ИЗПИТАНИЕТО НА ЙОСИФ

„А раждането на Исус Христос (т.е. – Помазаника) беше така: когато майка Му Мария бе сгодена за Йосиф, преди още да се бяха събрали, тя се намери непразна от Светия Дух. А мъжът ѝ Йосиф, понеже беше праведен и не искаше да я изложи на срам, намисли да я напусне тайно. Но когато размишляваше за това, ето, ангел от Господа му се яви насън и каза: „Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария, защото заченатото в нея е от Светия Дух. Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус (т.е. – Спасител), защото Той ще спаси народа Си от греховете им.“ А всичко това стана, за да се сбъдне реченото от Господа чрез пророка, който казва:

„Ето, девицата ще зачене и ще роди Син,
и ще Го нарекат Емануил“
(което значи: Бог с нас).

И тъй, Йосиф, като стана от сън, стори, както му заповяда ангелът от Господа, и прие жена си; но не я познаваше, докато тя не роди [първородния си] Син; и нарече Го Исус.“
(Мат. 1:18–25)

Всеки човек ще бъде изпитан — а някои повече от други!

Евангелист Матей започва своя разказ с родословието на благочестивия Йосиф — последната издънка на някога славен род от мъдри патриарси, смели воини, велики царе и дръзновени възстановители след Вавилонския плен. За съжаление, заедно с народа на Израил и неговия род, поколение след поколение, тази линия е губела от своята слава, сила и влияние, докато накрая е останал един беден дърводелец, притежаващ единствено чест и праведност — Йосиф. Той бил благочестив мъж, вече на възраст, сгоден за млада девица от израилските дъщери.

Йосиф със сигурност е живял под сянката на славните си предци и с надеждата Бог отново да издигне от дома на Давид водач, спасител — може би дори Цар и Месия — както са предсказвали пророците. Вероятно тази мисъл му е носела утеха, но едва ли е осъзнавал какво изпитание ще трябва да понесе, за да се изпълнят тези пророчества именно в неговото време.

Всички изпитания идват чрез реални опасности, неочаквани обстоятелства, болезнени решения и тежки морални избори — такива, които разтърсват човешкия живот до основи и разкриват истинското духовно и нравствено състояние на човека.

Йосиф е бил подложен на върховно изпитание, когато годеницата му — прекрасната Мария — се оказала бременна, и то, както тя твърдяла, заченала от Духа Господен.

Как е трябвало да постъпи праведният Йосиф?
Да ѝ повярва — или не?
Да я изложи на публичен позор, съд и смърт, както изисквал законът?
Или „милостиво“ и тайно да я напусне — да избяга, да се скрие и да я остави с детето на Божия съд?

При всички случаи сърцето му щяло да бъде поразено, надеждите — погубени, а животът — отровен.
Тежък изпит, нали?

Можете ли да си представите Йосиф, лежащ в леглото си онази паметна нощ, след като е чул „новината“ от своята годеница? Как отново и отново е премислял тази на пръв поглед нерешима задача? Можете ли да усетите мъката му, болката му, объркването и бурята от мисли, които са бушували в ума му — защото е възприемал случилото се като предателство? А и изтощението, което накрая го е надвило и го е повело към съня…

О, сънища — чудни сънища, в които човек понякога бяга от действителността… или я среща лице в лице. В съня на Йосиф се явил ангел — Господен пратеник — и му казал:

„Йосифе, сине Давидов, не бой се да вземеш жена си Мария; защото заченатото в нея е от Светия Дух. Тя ще роди Син, Когото ще наречеш Исус (Спасител), защото Той ще спаси народа Си от греховете им.“

Когато Йосиф се събудил, разтърсен от съня, решението вече било ясно. Матей продължава:

„Йосиф, като стана от сън, стори, както му заповяда ангелът от Господа, и прие жена си; но не я познаваше, докато тя не роди [първородния си] Син; и нарече Го Исус.“

След небесното откровение Йосиф направил онова, което дотогава не е влизало в плановете му. Той приел Мария за своя жена, повярвал на думите на ангела и поел грижата за майката и Детето, заченато от Светия Дух. За да подчертае колко сериозно Йосиф е възприел своята роля на закрилник, настойник и съучастник в Божия план за идването на Месията, Матей изрично отбелязва, че той „не я познаваше, докато тя не роди [първородния си] Син“. Това показва дълбокото му благоговение към божественото Дете, носено в утробата ѝ.

Някои църковни предания твърдят, че Мария е останала девица до края на живота си. Други приемат, че след раждането на първородния си Син е имала и други деца. Аз не бих заел страна в този спор — това не е въпрос, от който зависи нашето спасение. Но не мога да не се възхищавам на смелостта, вярата и решителността на това семейство — и поотделно на всеки от тях: и на Мария, и на Йосиф!