ЛЕВИТ, глава 9

ГОСПОДНАТА СЛАВА

„И Мойсей каза: Това е, което Господ заповяда да направите; и Господнята слава ще ви се яви…
И Мойсей и Аарон влязоха в шатъра за срещане и при излизането си благословиха народа; и Господнята слава се яви на целия народ. И огън излезе от Господа и пояде всеизгарянето и тлъстините върху олтара; и като видя това, целият народ издаде силен вик и падна по лице.“ Левит 9:6, 23–24

Каквото и да е богопоклонението ни — богослужение, хваление или молитва — колкото и религиозно, тържествено или канонично да ни изглежда, ако не достигне до изява на Господната слава, то ще си остане мъртво, бездушно и лишено от живот представление.

Проявлението на Божието присъствие прави поклонението истинско.
Без живото Божие присъствие богослужението лесно се превъръща в религиозен театър,
в обредност без сила
и във форма без съдържание.

При въвеждането на Аарон и неговите синове в свещеническото служение Мойсей им разкрива тайната на това как се явява Господната слава:

„Извършете това, което Господ заповяда!“

Това, което Господ беше постановил, включваше както свещениците, така и народа да принесат жертви за грях и примирение пред Него. Защото нито свещеникът, нито мирянинът стои пред Бога като безгрешен. И единият, и другият трябва да дойдат със смирено сърце — с признание за своето несъвършенство и нужда от получаване на милост.

Гордостта и критичната надменност, с която понякога се отнасяме един към друг, когато изобличаваме недостатъците на другите, не ни правят по-угодни пред Бога. Напротив — те разкриват друго, че:

Ние добре знаем кое е добро и кое е зло, кое е грях и кое е правда, но вместо да се покаем за собствените си слабости и прегрешения, предпочитаме да обвиняваме другите, за да прикрием себе си.

Затова думите на апостол Павел звучат толкова проникновено и актуално:

„Затова и ти си без извинение, о човече, който и да си, когато съдиш другиго; защото в каквото съдиш другия, себе си осъждаш; понеже ти, който съдиш, вършиш същото.“
Римляни 2:1

Истинското приближаване до Бога започва не с обвинение към ближния, а с покаяние в собственото сърце. Именно там — в смирението, изповедта и послушанието към Божието слово — се отваря пътят за проявлението на Господната слава.