на хранителните навици, пороците и религиозните вярвания на съседните ханаански народи.

Близките и лични приятелства най-лесно се създават по време на споделена трапеза.
Но е много по-трудно да се изградят такива отношения с хора, с които човек не може да се храни заедно.

Между другото, хранителният закон при евреите е бил предшестван от още по-удивителна храна – ангелския хляб, манната.

„Всеки ядеше ангелски хляб; прати им храна до насита.“
Пс. 78:25

А вие били ли сте някога на диета с ангелски хляб?

* * *

„Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее….
Истина, истина ви казвам: Който вярва [в Мене], има вечен живот. Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха манната в пустинята и все пак измряха. Този е хлябът, който слиза от небето, за да яде някой от него и да не умре. Аз съм живият хляб, който е слязъл от небето. Ако яде някой от този хляб, ще живее довека, да! И хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, [която Аз ще дам] за живота на света.“ Йоан 6:35, 47-51